Писана каруца за 400 лева? Какво му плащаш...освен сандъка

Трудна е днес работата по правенето на писани каруци, защото няма майстори, научи Versinaj (http://jordansilistra.blogspot.com). Това стана ясно по време на събора „Алеков пее”, на който две подобни изделия станаха атракция за малки и големи.  Какво казва по въпроса Георги Жеков от село Алеково: „Аз не изработвам писани каруци, но ги стопанисвам и продавам. Най-старата при мен е от преди 15 години. Бай Стоян от Айдемир, родом от Безмер, е нейният автор. Купуват ги за красота. Майтапят с мен като дават 200 лева,  но за 400 едната бих я продал. Стоят в гаража, изкарвам ги по празниците. 

  Каруците са типично добруджански. Правят се от дървото осен и стават за около 2 месеца. Боите са купешки. Наоколо в селата няма други такива. Интересни са, защото имат глас. Като се раздвижи почва да пее, защото се раздвижва маслото. Конят усеща, когато една каруца е разбичкана и не работи. Има каруци с колела с различен брой крака (спици) – 10, 11 или 12. От т.нар. джанпари зависи звукът, тъй като ламарината е важна. Едно време е купувана от „Оргтехника”, дето правели каските с тях.

        Според коларо-железаря Петър от село Калипетрово: „Има няколко вида каруци в Добруджа. Най-добри са от село Сокол, община Главиница. Там е имало над 10 майстори. Единствен е останал един възрастен човек и занаятът няма кой да го поеме. Има в Калипетрово също добри каруцари, в Проф. Иширково и в Алфатар също има. Иширковецът е млад човек и много хубаво ги прави. Всяко колело на писана каруца поотделно пее. Като видях да идват каруците, дойдох и аз да видя – „Ауди” да дойде няма да ми е така интересно ”.
         Назаем от Jones Macao: Първо, маслото няма ниакава връзка с песента на колелетата, то просто изпълнява ролята на редуктор на триенето. Песента на колелетата се получава по следния начин: На оста, на която се въртят колелетата, се набива дебел метален, нагрят до червено, пръстен, който ограничава колелото да не се затяга при въртенето си по оста (дингил), която е конусовидна. Разстоянието между гайката, която държи колелото да не изпадне, и металния пръстен (каталак) е по-голямо от металната ос на колелото (поеря). Така то има възможност да се движи наляво - надясно само няколко милиметра. Удряйки се в каталака, вибрациите се предават на джемпарята, металният диск, захванат точно до каталака, и звуците, които издава, смесени със звуците на останалите 3 колелета, формират една песен, към която се придават и шумовете от шините по пъта. Ако всичко е направено с майсторлък, мелодията е прекрасна. Второ, колелетата няма нечетен брой крака, винаги са 10 или 12, и много рядко 8. Цял живот съм се возил на каруца с 12 крака, която пее, а не дрънчи и дори съм правил някои от детайлите ѝ! Още подробности за други части на каруцата или наименования, използвани в Калипетрово?