18.06.2013 г.
Фани Давидова
Аз съм средно мислещ гражданин – тип обикновен избирател. Нямам представа кой точно кой е в бекстейджа на политическата сцена. Източниците ми на информация са публичните регистри и официално публикуваното на интернет страниците на държавните институции (Сметна палата, Народно Събрание и вс. останали държавни институции) – не ме мързи, преглеждам ги редовно и ви уверявам, че има доста за четене, поне достатъчно, че да си извадя определени обосновани изводи за това какво се случва в управлението. Не разполагам с тайнствена информация за това кой какви конци дърпа, какви слухове къде се носят и до колко са верни. Аз вярвам на това, което лично съм видяла и прочела. Нямам приятели, които да ми шушнат едни работи за властта и задкулисието й, дето обикновените хора не ги знаят …
Резултатите от последните избори не ми харесаха, но съм цивилизован човек, който с извинение за клишето, уважава и държи на демократичните механизми. Не протестирам, не оспорвам, не искам касиране на изборите – това са резултатите – това е положението. Добро, лошо, това е управлението, което очевидно повечето хора искат – давам си сметка, че противното означава нестабилност и заплаха за цялото общество, несигурност и тотален срив на икономиката (ако има накъде).
Моята граница на приличие е премината. Не говоря за обществената, или за тази на приятелите ми и близките ми хора, имам предвид прегазването на моята лична граница на търпимост и съгласие с управлението, каквото и да е то стига да е избрано на легитимни избори.
Резултатите от последните избори не ми харесаха, но съм цивилизован човек, който с извинение за клишето, уважава и държи на демократичните механизми. Не протестирам, не оспорвам, не искам касиране на изборите – това са резултатите – това е положението. Добро, лошо, това е управлението, което очевидно повечето хора искат – давам си сметка, че противното означава нестабилност и заплаха за цялото общество, несигурност и тотален срив на икономиката (ако има накъде).
Моята граница на приличие е премината. Не говоря за обществената, или за тази на приятелите ми и близките ми хора, имам предвид прегазването на моята лична граница на търпимост и съгласие с управлението, каквото и да е то стига да е избрано на легитимни избори.
Какво се случи след изборите:
1. Състави се кабинет, в който взаимовръзките са по-оплетени и от тези в „Туийн Пийкс”.
2. Публиката беше забавлявана: „Насам народеееее, насаааам” –забраната за тютюнопушене, събиране на граждански обществени съвети, шумни циркаджилъци в парламента – влизане,излизане, сръдни – изобщо „Виж Иванчо зайче, зайче, за да не усетиш как ще ти хакна инжекцията”
3. В това време тихичко и без шум- приемане с мълниеносна бързина в безпардонно нарушение на действащия ЗНА (http://blog.aip-bg.org/publications/774), целеви пакет промени в закони, свързани със сигурността и обществения ред. Създаване на мощна държавна агенция по сигурността (ДАНС), с нови огромни правомощия на практика без регламентиран контрол (само да кажа – чела съм закона и знам какво пиша).
4. След горната подготовка се постави и черешката на тортата – назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Всеки един гражданин получи парче от тортата, въпрос на личен избор дали ще го преглътне. Въпрос на моя лична чест е дали ще реагирам и как. Моят протест е протест срещу бруталността в управлението. Моят протест е демонстрация, че така повече наистина не може – бунт срещу неприличието и наглостта. Въпрос на чест е да съм на улицата. Премината е личната ми зона, в която съм съгласна да уважавам избраните на демократични избори и да се съгласявам с техните решения. Назначаването на Делян Пеевски е венеца на една акция, която е дотолкова брутална и агресивна, че мълчаливото ми съгласие с подобно нещо би ме превърнало или в мекотело или в дървен философ тип „ами те всички са такива”. Ако се съглася с подобно нещо, лично за мен смисълът на държавността е напълно изгубен и анархията е по-приемливия вариант – поне няма да плащам данъци. Затова съм на улицата.
Брутален и абсурден е аргумента – Назначаваме мутра, за да се справи с другите мутри- това е официална абдикация от държавност, с която категорично не съм съгласна. Затова съм на улицата.
Не съм съгласна с държавна легитимация и официално връчване на властови инструменти на една или друга групировка. Затова съм на улицата.
Не съм съгласна с тезата „Смисълът на управлението е кой колко и повече ще открадне – всички така управляват, защо сега да е по-различно” – Затова съм на улицата.
Отказвам да влизам в сюжета на конспиративни теории за сложни козни и стратегии. Дори и да са верни, нито има как да ги знам, за да се съобразявам с тях нито мога да съчинявам свои собствени въображаеми планове как да реагирам на предполагаеми машинации. Реагирам на това, което виждам с очите си. Затова съм на улицата.
Отказвам да се съглася с тезата „ Приеми този мафиотски клан, защото мафиотския клан на ГЕРБ е по-страшен и той ще се върне, ако не си траеш”. Това означава да се съглася, че държавата е криминогенно образувание и а приори ще ме управляват престъпници. Няма са се съглася с това, ето защо съм на улицата.
Какво точно искам лично аз без да ангажирам другиго
1. Настоящия парламент да приеме най-накрая собствения си правилник с действително отразени в него писмените исканията на НПО.
2. Настоящия парламент да спазва правилата на горния правилник и Закона за Нормативните Актове (ЗНА).
3. Да организира нов избор на председател на ДАНС, съгласно приетата парламентарна процедура, който да представи писмена концепция.
4. Да се спазят действащите законови правила относно статута на Делян Пеевски от тук насетне
5. Да бъдат променени ЗПП, ИК след публично обсъждане, така както предвиждат ЗНА и новия ПОДНС. Едва след това може да се мисли за предсрочни избори.
6. Да се спре моментално с увеличаването на всички видове социални харчения преди настоящото правителство да направи оценка на състоянието на бюджета и да го оповести публично, за да видим реално, а не да предполагаме с какво точно разполагаме, преди да се раздават наляво и надясно помощи.
1. Състави се кабинет, в който взаимовръзките са по-оплетени и от тези в „Туийн Пийкс”.
2. Публиката беше забавлявана: „Насам народеееее, насаааам” –забраната за тютюнопушене, събиране на граждански обществени съвети, шумни циркаджилъци в парламента – влизане,излизане, сръдни – изобщо „Виж Иванчо зайче, зайче, за да не усетиш как ще ти хакна инжекцията”
3. В това време тихичко и без шум- приемане с мълниеносна бързина в безпардонно нарушение на действащия ЗНА (http://blog.aip-bg.org/publications/774), целеви пакет промени в закони, свързани със сигурността и обществения ред. Създаване на мощна държавна агенция по сигурността (ДАНС), с нови огромни правомощия на практика без регламентиран контрол (само да кажа – чела съм закона и знам какво пиша).
4. След горната подготовка се постави и черешката на тортата – назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Всеки един гражданин получи парче от тортата, въпрос на личен избор дали ще го преглътне. Въпрос на моя лична чест е дали ще реагирам и как. Моят протест е протест срещу бруталността в управлението. Моят протест е демонстрация, че така повече наистина не може – бунт срещу неприличието и наглостта. Въпрос на чест е да съм на улицата. Премината е личната ми зона, в която съм съгласна да уважавам избраните на демократични избори и да се съгласявам с техните решения. Назначаването на Делян Пеевски е венеца на една акция, която е дотолкова брутална и агресивна, че мълчаливото ми съгласие с подобно нещо би ме превърнало или в мекотело или в дървен философ тип „ами те всички са такива”. Ако се съглася с подобно нещо, лично за мен смисълът на държавността е напълно изгубен и анархията е по-приемливия вариант – поне няма да плащам данъци. Затова съм на улицата.
Брутален и абсурден е аргумента – Назначаваме мутра, за да се справи с другите мутри- това е официална абдикация от държавност, с която категорично не съм съгласна. Затова съм на улицата.
Не съм съгласна с държавна легитимация и официално връчване на властови инструменти на една или друга групировка. Затова съм на улицата.
Не съм съгласна с тезата „Смисълът на управлението е кой колко и повече ще открадне – всички така управляват, защо сега да е по-различно” – Затова съм на улицата.
Отказвам да влизам в сюжета на конспиративни теории за сложни козни и стратегии. Дори и да са верни, нито има как да ги знам, за да се съобразявам с тях нито мога да съчинявам свои собствени въображаеми планове как да реагирам на предполагаеми машинации. Реагирам на това, което виждам с очите си. Затова съм на улицата.
Отказвам да се съглася с тезата „ Приеми този мафиотски клан, защото мафиотския клан на ГЕРБ е по-страшен и той ще се върне, ако не си траеш”. Това означава да се съглася, че държавата е криминогенно образувание и а приори ще ме управляват престъпници. Няма са се съглася с това, ето защо съм на улицата.
Какво точно искам лично аз без да ангажирам другиго
1. Настоящия парламент да приеме най-накрая собствения си правилник с действително отразени в него писмените исканията на НПО.
2. Настоящия парламент да спазва правилата на горния правилник и Закона за Нормативните Актове (ЗНА).
3. Да организира нов избор на председател на ДАНС, съгласно приетата парламентарна процедура, който да представи писмена концепция.
4. Да се спазят действащите законови правила относно статута на Делян Пеевски от тук насетне
5. Да бъдат променени ЗПП, ИК след публично обсъждане, така както предвиждат ЗНА и новия ПОДНС. Едва след това може да се мисли за предсрочни избори.
6. Да се спре моментално с увеличаването на всички видове социални харчения преди настоящото правителство да направи оценка на състоянието на бюджета и да го оповести публично, за да видим реално, а не да предполагаме с какво точно разполагаме, преди да се раздават наляво и надясно помощи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар