Фермерите у нас ще получават по-високи субсидии след 2014 г.

            http://agronovinite.com: Българските фермери ще получават по-високи субсидии след 2014 г., когато стартира новият програмен период на Общата селскостопанска политика на ЕС. Увеличението е за животновъди, овощари и производители на зеленчуци. За пръв път за страната ни ще има подпомагане за отглеждането на памук и протеинови култури, след като земеделските министри на страните от ЕС се споразумяха за следващия 7-годишен бюджет на европейската общност. Досега фермерите от секторите животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство получаваха 3,5% от годишните директни плащания. Сега таванът става 13 на сто, обясни министърът на земеделието и храните Димитър Греков. Първоначално планираната сума бе в размер на 10%, а България настояваше делът на това подпомагане да стане 15%. Отделен бюджет от 2 на сто ще има за производителите на протеинови култури. На приключилия в сряда в Люксембург Съвет на министрите на земеделието се постигна договорка всяка държава-членка сама да решава как да ограничи получаването от един фермер на субсидии над 150 хил. евро. Новата Обща селскостопанска политика поставя силен акцент върху опазването на околната среда, задължителни доплащания за млади земеделски производители, по-силни организации на фермерите и по-малко бюрокрация при предоставяне на средства от фондовете на ЕС.        Политическото споразумение идва след три месеца на интензивни преговори, но все пак зависи от окончателното споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г. “Политическото споразумение, което постигнахме днес, е победа както за земеделските стопани в ЕС, така и на потребителите”, каза председателят на Комисията по земеделие и ръководител на преговарящия екип на Европарламента Паоло Де Кастро. “Общата селскостопанска политика на бъдещето ще бъде коренно различна. Успяхме да осигурим по-добра защита на околната среда и избягване на двойното финансиране “, коментира Луис Мануел Капулас Сантос, докладчик за директните плащания и развитие на селските райони.

Средства на ЕС само за активни фермери

За да се гарантира, че преките плащания ще отиват само за активни фермери, депутатите убедиха Съвета да изготви черен списък на предприятия, като летища или спортни клубове, които да бъдат автоматично изключени от финансиране от ЕС. Изключения ще се правят за дружества, за които селското стопанство формира значителна част от доходите.

По-зелена селскостопанска политика

По силата на споразумението, 30% от бюджетите на държавите-членки по отношение на директните плащания може да се изразходват, само ако се взимат задължителните агроекологични мерки. Трите ключови мерки са разнообразяване на културите, поддържане на постоянни пасища и за създаване на “екологично-фокусирани райони”. За да се даде допълнителен тласък на усилията за озеленяване, преговарящите от Парламента решиха да заделят 30% от общите разходи за развитие на селските райони за околната среда.

Забрана за двойно финансиране

Няма да се прилага двойно финансиране за едни и същи екологични мерки. Земеделските производители, които не успеят да прилагат задължителните екомерки, ще са изправени пред допълнителни санкции. Те обаче няма да бъдат налагани през първите две години, склед влизането в сила на новата Обща селскостопанска политика. През третата година ще се налагат глоби от 20%, а година по-късно сумата ще нарасне до 25%, каза Джовани Ла Виа, докладчик по финансирането, управлението и мониторинга на регламента.

Млади и дребни фермери

За да привлече повече млади хора в селското стопанство, Европарламентът настоява целият ЕС да осигури на земеделските производители под 41 години допълнително 25% за доплащания за първите 25-90 хектара. Малките фермери могат да получат повече пари, ако държавите-членки решат да се създаде специален режим за тях.

Силните земеделските производители по-добре да се справят с кризи

Членове на ЕП настояха по време на преговорите, че организациите на земеделските производители трябва да получат нови инструменти, за да се справят с нестабилността на пазара и при договарянето на цените. Организациите на земеделските стопани в сектори като зехтин, говеждо месо, мляко, зърнени култури и протеинови култури трябва да могат да преговарят договори за доставка от името на своите членове.

Квоти за захар, засаждане на лози и мляко

Квотите за захар ще бъдат удължени до септември 2017 г., а не до 2015 г., както се предвиждаше досега. Запазват се досегашния режим за засаждане на рози до 2030 г. “Приветствам споразумението за захар и вино, но съжалявам, че не се взеха по-нататъшни мерки за подпомагане на сектора на млякото и млечните продукти.. Сегашната квотна система изтича през 2015 г. Въпреки това, аз очаквам с нетърпение да продължим този дебат по време на конференция, организирана от Еврокомисията през септемвризи цел”, обясни Мишел Дантин, докладчик по общия регламент за организация на пазара.

Следващи стъпки

Комитетът земеделието ще гласува пълен пакет от нови правила на Общата селскостопанска политика, след като ЕС приключи преговорите за новия дългосрочен бюджет. Първоначалното предложение за новата Обща селскостопанска политика предвиждаше постепенно намаляване на субсидиите, надхвърлящи 150 хил. евро за един фермер и таван от 300 хил. евро годишна субсидия.  Еврокомисията  предложи на Европарламента да няма таван на сумата, но да има процентно намаление за суми над 150 хиляди евро. “България и останалите държави-членки, които ще продължат да прилагат схемата за единно плащане на площ до 2020 г., ще имат право и за намаляващо национално подпомагане. То ще позволи да се насочва допълнителна омощ към сектори, за които до момента се отпускат национални доплащания”, посочи министър Греков. Става дума за говеда, биволи, крави, месопроизводство, овце, кози и тютюн.