Силистренската библиотека представя творческия свят на британка от село Българка

В Крайдунавска Добруджа, освен в музеите и галериите в Силистра, Тутракан и Дулово, където човек може да се потопи в миналото, включително в етнографския смисъл, още няколко са местата за разходка за пряк досег с духовността и с непреходното ни културно наследство. Това са Добруджанската къща в Алфатар и нейната посестрима в Гарван (пак там е и единственият в областта малък музей на комунизма с реликви от преди половин век), частните сбирки на носии на Калина Михайлова в Шуменци и на старини на Ганка Димитрова в Проф. Иширково. Разбира се, и в ателиетата на добруджанските художници.

Има обаче и едно място, което спокойно можем да наречем своеобразна съвременна пещера на…Аладин, героя от приказките на вездесъщата разказвачка на приказки Шехерезада. Това място е домът на британката Бернадет Легет и на нейния съпруг Дъглас от силистренското село Българка. Двамата спокойно можем да наречем и благодетели на Народно читалище „Васил Левски“ с председател Дочо Титев, един от доайените на самодейността в региона.

А защо припознаваме аладинска пещера в един селски дом на чуждоземско семейство, живеещо в България и конкретно в Добруджа? Поне на мен така ми приличат онези от помещенията в него, в които не съм бил, но съм виждал в профила на Бени във Фейсбук. Примерно, покрай най-скорошна тематична публикация от 3 октомври: „Направих няколко неща….“. И ето, на снимките изгряват десетки красотички, каквито в днешно време мнозина се опитват да правят успешно, на някои повече им се отдава.

Британката от Българка е една от тях. Сигурно защото са сътворени с много любов, с вкус към красивото и с желание вероятно да достигнат произведенията на изкуството й до повече хора. Поне с поглед да ги докоснат, за да освежат памет и чувство, и зрително да запомнят нещо, което е стойностно и с естестко съдържание. Връщаш Фейсбук-лентата назад и попадаш на пост от 13 септември, в който също има нещо, което ти грабва окото.

Та, да си дойдем на думата: човек и добре да работи в сферата на изкуството, идва един момент, в който сам решава или някой го подтиква да си покаже творенията на изложба. Без или, защо не, с истинска комерческа цел, включително посветена на конкретна кауза. Впрочем, преди години сем. Легет го правеха успешно в полза на някогашния Дом за деца „Димчо Дебелянов“ в Силистра, включително привличайки гости – най-често свои сънародници, също живеещи в България.

Накратко: хвала на Регионална библиотека, че привлича Бени и Дъги с изложба, която ако не друго, ще създаде настроение у всеки, който я посети. Защото и в дни на социална изолация имаме необходимост – дори в по-голяма степен, да зърнем дори с крайчеца на окото си, нещо, което ще ни разведри и ободри със своето послание за доброта и красота. А вероятно още преди век и половина Достоевски бе казал, че именно тя, красотата, ще спаси света. Независимо какво е имал предвид великият руски писател, роден преди 200 години. Някога някъде от някого бях прочел: „Животът е цяло изкуство…да живееш, значи да сътвориш художествено произведение от самия себе си“.