вторник, 12 октомври 2021 г.

Етнологът Йордан Касабов от Силистра за бръмбара рогач и скрития бог на българите

Силистренският етнограф д-р Йордан Касабов бе награден с картина на Флора Начева от Балчик за дългогодишната си изява във Форум "Българско наследство", провеждан в Белия град на Черно море, наречен така от римския поет Овидий, изпратен в изгнание в Добруджа - района на някогашния Томис - днешна Констанца. В тазгодишното седмо издание Касабов представи най-новата си книга "Скритият бог. Древна българска същност". Той подари на авторката на картината книгата си "Шиковското население в Добруджа" - своеобразна етноложка енциклопедия.

Един изчезнал амулет на бръмбар рогач, който го няма нито в Преслав в музея, нито в Националния исторически такъв, както и два още подобни амулета, за които се съобщава в книгата на проф. Никола Мавродинов от 70-те години на миналия век „История на Първата българска държава“, изпращат д-р Йордан Касабов на експедиция в търсене на „Скрития бог. Древна българска същност“. 

Новата книга на доктора по етнология от Силистра е своеобразна енциклопедия с тайни за българите, които по думите на автора „са под носа ни, но не ги виждаме“. Книгата търси и обяснява какви генни, народопсихологични и културологични натрупвания имаме, както и кой е нашият прадед или прабог. Според автора, предтечата ни не е бил бог Тангра, а бръмбарът рогач е една наша древна вяра, която го предхожда във времето.


Д-р Касабов привежда много и любопитни факти в подкрепа на тезата за нашия прабог – бръмбарът рогач. Етнологът проучва напр. рогатото забраждане на жените, характерно за някои села в Силистренско. Обяснението на местните е, че когато момата се задоми слагат рога, за да не я закачат ергените. След анализа обаче и изследователската дейност, става ясно, че това са рога
именно на бръмбара рогач. 
Глава на бръмбар е слагана като апотропей, пазещ от зли сили, и на главата на новородено, заедно със скилидка чесън, синьо мънисто и паричка.

До нещо още по-куриозно се натъква д-р Касабов при изследванията си. Търсейки съпоставка между обожествяването на бръмбара рогач в Япония и „рогатите“ самураи, силистренският етнолог открива сведения за първото посещение на Тодор Живков в Япония през 70-те години на миналия век. Тогава японският император го посреща с думите „Добре дошъл братовчеде след 3 000 години“. Сцената се повтаря и през 80-те години, след което Тодор Живков в страха си от зоркото око на Съветския съюз, изпраща депеша, че няма никаква роднинска връзка с японския император. Връща се обаче откъс от древна японска енциклопедична книга, в която се доказва все пак роднинството чрез рода Дуло.

Д-р Касабов разказва в книгата и за рахтения колан, който се пази в Силистренския исторически музей. Елементите на колана, погледнати отдалеч, са нещо невзрачно. Отблизо обаче това са невероятни съчетания на роги и букрани /бича глава/, на свастики и ипсилони, които са една енигма за българщината. „Когато българите са били потискани, когато не са можели да изповядват свободно своята религия, са започвали винаги да вплитат по различен начин и в различни свои предмети божествата си“, обяснява явлението авторът на „Скрития бог. Древна българска същност“.

Силистренският етнолог е човекът, който включва в дневния ред на Форума „Българско наследство“ още преди няколко издания, темата за носията на българина и неговите шевици, считани вече за „трета българска азбука“. За този му принос беше отличен и тази година с награда от ръководството на Форума – картина на Флора Начева, която художничката връчи лично на бившия кмет на село Брадвари и дългогодишен директор на тамошното основно училище, който е автор още на книгите „Богомилите вечни и живи. Пратеници от древността“ и „Шиковското население в Добруджа“.

В новата му книга са събрани много изображения на различни видове канатица, на пясъчен часовник макаса, на везана на ръка албетица от шопския край, която се дава от невестата на свекървата като булчински дар, както и други около 420 илюстрации, доказващи различните твърдения на изследователя д-р Касабов, едно от които е и българската принадлежност на Ин и Ян, за която спорят други народи. Натъкваме се и на единството „Тай-Ци“, характерно за нас българите, и изобразено по котленските килими. „И ако някой спори, че тези символи принадлежат първо на българите, моите поздравления“, завърши своя доклад д-р Йордан Касабов.

 Натали НИКОЛ

В. "Балчишки теилеграф", брой 33, 2021 г., www.balchiktelegraph.com/wp-content/uploads/2021/09/бр.33-стр.3.pdf.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар