Добруджанецът проф. д-р Любомир Пенев: „Винаги съм искал възрожденските къщи да са олтар на българщината“

Възрожденските къщи са духовен мост между поколенията. За подобна старина, пресъздадена от съвременник, при това добруджанец родом в лицето на проф. д-р Любомир Пенев от БАН в София, разказа наскоро в ефира на БНТ 2 филмът „Домът на българския дух“. Той е дело на РТВЦ Благоевград по сценарий на Ирина Николова и с режисьор Румяна Ангелакова. С него е представен уникален в архитектурно и в етнографско отношение дом, създаден на основата на стара богаташка къща в Добринище.

Чрез разказа във филма е пресъздаден и добруджански елемент – т.нар. добруджанска одая, а в мини етнография комплекс има съхранени и старини от село Попина – семейни реликви на рода Нетезилови, описан в книгата „Три добруджански рода“ с автори самият Пенев и краеведът Господин Великов от с. Проф. Иширково. Наскоро професорът биолог бе в Силистра, гостувайки на Фолклорна група „Добруджа“ при НЧ „Доростол“ по повод благотворителния си жест за осъществяване на ТВ-записи на добруджански песни и обреди.

Подобни дарения софиянецът, родом от Добруджа, е правил и на други художествени колективи от Силистренския край. Отделно заедно със сестра си, нефроложката д-р Даниела Костадинова – до преди година директор на МБАЛ Силистра, са дарители на стипендия в ПМГ „Св. Климент Охридски“ в Силистра, която и двамата са завършили. Тя е на името на тяхната майка Дачка Савова, в миналото в продължение на години партиен ръководител и деец в сферата на културата.

Във филма проф. Пенев е наречен „спасител, борещ се с опустошителната сила на времето, тъй като в продължение на години е освобождавал от агония възрожденски къщи, вдъхвайки им нов живот“. Една от тях е в Добринище и разказва истории от цяла България, приютени в нея. Какво казва за начинанието си самият Пенев: „Къщата е била една от богаташките в Добринище. Била е кръчма до септември 1944 г., но е служела и за живеене. В двора някога е имало ледник – дълбока яма със слама, като ледът за охлаждане бил докарван от р. Места“.

Понастоящем след реставрацията под един покрив има елементи от къщи от македонския и добруджанския краища, от Чипровци и Жеравна. „Те представят като пъзел живота на хората от времето на Възраждането“, се казва в дикторския текст на филма. Обзавеждането на одаите е по образци от къщи музеи от съответните райони или е правено по книги, писани за тях. Така са обединени в едно илюстрации на дърводелско, резбарско и тъкаческо изкуства.

Сред шедьоврите е и добруджанската стая, като в нея, отбелязва Пенев, синята покривка за леглото е дело на родната му баба от село Попина. Показан е също чифт гъдулки (едната е  голяма – със 7 струни, а другата е малка, наричат я копанка, която е с три струни). Те пак са попински, както и рибарски наследия от дядо му Ангел Нетезилов – вдъхновен майстор на каруци.  В негова памет е оборудвано помещение, като за целта от селото край р. Дунав в Добруджа са пренесени тезгяхът и запазени инструменти на добруджанеца – изкусен дърводелец и коларо-железар. Семейни реликви като буре и стари нощови също са част от обзавеждането на къщата в Добринище.

Уникален своеобразен артефакт от преди повече от век е дъска от витло на дунавска воденица, каквито някога е имало постоянно на вода върху дървени кораби – нещо като шлепове, намиращи се близо до брега на реката. Знаменателно е било, че воденичарите са живеели на практика там, като са се придвижвали при необходимост с лодка на сушата, а рибената чорба правели с дунавска вода.

Проф. Пенев сподели любопитен факт по предание между поколенията, а именно, че през 1873 г. на път за днешна Румъния Васил Левски пренощува покрит с черги за една вечер в Нетезиловата воденица, собственик на пра-пра-прадядо му Велико. Апостолът е бил скрит в голям сандък, наречен лин, ползван за съхраняване на зърно и брашно. Разказът на Пенев продължава за шейната на дядо му – тя също е част от своеобразната етно изложба в Добринище. Някога в продължение на 30 години за Йордановден тя е била специално украсявана с медени звънци и хубави черги, за да стане част от традиционния ритуал за хвърляне на кръста в р. Дунав при село Попина.

„Когато вляза тук и видя тези неща, те ме топлят. Повечето хора искат да се върнат в детството си, и тъй като няма как да стане физически във времето, затова пък може да е емоционално…Винаги съм искал тези къщи да бъдат олтар на българщината с всичките й възможни измерения – било то тъкан, дърворезба, конструкция на чардак или ограда,  каменна зидария или ковано желязо, правени с толкова любов и изящество. Поне аз лично по никакъв начин не мога да ги сравня с чара на съвременната къща, колкото и да е богата и модерна“, споделя своето съкровение проф. Пенев на финала на филма.