Добруджански научни акценти на международна конференция в Лудогорието

Силистренският историк и археолог Георги Атанасов, доктор на историческите науки, взе участие в Международна научна конференция „Светият отец Антоний от Крепчанския манастир: 1 100 години монашество в Българските земи“ (най-значимият средновековен паметник в целия Поповско-Опаченски район на Търговищка област), която преди няколко дни бе проведена в Народно читалище „Пробуда – 1922“ в град Опака, намиращ се до град Попово в област Търговище. Като представител на Регионален исторически музей Силистра, докторът на историческите науки изнесе свой доклад на тема „Топографски континуитет и културен дисконтинуитет в скалните обители в Добруджа и Северна България от Античността до Късното средновековие“.

Сред основните учени, включили се в проявата, бе и друг добруджанец – проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет, който е родом от село Гарван. Редом до него бяха представители на университетите в София и Пловдив, НАИМ при БАН, НБУ - София, регионалните музеи в Русе и Търговище, както и гости от Австрия (Виена), Гърция (Атина, ефория „Халкидики и Атон“), Русия (Москва, Санкт Петербург) и др. страни. Представен бе и филм на Бойко Василев от БНТ.

Според публикация на dobrotoliubie.com, „Обектът в Опака е археологическа ценност от национално значение и се намира под закрилата на държавата, който от 2020 г. е предоставен за управление на едноименната община. Тук е открит и най-ранно датираният надпис на кирилица в света. Скалният манастир, който е открит за науката от Карел Шкорпил в началото на ХХ век, е разположен на два етажа в скалния масив Хендебуруну над левия бряг на река Калакоч дере. Манастирският комплекс включва килии, манастирска църква и църква-гробница, изсечени в скалата. По стените на църквата в гробницата и около някои от килиите има врязани кирилски надписи, „рунически“ знаци и рисунки.

В началото на 70-те години на ХХ век, като археолог от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, проф. Казимир Попконстантинов изследва епиграфския материал по стените на манастира, след което публикува два надписа на кирилица, които са с изключителен научен интерес. Първият, регистриран от Шкорпил, е разположен в пет реда, общо 134 букви, изсечени, по думите на изследователите, с уверена ръка, гласи: „„+ В името на Отца и сина и Светия дух. Тук почива праведният отец Антони +. А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойния Михаил. Амин“.

Той е единственият засега средновековен писмен паметник с такова съдържание, носещ в себе си клетва предупреждение към този, който оскверни църквата гробница, като я използва и за хранилище (хамбар). Надписът няма преки указания за времето на изписването му“.

За времето на неговото създаване говори друг надпис, открит от Попконстантинов при проучването на манастира. Състои се от девет реда и е достигнал до нас значително повреден. Запазените са 59 букви. Четат се сигурно първите три реда. Това, което е запазено от него, гласи: „В 921-ва година през месец октомври почина раб божи Антон…“

По проект през 2007 г. манастирът е социализиран, като до него е изграден подход чрез стълба с парапети. Ск

алната обител край Крепча крие възможности за развитие на културно-исторически и поклоннически туризъм, тъй като той има стратегическо местоположение, намирайки се в близост до пътя Попово-Русе и до Червенската ранно византийска крепост от 6 в.“.

По време на форума са изнесени доклади от 25 учени по темата за монашеството у нас, а повод за него е годишнината от кончината на отец Антони - основател на Крепчанския средновековен скален манастир, който обаче е малко познат на научната общност. Очаква се информацията, изнесена в научните доклади и съобщения на специалистите, да се отрази върху популяризирането на културното наследство на региона и съответно да допринесе за развитие на общината, включително за привличане на инвестиции.

По информация от сайта на БПЦ, „Русенският митрополит Наум поздрави присъстващите за благородната инициатива за популяризирането на историята на Крепчанския скален манастир, изнасяйки доклад на тема: „Християнското монашество и неговата рецепция в България след Покръстването“. Негов Светейшество патриарх Неофит също изпрати свое поздравително послание до участниците в конференцията. Пред него и всички докладчици проф. Попконстантинов изказва предположение, че „свети Антоний от Крепча“ е един от ранните отшелници в североизточните земи на Първото българско царство, а надписът на кирилица в скалната обител е най-старият известен в света.

Изследванията на проф. Попконстантинов привличат вниманието към скалния манастир край поповското село Крепча, където са открити двата надписа на кирилица. Русенска митрополия възстановява светата обител, която сега е посветена на Всички български светци“.