Демократичните промени у нас спомогнаха за приобщаването на страната ни до
страните от цивилизованите общества, но какъв път на развитие пое българското
земеделие? То вече не може да се разглежда изолирано от глобалните световни
процеси и тенденции. Два милиона и 500 хиляди българи се оказаха наследници на
българската земеделска земя и процесът на онаследяване продължава и тези
собственици се увеличават чрез онаследяването. Българската държава в условията на
свободното пазарно стопанство абдикира от процесите протичащи в земеделието и със
своето бездействие и неадекватна нормативна уредба по-отношение формите на
земеползването спомогна за ликвидирането на националното богатство изградено от
българското население и се ликвидираха 2 140 земеделски кооперации, ликвидираха
се покрай тях поголовието от животни и 600 населени села. Останаха 900 земеделски
кооперации, които днес обработват над 4 млн. декара земя.
Опитът в кооперирането
показа, че най-жизнеспособни в новите икономически условия са тези, които
обработват над 10 хиляди декара земя. Европейската комисия чрез нормативна уредба
прие скала за санкциониране чрез размера на обработваемата земя. Субсидиите, които
прие до 150 хил.евро субсидия без санкции, от 150 хил.евро до 200 хил. евро - санкция
20 % от границата, от 200 хил. до 250 хил.евро – 40% и над 300 хил.евро-без никаква
санкция. Като идея това беше икономически справедливо, за да се подпомогнат
дребните и средните земеползватели. Но управляващите у нас дадоха срок от една
година и земеползвателите с латифундиски размери на ползваната земя да редуцират
своите стопанства пригодени към тези тавани на субсидиите приети от ЕК. Но този срок
не можеше да се използва от земеделските кооперации поради техният правен статут
за да се мине през ликвидация.
Ето един от икономическите лостове на държавата и
нейната „грижа” за развитие на кооперирането на дребните и средните собственици на
земя. Друг порочен подход на държавата не се прие нормативна уредба за тавана на
земеползването от физически лица и юридически лица и тази политика на държавата
днес се реализира чрез латифундиското земеделие с изключение на оптималните
размери на земеделските кооперации. Гордостта на някои управляващи, че чрез това
окрупнено земеделие и с отглеждането на 5-те култури и ще постигаме високо развито
зърнопроизводство и то 27% от износа на държавата е недалновидна земеделска
политика.
Износът на непреработена продукция-зърно превръща държавата в
суровинен придатък на арабският свят и износът на зърно без добавена стойност е
износ на национален доход. Ролята на държавата по-отношение на земеделието в т.ч.
и развитието на земеделските кооперации би било приемането на адекватни
икономически регулатори, за да се възстанови българското животновъдство,
зеленчукопроизводство, овощарство и равновесие между тези два подотрасъла
растениевъдство и животновъдство. Не може да не посочим и ролята на държавата поотношение промяна на Закона за наследството за земята и това раздробяване на
земята е пагубно и би следвало да се приеме опитът на другите страни по-отношение
комасиране на собствеността и нейното онаследяване чрез новият Закон за
поземлените отношения.
Докато в Европа процесът на кооперирането е грижа на
държавата и трябва нашата държава да подкрепи идеята на НСЗКБ, за приемане на нов
Закон за кооперирането /кооперации/. Проектът, който се предлага за обсъждане от
земеделските кооперации ще създаде необходимите правно-икономически условия за
сдружаване, за повишаване конкурентноспособноста на земеделието, за съхранение и
развитие на българското село. Лансирането на латифундиското земеделие чрез
държавата с разпродаване на българската земя на чужденци без да се съобразяваме,
че българската земя е национално богатство и част от националната сигурност в
бъдеще за осигуряване на храна, въздух, вода и енергия ще се окаже недалновидна
политика.
Противопоставянето на земеделските кооперации с арендните стопанства не бива да
се толерира от държавата защото, ако в правният мир „изчезнат” тези 900 земеделски
кооперации ще изчезнат и 900 български села. Ще допусне ли законодателната и
изпълнителната власт в следващият програмен период 2021/27 година да не се
създадат предпоставки за изграждане на кооперативи, постигане равновесие между
растениевъдство и животновъдство, изграждане на клъстери с участие на хранителновкусовата промишленост и използването на земеделските кооперации за развитие на
демократизма и социалната политика в българските села. Днес пред държавата поотношение директните субсидии на площ се предлага от ЕК да имат таван от 80
хил.евро за тези субсидии.
Ако това предложение за този таван се приеме за
програмният период 2021/27 година от нашата държава, то следва нашите земеделски
кооперации в момента с тези оптимални размери да се реорганизират и това ще бъде
следващият „удар” на унищожаването на кооперативното движение. Трябва държавата
да реагира на това предложение и предлагаме да се предложи на ЕК, всяка държава в
своя Стратегически план да има право да определя тавана на тези директни плащания.
В средите на някои политически „футоролози” се опитват да внушават на днешните
управляващи, че кооперацията е форма от миналото, а светът използва кооперативната
форма на кооперативите в земеделието, като една много сполучлива и икономически
изгодна организационно-производствена структура.
В потвърждение на това споделям
има ли кооперация у нас, която да е злоупотребила с европейски средства.
Злоупотреби с европейски средства по-отношение на директни плащания и обвързано
подпомагане и къщи за гости са в приоритета на арендаторите и постоянно ОЛАФ
публикува данни за тези злоупотреби. Кооперациите са най-проверявани от
държавните органи, защото те водят безупречно счетоводство и документиране на
събитията за разлика от арендаторите.
Кирил Боянов Председател на ОСЗК - Силистра
Няма коментари:
Публикуване на коментар