Задушевна българска Бъдни вечер, свято и вечно Рождество Христово и весела световна Коледа

 Бъдни вечер се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Иисус Христос. 
Празникът е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.

Уикипедия: Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна тъй като е последният ден от Рождественския пост. На нея трябва да има 7, 9 или 11 ястия – нечетен брой. 

Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). 

В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.

Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.

Уикипедия: Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници. С него се слага началото на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисиай Малки, изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на  РИМ. 

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. На него християните честват раждането на Сина Божий Исус Христос. Според Евангелието на Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. 

Православните християни честват Рождество Христово. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември по григорианския и юлианския календар, а а след 31 март 1916 г. (когато в България като държавен календар е приет т. нар. „нов стил“ – Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлиянския). 

През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Дядо Коледа (също дядо Мраз), известен по света още като Санта Клаус, Свети Николай, Крис Кринкъл, е едновременно исторически и митологичен герой, чието име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово (в годините преди 1990 г. в България в други соцстрани - за Нова година). Представян е като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Някои считат, че съвременният образ на дядо Коледа е създаден от компанията Кока Кола, която в рекламите си изменя образа на свети Николай Чудотворец, чийто празник е в началото на м. декември.