След коледарската брагословия настъпват "Мръсни дни"...току до Бабинден

В периода от Коледа до Богоявление са т.нар. Мръсни дни. Това са дни, през които водата е нечиста. През тези дни не трябва да се пере, нито да се мете.Не е време за женитби. Ако жена зачене тогава, то детето трябва да се лекува. Краят на този период настъпва с Йордановден, Ивановден и Бабинден. Тогава идва пречистването с вода, защото самата тя вече е обновена.

Някои от традициите за Бъдни вечер са се запазили през вековете и са достигнали до нас в своя "автентичен" вариант. Обредните хлябове са неделима част от трапезата. А най-характерният от тях е боговата пита. Ястията на Бъдни вечер задължително са постни. Те се приготвят от стопанката на дома, като броят им трябва да е нечетен. На трапезата е редно да се постави всичко, което земята може да роди. Това е първата „кадена вечер", наречена така защото ястията се кадят.

Стопанинът на къщата е този, който разпалва огнището. Важна роля има и бъдникът - дървен труп на дъб или круша, който гори през цялата нощ. Това е и нощта, в която пристигат коледарите. Те се събират още на Игнажден, за да изберат станеник (водач). Сред тях той единствен може да е семеен. Всички останали са ергени. Цяла нощ дружината обикаля домовете, пее и разнася своите благословии. След като напусне поредната къща, според поверието в нея настъпват Мръсните дни.

За българите мъртвите са неразделна част от възприятието им за света. Те вярват, че в опредени дни духовете им бродят из къщите, за да бъдат почетени. Затова и трапезата в нощта на Бъдни вечер не се прибира, а се оставя наредена. Така живите показват своето уважение и благоразположение към починалите.

При българите Нова година се е свързвала с Васильовден (Сурва, Сурваки). Вечерта преди Сурваки била втората „кадена вечер" - трапезата се кадяла, също както и на Бъдни вечер от стопанина на дома. На трапезата задължително присъствала баница. В различните краища на България тя носела различно име, но навсякъде в нея се поставяли дрянови клончета с пъпки - за здраве, плодородие, късмет. Освен баница, домакинята омесвала обреден хляб, в който се слагала сребърна монета. Отличителното за този празник е, че се варяла свинска глава. По традиция от нея се приготвяла пача. Това е единственият български празник, на който месото се кадяло.

С празника се свързвали брачните гадания. Съществувало вярването, че момите и момците трябва да запазят първия залък на баницата и да го сложат под възглавницата. Ще се задомят за този, когото сънуват през нощта. На Васильовден (Сурваки) из селата обикалят сурвакари - млади момчета или ергени. Сурвакали не само домакините и челядта, но и добитъка. Коренът на думата идва от „сура" (сила, мощ). Този ритуал с е запазил и до днес. Извършва се със сурвачки - пръчки от дрян, украсени с вълна и сушени плодове. Потупвайки по гърба членовете на семейството, сурвакарите отправят своите благопожелания за здраве и плодородие. Други - по-големи на години, минават по къщите на роднини и приятели, черпейки за здраве с ракия...

След Васильовден следват празниците Йордановден и Ивановден, наричани още Водици, и Бабинден. Те сe свързвали с водата и нейната пречистваща сила. С тях настъпвал краят на Мръсните дни. Хората и добитъкът се къпели в реките за здраве. В обредите от този период откриваме такива, които напомнят за пролетните игри на момите и свързаните с тях гадания за женитба и семеен живот (като ладуването например). Това е така, защото след пропъждането на Мръсните дни следва февруари - началото на пролетта, носеща със себе си новото начало.

lubov.spisanie.to

Българската Коледа съвпадат с езическия спомен за „мръсните дни” в годината. Те започват от Рожество Христово и свършват на Богоявление. В архаичните представи „мръсните дни” са невидимата граница между старата и нова година. През този период природата и човекът се подготвят за повторно раждане, а светът - за ново сътворение. Тогава идва и новият бог – Иисус, който трябва да извърви пътя на съзряването и да стане част от пантеона на старозаветните богове. 

Българите са вярвали, че всяка нощ през мръсните дни бродят демоничните същества на отвъдното. От залез слънце до първи петли по земята господствали мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. Хората се предпазвали от тях като носели в дрехите си по няколко скилитки чесън или люспи от бял лук, червен и бял конец, синьо мънисто. Жените съблюдавали редица забрани – да не перат и мият, да не си решат косите, да не режат с нож или ножица, непоглеждали мъжете. Баби баячки връзвали на новородените деца червен конец, кадяли ги с пушек, за да не ги залюби змей. 

В този отрязък от сакрални дни, когато злите сили рушат хармонията в подредения свят на човека, единственото сигурно място за него е домът. Възприемал го като микрокосмос. В дома предците ни са пресътворили цялата космическата символика. Покривът и коминът представляват небесния свод, който свързва земния с отвъдния свят. Стените – сочат четирите посоки на света. Прагът, прозорците и огнището действат като мистична граница между двата свята – живият и мъртвият. 

frognews.bg