На Игнажден в Шуменци

В Клуба на инвалида и пенсионера в силистренското село Шуменци бе отбелязан денят Игнажден, на практика началото на новата година според стария българския календар (навлизаме в 7525-а година, казват някои). По тази причина той е сред големите ни забравени празници. Идеята е съвместно реализирана с кмета на селото Калина Михайлова и с местното народно читалище.

Да припомним, че той е  на 20 декември - реално някога е бил на 21.12., и се нарича още Млада година, Нов ден, Млад месец - това е първият от коледните дни – свързва се със зимното слънцестоене - слънцето стои неподвижно (става дума за най-късия ден в годината), и се смята за  на нейното ново начало. Известен е още като Полаз или Полазовден, защото по това кой ще влезе пръв в къщата се гадае каква ще бъде следващата година.

Денят е подходящ и за народна метеорология: ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша, вали ли – ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг. По времето в следващите 12 дни на месеца се „познава” за предстоящите 12 месеца на идващата година, започвайки именно от Игнажден.

„Влязох в ролята на полазник, разрових с пръчка жарта в огнището, каквато е традицията, за да се разгори, което е символ на пожелаване на плодородие през следващата година, благодарение на разпаления небесен огън. Жените от клуба бяха донесли различни постни ястия – без боб, защото на този ден не е приет на трапезата – за да няма градушки”, каза г-жа Михайлова, която в годините на своето кметуване възражда в селото празници, които някога са били част от бита на добруджанци – местни и преселци.

Спазен е и ритуалът най-възрастната жена да прикади трапезата, помещението и огнището, около което са разстлани орехи (обикновено има и сушенки) – прави се за пречистване на енергията. Една седмица подготовка – един  ден, прекаран според духа на старото време, когато са спазвани неписани правила, подчинени на старовремски закони на вярата в доброто и в бъдещето.

От Фейсбук-профила на Христо Бонджолов

"Аз каня любовта да влезе и да изпълни дома ми с емоциите и цветовете си, да смекчи ъглите, да заглади ръбовете, да събере, да сближи, да помири, да обърне очите към сърцето. 

И каня здравето да влезе, да докосне всекиго и всичко и да ни даде от силата и живината си, та никой да не се отърва от здраве. 

Здрави да са решенията ни, постъпките ни, мислите ни. 

Здравословни да бъдат думите ни.

Аз каня изобилието да влезе и нека поръси със златен прашец работата ни, заниманията ни, стремежите ни, начинанията и мислите ни. 

Нека се отплаща трудът ни и богатството от него да е голямо, а също удовлетворението и щастието от него. 

Аз каня радостта да влезе и да усмихне всички – семейството ми, живота ни, сърцата ни.

И каня благодарността да влезе, та да се събуждам с първата мисъл за нея сутрин и веднага да осъзнавам, че даровете, които имам и получавам, са безкрайни. 

Аз каня възможностите да влязат, та да придобием ясен поглед за тях и смело сърце да ги следваме. 

Каня топлината, нежността, чудесата, щастливите попадения, приятелите, талантите, успеха, удовлетворението, щастието, разбирането, приемането, прошката, музиката, красотата, съвършенството, цветовете, уханията, многообразието.

Тази сутрин Бог прекрачи пръв прага ми..."