Община Кайнарджа се сдоби със свой исторически справочник

Наскоро при откриването на ГКПП Кайнарджа премиерите на България и на Румъния си тръгнаха с по два ценни подаръка – сигналните екземпляри на уникалните издания „Енциклопедия на област Силистра“ и исторически справочник „Община Кайнарджа – минало и настояще“, и двете в Издателство и печатница РИТТ Силистра.

Първото от тях е дело на многочленен екип от автори от Крайдунавска Добруджа, а второто дължим на дългогодишния председател на Общински съвет Кайнарджа (1991-2001 г.) Дафинка Станева, която в момента представлява създадения през 2014 г. Туристически посетителски център Кайнарджа.

И точно той ще бъде домакин и съорганизатор на едно от трите събития (15-17 ноември т.г.), свързани с представяне на Българското председателство на Съвета на Европа (януари – юни 2018 г.).

Справочникът за една от най-малките общини в област Силистра е пръв по рода си за тази грайгранична част, свързана с историческата  Кючуккайнарджанска чешма, край която през 1774 г. е сключен мирният договор между две империи – Руската и Османската. Благодарение на този факт в момента Кайнарджа е част от Асоциация „Места на мира“ – една Европейска инициатива за връзка между градове и институции по места, където са били сключвани мирни договори или капитулации.

В рамките на 260 страници са намерили място данни за събития, населени места и личности (общо 229 – статии от архиви, от писмени източници и от информатори, както и от краеведи; отделно са над 50 чернобели и цветни фотографии), представящи общината, в която има 11 кметства. Записът е правен в рамките на по-малко от 2,5 години, представящи по-близката и по-далечната история на района на Кайнарджа.

Така от представения материал става ясно, че в Кайнарджа общината има герб от 1999 г., разполага с аптека за пръв път през 1960 г., с ветеринарна служба – от 1940 г., с лекарска служба от 1953 г. (преди това е имало филиал на поликлиника от 1941 г.), с книжарница от 1950 г. – една от двете на село в областта, с ПТСС от 1942 г., с гранична телефонна линия от 1942 г., с кино от 1945 г., с винарска изба от 1990 г., с детска градина от 1896 г., с МТС от 1950 г., с туристическо дружество от 1961 г. (до 1980 г.), с ученическа трапезария през 1942 г.

В първите години на 50-те на миналия век е провеждана борба срещу неграмотността; през 1945 г. е основана всестранна кооперация в село Добруджанка, а преди това със същото име в Средище е имало потребителна кооперация. И още: в общинския сега център още от 1878 г. е имало организация на БЧК. Името на Васил Левски са имали училищата в Давидово и Полковник Чолаково (на името на братята Кирил и Методий са били кръстени училищата в Поп Русаново, Каменци и Господиново), читалището в Поп Русаново и др. „Възнесение Господне“ се наричат православните храмове в Поп Русаново и в Каменци.

Никола Вапцаров е патрон на училище във Войново, на ПГМС  Средище и на ТКЗС Краново, а Отец Паисий – на читалища в Кайнарджа, Каменци и Посев, както и на училище в Добруджанка. Стефан Караджа – символът на ВДРО, е също е популярен за именуване в общината: през годините – училище в Посев, читалища в Добруджанка и Средище. Христо Ботев – училище в Стрелково, читалища в Давидово и Стрелково, ТКЗС-та в Голеш, Посев и Добруджанка. Сред увековечените политически и културни дейци е и Цанко Церковски, който е учителствал в Средище.

Общината е дала кмет на Силистра в лицето на Калин Георгиев, който е бил начело и на село Кайнарджа, оттук е родом Димитър Дончев-Доктора – най-известният борец за освобождението на Добруджа, чието име носят улица в Силистра и Филателното дружество в крайдунавския град, читалището в Светослав, ТКЗС-та в Средище и във Войново, и др. В негова чест на лобното му място има паметник от скулптора Георги Чапкънов.

„Извор“ е сред най-използваните термини, свързани с институции в общината: така се нарича вестникът, кредитна кооперация в Светослав, както и тамошното ТКЗС. Приблизително така се казва и фестивалът „Край върбата – под върбата“, провеждан до историческата чешма. В общината има 16 паметници и паметници плочи, сред които са уникални тези на Екатерина Велика, на фелдмаршал Румянцев, както и плочата в памет на жертвите от преди 100 г. във връзка с румънската окупация.

В района има и няколко природни обекта като Баджалията, Киринджика, късноантична римска крепост с мартириум край Голеш (подобна има край Поп Русаново), надгробна могила в Каменци, средновековна крепост край Средище, римска пътна станция край Войново, които са интересни за изследователи и туристи по хода на Сухоречието от Силистра до Добрич, известно със своите скални манастири.

От справочника разбираме също, че за 75 г. селото и общината са имали 23 кметове, като най-дългогодишен е настоящият – Любен Сивев  - от 2003 г. насам. В района е базата на фирма „Ребус“ с летателна площадка и център за обучение на авиатори – един от малкото в страната.