Навръх
Петковден в село Проф. Иширково бе проведен деветият празник „Иширково пее и танцува“ в чест на песента и
танца с участието на състави и изпълнители от читалища и клубове, представящи
Силистра, Тервел, Девня, Ветрен, Попина, Алеково, Калипетрово, Смилец, Бабук и
др. – общо над 20 групи, заедно с Школа „Великов“,
в която се обучават млади инструменталисти.
Председателят
на НЧ „Просвета“ с. Проф. Иширково Снежана Петрова поведе празника с думи за
изявата, която тази година е посветена на най-известния добруджански хореограф
Стоил Енчев, който от десет години е покойник. Сред специалните гости на събора бе съпругата на хореографа Пенка
Енчева. Табло
със снимки представи дейността на читалището. Няколко от тях напомняха
за славното минало, когато роденият в Добричко хореограф е бил в основата на
успехите на състави от Силистра, Проф. Иширково, Калипетрово, Айдемир, Тервел и
други населени места в Крайморска и в Крайдунавска Добруджа.
Председателят на ОбС Силистра д-р Мария
Димитрова поздрави, заедно с Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни
дейности“ при община Силистра, участниците от името на органите за местно
самоуправление. Народният представител Александър Сабанов лично се включи в събора, а в задочен план – с поздравителен адрес – бе представен неговият
колега Стоян Мирчев.
Областният управител Ивелин Статев също уважи
домакините с поздравителен адрес. Кметът на селото Стойчо Нечев откри
празника, започнат от неговите предшественици начело на селото. Стефка Райчева – секретар на читалището в
селото в миналото, разказа спомени за г-н Енчев. Подобно на него и Велико
Димитров развълнувано сподели свои мисли. Настоящият
главен художествен ръководител на АНТП „Силистра“ при НЧ „Доростол“ Силистра
Тихомир Лефтеров връчи поздрав до г-жа Енчева в знак на уважение за времето, когато
нейният съпруг е бил сред основателите на ансамбъла през 1966 г.
Народната певица Калинка Вълчева, наричана „славей
на Добруджа“, бе също специален гост изпълнител, като спомен за годините, в
които е стартирала нейната кариера заедно със Стоил Енчев. Съставът на иширковци първи пое хорото на сцената, за
да покаже възстановени от Стоил Енчев местни танци. Тервелци също бяха
сред участниците, за да докажат, че в Добруджа навсякъде има добри танцьори.
Какво му трябва на народа – един хубав слънчев есенен
октомврийски ден и празник за душата. За да си спомни за един човек,
който е оставил трайни следи със своето изкуство като необикновен „български патриот на културният фронт“, както го нарича през 2000 г. в
реферата си като студент във ВСУ „Черноризец Храбър“ добричлията Стоян
Господинов.
От него научаваме, че
Стоил Енчев като дете в родното село Росеново, Добричко, не е имал къде да
танцува, но в казармата в София се е учил първо на „степ“, за да премине към
фолклора по-късно в Института по пшеницата и слънчогледа в град Генерал Тошево,
където по-късно работи като шофьор, но и като създател на тамошен танцов състав.
Откъде е наспорил умения и идеи роденият
в Черноморска Добруджа бъдещ корифей на добруджанското танцово изкуство: „Жаден
за знания, той започва да издирва образци от добруджанския фолклор, от които да
черпи знания, да ги обработва и прехвърля в състава си. Така се добира до
изкуството на братята Коцеви и бай Велико от село Сребърна, Силистренско.
Запален от вътрешната енергия, изригваща от тези негови учители, Стоил Енчев
стои няколкократно по 5-6 дни при тях и се учи на стил и други характерни
особености в този труден добруджански танцов фолклор. “
И по-нататък: „През 1957 г. и 1958 г. с
колектива от гр. Г. Тошево завоюват първо място на прегледите на колективи в
системата на Горското и Селското стопанство. През 1959 г. се явяват на първия
Републикански фестивал на самодейното танцово изкуство, където завоюват
сребърни медали. С извоюваните високи награди той получава право да учи в първия
национален курс за хореографи, воден от Методи Кутев през 1960 г. Същевременно
с натоварената репетиционна дейност през 1957-58-59 г. той завършва във вечерно
училище 10-и клас в град Добрич. След това получава писмо да завърши средното
хореографско училище, където създава „Празнична добруджанска сюита“, която е
изпитната му работа, оценена с отличен от изпитната комисия.“
Останалото се знае: през 1966 г. е
поканен от ръководството на Окръжен народен съвет Силистра да стане съосновател
на Ансамбъл за народни песни и танци, който сега е към Народно читалище „Доростол“.
С малки прекъсвания от 1974 до 1988 г. осигурява с екипа на ансамбъла на
самодейците много награди от участие в различни конкурси и фестивали у нас и в
чужбина.
И още от реферата узнаваме: „Със
създадените фолклорни танци „Спас”, „Ръченик”, „Сборенка” „Ръка”, „Половин
ръка“, „Ляса“, „Честа“, „Данец“, „Повлекана“ личи почеркът на твореца Стоил
Енчев. Изграждането му като творец личи и от постановките му в сюитни форми „На
мегдана“, „Добруджански засевки“, „Добруджански лазарки“, „Празнична
добруджанска сюита", „Песни и игри от Силистренско“, „Пролетни танци от
Силистренско“, „Бабушки коледари“, „Добруджанци“, „Детски лазарки“ и др. В тези
постановки се вижда , че той е една изцяло оформена творческа личност.
Работил е с изтъкнатите творци в
българската хореография като Кирил Хараламбиев, Димитър Димитров, Иван Тодоров,
Методи Кутев и особено с проф. Кирил Дженев, които подпомагат Стоил Енчев да
навлезе по-дълбоко в материята на танцовото изкуство. През годините като хореограф той е
ползвал като корепетитори известните добруджански акордеонисти Стефан Георгиев,
Димитър Анастасов, Димитър Нанков и хармоникаря Атанас Атанасов.
За неимоверно големия нюх към
Добруджанският стил говори и фактът, че почти за всички свои произведения той
сам подбира и подрежда музиката. Музикалните състави от селата
Калипетрово, Сребърна, Алеково, Гарван, Айдемир, Старо село, Иширково и Кардам
му дават огромно музикално богатство, което, подбрано и подредено от Стоил
Енчев се претворява в изключително самобитна постановка. В последните
години той работи с композитора Петър Крумов, с когото създават
няколко постановки.“
Негови възпитаници са и ръководителите
на ансамбъл „Добруджанч“ Иван Иванов и Йордан Филипов, ръководителят на
профсъюзен дом град Варна Георги Маринов, Николинка Филипова в Силистра,
ръководителката на танцов ансамбъл град Дулово Румяна Димитрова. За своята дългогодишна творческа дейност
Стоил Енчев е награждаван десетки пъти със значки и медали, той е носител и на
орден „Кирил и Методий“ – втора и първа степен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар