От Добруджа до Балкана без раница, но с песен и наздравица

Добруджанските туристи опознаха още една родна дестинация – Централен Балкан.  В края на м. септември т.г. силистренското дружество „Дочо Михайлов“ проведе поредната си проява, този път избирайки интересен маршрут, свързан с харесвани напоследък туристически обекти, които както винаги са далеко от Крайдунавска Добруджа, но заслужават внимание. 

Един от тях е Деветашката пещера – със своите 632,5 кв.м. тя е най-голямата по обем в Европа, дължината й е близо 2,5 км. До 1990 г. в продължение на около 40 години е била склад за горива към  военното министерство, приютявайки 15 огромни цистерни, а над реката – мост и ж.п. линия, както и електричество. 

Още по-назад във времето – преди 1944 г., е ползвана за склад за боеприпаси, които е можело и да бъдат гръмнати при оттегляне на германските войски, но овчар провалил намерението им, научаваме от публикация в сайта на в. „24 часа“.  Пак там ни казват, че пещерата е недостъпна в размножителния период на прилепите (1 юни – 31 юли), но през другото време освен за фото сесии, вкл. и на младоженци, се ползва се и за скокове с бънджи. И сега има мост, дълъг 114 м., но той е за връзка с пещерата за туристите, след като преди се е достигало до опасни пътеки. 

Изграден е преди 7 години при снимките на поредния американски екшън с Жан Клод Ван Дам, за което свидетелства специална табела – реклама на филма. Едва преди 21 години пещерата, вписана между 6 хил. в България, става „природна забележителност“, макар да е забелязана от английски пътешественик още през 1877 г. Тя е една от 69-те у нас сред по-дългите от 1 км и сред 65 пропасти по-дълбоки от 100 м. Проучвана е в присъствието на цар Борис през 1924 г. 

Царство през зимата за над 40 хил. прилепа от 15 вида (обектът е едно от трите най-големи местообитания на Стария континент). Отделно са други представители на фауната – животни (45 вида), птици и бозайници. И още: изброени са 11 езера и 14 извора край десния ръкав на р. Осъм. Специалистите отбелязват невероятна акустика в едно чудо, в което има следи от 6 епохи. 

Крайният обект за посещение на добруджанските туристи бе хижа „Хайдушка песен“, намираща се в Национален парк „Централен Балкан“ – втората по големина в България защитена територия, която е в Средна Стара планина (в миналото е имала и други имена – Хаймон и Зигос, както и най-популярното - Хемус). 

През парка минават останките от трако-римския път в района на т.нар. Троянски проход, връзка между 9 стари селища и укрепления. Пряка връзка е също между Дунав и  Тракия. Тук извират 4-те големи реки – Тунджа, Осъм, Вит и Росица. Истинска прелест е да надникнеш в това „ювелирно ковчеже от непристъпни скали, каньони и ждрела, шеметни водопади и страховити бездни“. Сред тях е и най-скромният по размери резерват (един от деветте в района), обявен преди 30 години – „Козя стена“ – с едноименни връх и хижа. От „Хайдушка песен“ се намира на 3 ч. по стръмна пътека с денивелация около 800 м. 

По шубраците има над 40 вида растения, включително и прелестния еделвайс, който иначе е запазена марка за Ирин-Пирин, но тук му е отредена специална „екопътека“. Край х. „Хайдушка песен“ през 1960 г. е издигнат паметник на един от знаковите герои от Априлското въстание – Георги Каблешков, тъй като южно от хижата в м. „Стълба“ е неговото лобно място, както и на съратниците му – въстаниците Георги Търнев, Стефан Почеков и др. 

В района на Централен Балкан се е зародила люлката на Възраждането на българската държава след Средновековието: центровете Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, Габрово, Тетевен, Троян, многобройните манастири, църкви, художествени школи, средища на занаяти и др. Хижата е сгушена в полите на величествената Стара Планина и в подножието на резерват „Козя Стена“. Наблизо е м. Чифлика със своите минерални извори, които летем и зиме могат да бъдат ползвани от любителите на спа-процедури при естествени природни условия. За противниците им остава правото да бъдат част от компанията на софра-туристите.

Разбира се, когато пътят минава покрай Ловеч, бива човек да се отбие в този възрожденски град, който държи спомени за стара слава и тревога за демографско настояще. Паркът „Стратеш“ е сред местата, които през последните години все повече привличат окото на туриста, тъй като тук се намира зоопаркът, който е втори по големина в България, а и алеята на българо-руската дружба. 

Покритият мост е сред архитектурните перли на България от втората половина на 19-ия век и е сред символите на града, още повече, че веднъж е горял, после е възстановен, докато дойде време и да бъде преустроен и ремонтиран (последно преди 18 години). Там се намира и туристическият център, където може да бъде видян въртящ се макет на най-големите забележителности на града, свързан още с Васил Левски, на когото е посветен музей. Сред най-новите туристически придобивки е атрактивният интерактивен музей, посветен на водата, намиращ се във възстановената стара градска баня „Дели хамам“, която е архитектурен паметник от 17-18 в. Справочниците твърдят, че обектът, който е в Архитектурно-исторически резерват „Вароша“, е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната в края на средновековието. 

Крушунските водопади край Летница все повече са място, което туристът не отминава, бидейки в Северна България. Според някои това е  най-впечатляващата водна каскада и най-голямата травертинова даденост (т.е. водата е с варовит туф) у нас, край която има изградени възможности за отмора и консумация на вездесъщата „скара бира“. Районът предлага разходка по „облагородена екопътека (казват, била най-късата у нас, но за сметка на това е отмаряща), с красива последователност от водопади, дървени мостчета и панорамни площадки към водопадите“. 

По стечение на обстоятелствата силистренци бяха сред първите посетители на парка с макети на български архитектурни забележителности под хълма Царевец във Велико Търново, още преди да бъде официално открит. При това на 22  септември в Деня на Независимостта на България. Една възможност човек накуп да види над 40 обекта, намиращи с в различни населени места, свързани с история, култура и религия. Чудесна частна инициатива, намерила най-подходящото си място - в центъра на България. 

На хвърлей място е и Троянският манастир - също задължителна спирка за поредна среща с обителта, където вече има и второ скривалище на Апостола на свободата. За отбелязване - и чудесно освежаване на стенописите в храма, даващи възможност човек да опознае още по-добре тяхното съдържание и влияние върху сетивата на вярващите, а и на обикновените посетители.

Всяко излизане от Силистра отваря различни портали към запомняща се природна действителност, каквато в малка страна като България има в изобилие. И която за съжаление малко познаваме. Пътуваме из Европа, плащаме луди пари за далечни дестинации, за да ги хвалим в интернет форумите – къде заради ол инклузива, осигуряващ аперитиви и дълги мигове на  заседяване край масите, къде наистина заради досега с уникални обекти, а е хубаво да обръщаме внимание и на родните природа, исторически и културни средища. 

Защото още при създаването на туристическото движение в Родината ни в първите години на последното десетилетие на по-миналия век Алеко Константинов е заявил своя завет към всички нас: „Опознай Родината, за да я обикнеш“. Това е предназначението и на онази карта със 100-те национални туристически обекти, от която все повече българи си купуват, за да събират печати – спомени за посетени свети родни места.