Отблясъци от огледалото на вечната българска пита „слънце“ в чест на Деня на будителите

Специално събитие преди Деня на будителите бе проведено в СУ „Н. Й. Вапцаров“ Силистра с домакинството на директора Калоян Нейков, на учителката по литература Лидия Петрова и на техни колеги от училището. Поканен гост - Мария Христова, ръководител на Клуб за изворно народно творчество „Добруджа“ при НЧ „Доростол“ Силистра с ревю - разказ на живо за прелестта на народната носия на Добруджа, представена от учителката Ясенна Пецова.

За изпроводяк на участниците в необикновеното събитие -  по залък от красивата и вкусна прочута пита „слънце“, 
дело на трудолюбивите ръце на фолклористката Мария Христова

Специално поздравление до учениците и учителите от Ивелин Статев - областен управител. Сценка от ученици представи учителя будител едновременно като книга, слънце, бял гълъб вестоносец, както и като планински поток от знания и мъдрост. Поздрав с народни песни от представители на Фолклорна формация „Добруджанче“ с р-л Дариела Георгиева.

Ученици от девети класове нагоре в своеобразния открит урок по българизъм видяха с очите си костюми на по 100 години, творени от златните ръце на алфатарки, на които е потомка г-жа Христова - носителка на една от наградите за граждански принос на община Силистра през 2016 г.: зимен добруджански костюм с вълнена масивна забрадка, на които висят сребърни накити; съхранен във времето алфатарски костюм с изцяло еко материали - коприна от буби, дантели, тъкани риза и фуста, плюшен елек, нашита престилка (приказка без край), терлици от шаяк с гайтани и др.

Момински костюм от кадифе, престилка от китайска коприна („креп де Шин“) и ситена кърпа, и, разбира се, с вездесъщите пендари, възпети в песни. Истинско народно изкуство е вплетено и в костюма на добруджанската от Северна Добруджа, в която над тъкана червена фуста с копринени шевици блести копринена бяла кърпа с дълги ресни, престилката е „вадена“ 

и е с дантели, а елекът е от цветно кадифе. Оригинален е и т.нар. добруджански жътварски костюм - на главата е бяла кърпа от тензух, плетена със синци; фустата е тъкана на стан и е украсена със сини черти; престилката също е тъкана, но е украсена с цветя; краката обикновено са боси или с терлици, а може и с цървули. Този костюм „върви“ с паламарка и сърп, за да се подчертае предназначението му.

Мъжкото модно достойнство от време оно обикновено се представя с няколко елемента: черен калпак с китка; потури, тъкани от шаяк с гайтани; ризата е бяла, нашита на канава - понякога изцяло в лилав цвят; елекът е шит от шаяк с подплата и също е с гайтани; на краката - цървули с навуща с изплетени от кози или от конски косми или кундури (груби, тежки, високи обувки).

...В рамките на един учебен час вапцаровци от Силистра бяха огрени от безброй отблясъци от огледалото на вечната българска пита - слънце...