Идеята на КПД „Родно Лудогорие“, което се зае със създаването на комплекса, беше да възкреси една потънала в забрава традиция, дала името на село Свещари – леенето на свещи. Когато споделихме за начинанието си, се оказа, че хората там и сега знаят четири начина за правене на свещи.
Дали селото е било създадено специално за да произвежда атрибути, свързани с огъня, или впоследствие се е „специализирало”, може само да се предполага. Това е третото местоположение на днешното с. Свещари. Първите данни за него свидетелстват, че то се е намирало върху разрушения от земетресение през 2 в. пр. Хр. тракийски град Хелис (Даусдава). Второто му място е било вдясно по пътя за гр. Исперих, в началото на гората. Причина да се озове на сегашното си място става поредната чумна епидемия през 18 в.
Огънят като свещенодействие и използването на свещи в религиозните практики имат дълга история в този край. Намереният наскоро от известната археоложка проф. Диана Гергова канделабър (свещник) с големината на човешки ръст от края на 4 – нач. на 3 в. пр. Хр. е поредното доказателство, че още гетските владетели са използвали огъня в свещените орфически ритуали. Няма да изреждам добре описаните от Д. Гергова църкви от Първо българско царство, както и изследванията на Мария Чичикова и Ани Балканска, на Лидия Квинто за керамиката и кръстовете от Второ българско царство и т.н.
Свещи се палят и днес в, за съжаление, рядко отварящата врати църква в с. Свещари и по-често – до олтара на легендарния къзълбашки светец Демир баба.
Хората от това село, разположено край древни светилища, хората от този край се оказаха достойни наследници на културните достижения на своите предци. Децата на кмета и Гената от Исперих привлякоха умни и сръчни деца, които под зоркия поглед на легендарната баба Стоянка, на Васфи и Инджи... запретнаха ръкави и нещата много бързо потръгнаха.
Благодарност за подкрепата заслужава ИМ “Исперих”с директор Боряна Матева за безрезервната подкрепа. Научното ръководство на хора като проф. Матанов, доц. Е. Бачийски, доц. К. Матеев ни позволи да поставим нещата на научна и високохудожествена основа, за да се впише новият туристически обект съвсем естествено в богатия на културни пластове Историко-археологически резерват „Сборяново“, известен преди всичко с прочутата Свещарска тракийска гробница – паметник на Юнеско, с тюрбето на алианския светец Демир баба, с тракийския град Хелис (4 в. пр. Хр.), гетското светилище Камен рид, ранноследновековното селище в м. „Бювен касаба“.
За резервата „Сборяново“ и в частност за с. Свещари вече е натрупан огромен обем книжнина и една от нашите задачи е да събираме и правим достояние на посетителите на резервата достиженията на учените археолози, на историците и етнографите, на музейните работници; да публикуваме новите им проучвания. Имаме добри идеи за бъдещото развитие на новия културен комплекс „Свещоливница“ – Свещари, имаме и ерудирани съмишленици, с помощта на които да го превърнем в културен център за отдих, развлечение, но и за познание. За да знаем откъде идваме, какви сме и защо сме такива.
Да знаем и да разказваме на нас самите и на следващите поколения, на нашите гости от големия свят, за древните цивилизации по нашите земи; да покажем нашето лице и нашите корени. Защото нашето кредо, независимо от веянията на постморедните времена, е, че човек без родова памет е като дърво без корен – дървото умира, а човекът губи ориентир. Човек, дори и да напусне страната си, цял живот върви към нея. Тя е неговата посока.
Няма коментари:
Публикуване на коментар