Нови находки от езическия, християнския и римския периоди на древна Силистра

За пореден път от 2005 година насам Регионален исторически музей Силистра стана съпричастен към инициативата „Европейска нощ на музеите“, провеждана на 18 май, когато е и професионалният празник на работещите в музеите – съхранители на паметта на държавите и на цивилизациите.

РИМ Силистра е сред малкото, съхраняващи артефакти от 4 различни цивилизации от предримското, римското, древнобългарското, османското времена на яката крепост, известна като Дуросторум – Дръстър – Силистра. Събитието стартира с първи по рода си в града параден марш на римски легион от град Свищов, някогашен Нове. Специален гост бе Групата за исторически възстановки LEGION I ITALICA, основана преди 11 години към Съвета по туризъм на дунавския град, включващ в състава си Първи Италийски легион, Първа тракийска кохорта, Сенаторска група, Понтифекс, Весталки, тракийски войни и автори на древни занаяти, както още търговци и роби.

Програмата им бе обогатена с демонстрация на ритуали, характерни за периоди от преди 20 века, както и със слово за ХI Клавдиев легион. Заместник кметът на общината Мирослав Тодоров приветства участниците в „нощта на музеите“, а своята първа публична изява пред силистренци имаше и Николай Тодоров, новоназначеният след конкурс директор на РИМ Силистра.

Проф. д-р Георги Атанасов направи презентация на археологическите открития в Архитектурно-археологическия резерват в Силистра в периода 2014-2015 година, вкл. и на изложба от паметници, намерени при направените разкопки по време на проект „Воден цикъл“.

Над 30 са обектите, на които е работено по време на проведените разкопки с екипи, вкл. археолози от други градсове. Според проф. Атанасов, който е ръководител на археологическата експозиция, последните две години са своеобразен стрес-тест за музейните специалисти. Спешните разкопки на няколко етапа обитания до VI в., продължили 3 месеца, са предизвикали голямо напрежение сред тях, предвид съкратените срокове за работа и забележителните открития, някои от които без аналог в България, вкл. променящи моменти от нейната история.

Преди една година стана ясно, по прозрение на видни учени извън Силистра, че древният Дуросторум е бил столица на римската провинция Мизия, заемаща територия, голяма приблизително колкото днешна България. За това свидетелстват надписи с имената на шестима управители на провинцията, намерени при разкопките.

На практика тя е била разположена по целия т.нар. Долен Дунав между Белград и делтата на Дунав, и между Стара планина и р. Дунав. И неслучайно Първи италийски легион дефилира в Силистра, тъй като е пазил гранииците до Сегсагинта приста, т.е. до Русе, а оттам на изток тази роля е изпълнявал XI-ти Клавдиев легион, единственият от около 20-те в империята, който не е напускал чак до IV век владенията, за които отговаря.

Лагерът на легионерите е бил в района на днешния паметник на „31 Силистренски пехотен полк – Железен“, а територията на римския град, в който е имало до 6 000 легионери и население от около 10 000 души, е достигала на 40 метра от река Дунав около съвременната граница с Румъния. За сравнение, в онези години в днешните грандове Лондон и Париж са живеели по 8-10 000 души.

Ул. „7 септември“ е мястото в града, където са открити серия от обществени постройки, както и крепостни стени. Най-голямата сграда е  била дълга 25 м. и е от II-IV в., със стенописи и тухли с печати от местна тухларница, от която също има следи. Намерени са останки и от съвършена отоплителна система с горещ въздух. Установено е също, че римският хоросан се е оказал по-здрав от камъка.

Преценено е, че крепостната стена е разрушавана на няколко пъти, но нови три пункта потвърждават представата за нейната конфигурация в цялостния й вид, вкл. за укрепеното цивилно селище, т.е. целият град е бил обграден със стена, градена най-вероятно при император Диоклециан. Има сведения, че той е идвал на два пъти в рамките на 6 месеца с цел инспектиране на градежа. Казва се още, че за да се „натегнат“ на госта, местните ръководители на града и на легиона точно при визитите му са извършвали най-големите гонения на християни, .  

„Знаменателно е, че стените на древна Силистра са градени при забележителния император Диоклециан, а са окончателно разрушени по време на поредната руско-турска война, през 1810 г. при забележителния пълководец Кутузов“, заяви проф. Атанасов. Той припомни, че крепостната система, която е без аналог в Римската империя, вкл. и заради архитектура от времето на император Юстиниян, е разрушена при нашествието на хуните, но е възстановена през VI в. Тогава градът вече е „смален“ като територия и като население.

И още – цитаделата е изоставена при Аспарух, но е възстановена при Крум в IX в. Извън нея – в района на пл. „Албена“ са открити останки от ново старобългарско селище. При градежа на сегашния МОЛ преди десетина години бяха открити първите от общо 9-те в най-голямата колекция от жертвеници в страната (в цяла България са общо 15) от някогашно езическо капище с размери 26 x 26 метра. 

Всеки от тях представлява по два вписани квадрата с размери 30 x 40 см. Тепърва специалистите ще работят по ритуаликата, за която са използвани. Трябва да се отбележи, че материал от капището е използван впоследствие при градежа на крепостните стени, като същият векове по-късно е взет за нови градежи.

Интересно е още, че в района на ул. „Кап. Кръстев“, докъдето е достигало населеното място, е открит ранен канал за отпадни води от IV в., в който е имало мощен колектор за връзка с река Дунав.

Най-големият успех на разкопките през последните 1-2 години е неочакван, но важен: в района на МОЛ-а и началото на Дунавската градина археолозите, вкл. от Шумен, са намерили основите на истинския патриаршески катедрален храм, най-вероятно разрушен през XI в. Става дума за църква (33  x 21 М), чийто прототип е в константинопол. Под нея е имало друга по-малка, приличаща на епископската църква в Преслав. По този начин се установява, че базиликата до река Дунав, открита преди години, е била също катедрална, но предназначена за епископа на крепостта в по-късен период.

Френски археолог високо оценява находката, изразявайки съжаление, че в Силистра не е възможно да се работи дълго по подобни археологически хитове, дори и да имат знаково значение както за България, така и за православието в световен мащаб. Предполага се, че куманите я разрушават в 1095 г. и мястото се превръща в некропол, като камъкът се ползва за жилищни сгради, градени в периода XII-XIV в.

„На национална конференция в Стара Загора ще представя информацията за повече от 30 нови обекта, открити при разкопките в периода 2014-2015 г., за половината от които бе споделено най-важното и в настоящата презентация“, завърши своето експозе проф. д-р Георги Атанасов.