След Силистра и Бургас, в Тутракан гледат спектакъла „Скъпа Елена Сергеевна“ на ТС „Питър Пан“

На 21 май от 18 часа в салона на читалището в Тутракан е спектакълът "Скъпа Елена Сергеевна", изигран от ТС "Питър Пан". Ръководител и режисьор: Христо Христов. Сценограф: Живка Ковачева. Хореограф: Адриана Мумджиева. Музикално оформление: Емил Добрев. Осветление: Иво Айрасиян. УЧАСТВАТ: Балерина - Валентина Николова, Елена Сергеевна - Мирела Йорданова, Володя – Иван Недев, Ляля – Виктория Петкова, Паша – Димитър Маринов, Витя – Арсен Огнянов, Медвед – Преслав Момчев, Маша – Моника Костадинова.

Наскоро в една от залите на ПГСУАУ „Атанас Буров“ в Силистра бе проведена пресконференция с участието на директора на най-голямата професионална гимназия в област Силистра Дочка Милушева, на ръководителя на Театрално студио „Питър Пан“ Христо Христов, което е към училището, както и на гимназисти актьори, получили 6 награди на национален фестивал в Бургас в конкуренция на формации от училищни театри от цялата страна.

Повод за срещата с медиите бе петгодишнината от създаването на студиото, вписало се по необикновен начин в живота на училището с подчертан икономически профил, за да му предаде уникален хуманитарен фасон.

Г-жа Милушева припомни как в началото естественият скепсис към начинанието с участието на актьора Христо Христов, претворил опита си от сцената на ДКТ „Сава Доброплодни“ и ДКТ Силистра, е бил преодолян, за да стане ясно, че както студиото има нужда от училището, така и обратното е валидно.

„Всичко започна от кабинет 306, където провеждаме пресконференцията, в която се включиха и двама бивши ученици, които са от първите актьори в студиото“, заяви Христо Христов. Той припомни, че всички са преживели много през изминалото време, но са се превърнали в общо семейство, благодарение на което („силно и страстно“) са постигнатите успехи в 4-те постановки и многобройните училищни скечове и програми. 

Двадесетина са младите актьори в студиото – бъдещи банкери, застрахователи, икономисти и специалисти в сферата на туризма, все ученици от осми до дванадесети клас. Чрез театъра те работят за личностно развитие, някои и за превъзпитание, за да се превърнат заедно в „перла в короната на гимназията“, както твърди Дочка Милушева – опитен директор и мениджър.

Дейността в студиото е подчинена и на приобщаване на ученици към театралното изкуство като форма на общуване, себеизразяване и усъвършенстване на мисъл, поведение, свободно изразяване и споделяне на чувства. А, да, и за създаване на екипност, защото „театърът е отборно изкуство“, чието истинско представление започва след неговата премиера. При това понякога емоционалната интелигентност предпазва от попадане в бездната на посредствеността.

Любопитни забежки от пресконференцията, които са скрити за публиката: студиото работи без суфльор, защото творческата памет на младите актьори работи перфектно, с елегантна импровизация при това, но само толкова, защото е опасно „нещо“ и това професионалистите го знаят отлично. Студиото има опит в правенето на социален театър, когато аутсайдерите се превръщат в лидери.

„Скъпа Елена Сергеевна“ е пиеса на руска авторка, дори още по-конкретно казано – драматуржката Елена Разумовская е от съветското време, чийто текст обаче приляга на театралите от Силистра. А явно и на журито в Бургас (XII ПРАЗНИЦИ НА МЛАДЕЖКОТО СЦЕНИЧНО ИЗКУСТВО „БУРГАСКИ ИЗГРЕВИ 2016” от 19 до 24 април). Тя бе играна с голям успех в Силистра на премиерата си, за да получи своя шанс след конкурсния успех да оживее и в Тутракан, откъдето е родата на Иван Недев, изпълнителя на ролята на Володя – един от ключовите герои в постановката.

Първата истинска пиеса, изиграна от силистренските гимназисти е „Час на класа“ от Лора Лазар от Търговище, с която те показват, че се справят блестящо с материала. После идва ред на „Характери“ на топ шоумена Камен Донев, донесла първа награда. Следва „Глупаци“ на Н. Саймън и т.н. до съвременната руска класика, затвърдила представата за „Питър Пан“, че е модерен, добър и гледаем състав.

Мечтата на театралите от ПГСУАУ „Атанас Буров“ ли? Тя е много естествена и обикновено, при това изпълнима, съдейки по заявката от страна на ръководството на училището – студиото  да има своя истинска репетиционна зала, за да я превърне в малък храм на вечната Мелпомена – жрицата на най-старото изкуство, в основата на което е съчетанието от реч, жест, музика, танц, звук и зрелище.

За да бъде разрешен конфликтът на драматичното действие, провокиращо зрителя към така необходимия размисъл, предизвикващ катарзис – една необикновена покана за разговор – елемент от безкрайния диалог в безкрайността на живота.