Всяка година в Силистра пристигат стотици богомолци от Израел, за да се преклонят пред равин чудотворец

Феня Декало,

специално за ПРЕСА от Израел

Елиезер Папо

Силистра е част от еврейските поклоннически пътувания по света. Култът към раби Елиезер Папо (178-182), на чийто гроб идват да помолят застъпничество пред Небесния Отец хора от целия свят, е сравнително нов - от 7 години. Градът обаче помни чудотвореца открай време и тачи паметта му.

Причината е, че по време на Руско-турската война през 1819-1827 Елиезер Папо спасява града от холера. Руските войски начело със Суворов стигат чак до варненското село, което и днес се казва Суворово. Кмет на Силистра  по онова време е Георги Мамарчев,  вуйчо на Георги Сава Раковски. Когато руските войски се завръщат, сред тях пламва епидемия от холера (други източници твърдят, че е била от чума). На Елиезер Папо му се

присънва пророчески сън.

Ангел му казва, че има две възможности: войниците да влязат в града, но тогава по-голямата част от населението ще умре и само евреите ще оцелеят. 

Другият вариант е да се направи карантинен лагер край града, но трябва да отиде да лекува болните в него и там той ще умре като изкупителна жертва. Равинът Папо не се колебае. Разговаря с кмета Мамарчев и изолира болните в местността, която и досега носи името Карантината. Елиезер се труди  рамо до рамо с руските лекари, но се заразява и умира. Признателните граждани му правят надгробен паметник от черен мрамор. Материалът е бил много скъп и беят, който владее града след оттеглянето на руснаците, изпраща четирима яки свои ратаи и 2 коня да откраднат камъка. Цяла нощ те се борят сякаш с невидима сила, но мощта им стига да преместят плочата на не повече от половин метър. На сутринта гражданите с леко побутване я връщат на старото й място. Беят обявява, че „шейтан“ (дявол - тур.) пази мамора. Подобно нещо се случва, когато през Руско-турската война мародери решават да задигнат каквото докопат от гробовете. Когато стигат до този на равина, те замръзват, преди да обругаят вечния му дом. На сутринта така застинали ги намират гражданите.

Вярата, че равинът пази хората при война, има исторически основания. Знае се, че силистренци са дали минимално число убити през всички български войни. Силата на Елиезер Папо действа и върху преселниците от града. Например при битките в Израел нито един преселник от Силистра не е бил убит. Има само тежко ранен. Командирите от ротата му дали името му да го впишат като загинал в паметник за едно сражение, но той отишъл на откриване на плочата и казал, че е жив - да го зачеркнат от списъка на убитите.

По време на епидемиите от птичи грип допреди няколко години сред обхванатите от заразата било румънско село, с което Силистра има сухопътна граница, но в българския град не е регистриран ни едни случай на заразен човек или пернато. Въпреки че край него е резервата за пеликани, където кацат птици от цяла Европа.

Елиезер Папо е роден в Сараево в семейството на равин. Завършва като първенец на випуск богословие в Букурещ - едно от най-реномираните религиозни училища. Предлагат му да си избере къде да отиде на работа като равин. Той казва, че иска най-малката и безпросветна еврейска община, като се заклева, че ще направи от нея център на духовността. Изборът му пада върху малък градец в тогавашната Османска империя - Силистра. Когато отива там, се оказва, че наистина цари безпросветност. 

Самият равин има и степен по медицина и започва да лекува хората без оглед на религиозна принадлежност. Организира и училище. Пише книги. Сред тях е текстът, с чиято помощ се случват чудеса -  „Пеле юец“, който се изучава в целия свят. Например веднъж Елиезер бил в Добрич и се забавил повече, а било привечер, в навечерието на празник, та не можело да пренощуват по пътя. Кочияшът, който карал возилото на равина, много се притеснявал как ще пътуват посред нощ. По едно време задрямал. Когато се събудил, открил, че са минали само 20 минути, а вече са на километър-два от Силистра…

Друг път чудо се случило с хората, с които равин Папо общувал. В града имало един нехранимайко - младеж, от когото пропищели и турци, и българи, и евреи. Властите го хванали, след като обрал много домове и пребил  доста хора. Обърнали се към равина и му казали, че ще обесят младежа, ако еврейската община не плати голяма сума 

за него. Енориашите на равина обаче били категорични, че за такъв човек няма да дадат нито грош, а и

той си заслужава наказанието.

Тогава равинът заявил, че ще продаде книгите на синагогата, за да спаси разбойника. Хората искали да спасят библиотеката и със свито сърце събрали исканата от властите сума за освобождаването. Не се знае какво е говорил равина с младежа и дали страхът от смъртта или фактът, че хора, на които е вредил, са спасили живота му, но престъпникът сякаш се преродил, хванал се на работа и станал примерен гражданин. 

И до ден днешен хора от всякакви националности идват на гроба на чудотвореца да измолят от него ходатайство да се сбъднат желанията им. Има и ритуал - преди да отправи молбата си,  всеки трябва да се изкъпе или в Дунав, или в баня с вода, събрана от дъждовете и тот опящия се сняг. Може да се молиш индивидуално, но се смята, че чудотворецът чува желанията по-лесно,  ако хората са се хванали за ръце около гроба.

(в. Преса, печатно издание, брой 237 (588) от 31 август 2013)