|
Охрид откъм езерото |
През
годините в Силистра краеведи и историци са твърдели, че т.нар. Добруджански
въпрос е прислужница на Македонския въпрос. Оттам и всенародната жалба по този
бивш край на България, където през последните 70 години са настъпили
драматични, в някаква степен дори драстични изменения. Отделна е темата доколко
нещата са възвратими до поносими граници, когато всяка от страните запазва
правото си да настоява за своята „правда“. Макар историческата истина при
подобни „спорове“ да не е лакмус за изглаждане на отношения между народи и
държави, а е повече острилка за подостряне на патриотизма. И въпреки
предупреждението, че езикът, именната система, традициите и манталитетът са в
основата на братството и самоопределянето на принадлежността към определена
етническа група.
|
Спомен за Майка Тереза в родния град Скопие |
В
нашата ситуация обаче дори събитието „1 000 години от смъртта на цар
Самуил“ не се превърна в убедителен повод за сближаване. Това че на паметника
му в Скопие името му е изписано с „о“, т.е. Самоил, а една от изходните улици е
названа „Самуилова“ е само доказателство за двойнственост, каквато винаги има в
страни с подобна съдба. Защото на улична табела в Охрид четеш Григор Пърличев в
„оригинал“, докато на афиш на същото място името е Глигор Прличев, което е
сръбският му вариант. Става дума за български възрожденец от 60-те години на
19-я век, участвал най-активно в борбата за въвеждане в Охрид на български език в
училищата и в черквите, както и в тогавашна България в рамките на Османската
империя.
|
На пазар в Охрид пред крепостта |
Всъщност в миналото Македония е предимно
географско понятие от Шар планина на север до Тесалия. От няколко десетилетия
обаче е и нова държава с население малко над 2 млн. души върху територия от
28 000 кв. км, която има претенцията да бъде наследник на
предшественичката си без да има общо с нея. В древността нейната предтеча със
същото име е дала фамилиите на Филип и Александър Македонски. Достатъчен повод
за мега паметници в наситения до невъзможност със сгради и постаменти център на
днешната македонска столица. На фона на относителната небогатост на държавата
се твърди, че за тях властта е похарчила над 1 млрд., но интересното е, че
строителството в този „стил“ продължава. Включително и с изграждане на
скулптурни изображения насред река Вардар, както и на колонади с паметници в
цял ръст на герои от различни времена, стоящи като на пост по протежението на
мостовете над реката.
|
Кирил и Методий в Скопие |
Любопитно е, че този град, който според
тракийското си по произход име означава и крепост, е българска столица в
периода 972-992 г. Макар в днешно време, по данните от 2002 г. сред живеещите
близо 600 000 души 2/3 се самоопределят като македонци, а всеки пети е
албанец. За сравнение – „официалните“ българи в цялата страна по това време са
под 2 000 при малко над 2 млн. души граждани на страната. Достатъчен повод
на много места в градовете надписите по улиците да са едновременно на македонски,
албански и на латиница в английска транскрипциая.
|
Струга |
За скопчани е повод за гордост, че император
Юстиниян, авторът на трансформацията на късноантичната Източна Римска империя в
ранносредновековна Византия, е роден в този район с името Флавий Петър Сабатий. Другата световно известна личност от столицата на
Македония е Майка Тереза. Индийската
монахиня католичка е от албански произход и нейното рождено име е Агнес Гонджа
Бояджиу. Тя е основателка на ордена „Мисионери на милосърдието“ и е обявена за блажена
от единствения папа славянин Йоан Павел II. Днес за родната й къща
свидетелства единствено паметна плоча от черен мрамор в центъра на града.
|
Скопие в улицата на дюкяните |
Някъде
наблизо от другата страна на реката са паметниците на светите братя Кирил и
Методий, както и на техните ученици – светците Климент и Наум. Първият от тях е
в основата на Охридската книжовна школа – редом
с Преславската един от двата главни центрове на българската култура през Средновековието. Днес в Охрид има над 100
църкви, от които поне 30 „пещерни“,
други още толкова са малки частни храмове, а останалите в реконструкция са сред
примерите, че културата на една страна непременно създава спомени за запомняне.
Въпрос на гледна точка и на човешка нагласа е дали споменът е отблясък от купол
на храм или звън на камбана. А може и поглед от височината на крепост. Понякога
и на случайност при възприятието, предизвикано от дума, жест или внушение на
екскурзовода. Дори плисък на весло върху водата на Охридското езеро, съхранило
8 вида риба ендемити, забранени за улов.
|
Скопие |
За съжаление,
малко са възможностите за общуване с местното население при подобни екскурзии
от типа „разходка из града“. Стига обаче и една песен, изпята от сърце и с
пригласяне под акомпанимента на анонимен акордеонист насред площада от цветен
мрамор в града, разположен край езерото с
най-голяма дълбочина 288 м в Егейската езерна зона,
разделящо Македония и Албания, с размери 30 на 15 км. Възрастта му е 2 млн.
години и е по-малкият с половин милиона години брат на езерото Байкал в Русия.
|
Скопие |
За
днешните българи Охридското езеро е еманация на романтиката от песенника за
трапеза, от който най-известната („Лихнида кайче веслаше“) е едва от 1986 г., но е сред най-запяваните у нас. Текстът се позова на заглавието на по-бавната
българска народна песен „Биляна платно белеше“, също свързана с Охридското
езеро. Като селище Охрид се споменава за
пръв път като Лихнида, в
миналото намиращо се на древноримския пътя Виа
Егнация.
Днес туристически хит с около 60 00 души
население, някога Охрид е бил столица на Първото
българско царство в периода 992–1018 година. Името на града е ефект от
въздействието на околната панорама, породило у цар Самуил възклицанието „Ох,
рид“. Колкото до мястото, където уж легендарната Биляна е белила платното си, сега
там са останали три пресушени каменни корита и отделно един чучур, от който през
лятото и есента едва тече вода, резултат от водоподаването към най-богатия град
в Македония, чието население непрекъснато се увеличава. За отбелязване –
|
Паметник на Самуил в Скопие |
водата в извора идва от 60 м дълбочина и не е минерална,
което не означава, че туристът не бива да си налее за из път или да си измие
лицето. Все едно го е докоснала с длан главната героиня на песента, свързваща
два народа с общ родов корен.
Самуиловата
крепост е другата забележителност в Охрид, естествен обект на внимание от
страна на туристите от България. Тя се намира на най-високото място, от което
се открива чудесна панорама над града и езерото. В миналото крепостта е имала форма на камбана. От десет
години насам зидовете на цитаделата са доизградени, за да придобият вид вероятно
от времето на славния български цар. Заедно с градските стени укрепителната
система разполага с 20 отбранителни входни кули, както и с 6 градски и
крепостни порти.
|
Скопие в градеж |
Град Струга е отдалечен
на 180 километра югозападно от столицата Скопие
и се намира на 15 километра северозападно от град Охрид, на почти
колкото е и граничният пункт Кяфасан за влизане в Албания. Известен е като
родно място на братята фолклористи Константин
и Димитър Миладинови, автори на „Български
народни песни“, издадени през 1861 г.
|
Лихнииидааааааа |
В
днешно време градът е албанизиран, но на
външен вид изглежда чист и приветлив. Всъщност има ли град на вода, който да не
е хубав и гостоприемен? Албанците говорят без проблем езика на държавата, което
не им създава пречка в общуването. Изповядваната от тях религия е от ордена бекташийя от края на 13 в. В Османската империя е тясно свързан с Еничарския корпус и е бил покровителстван
от някои султани, сред които и Сюлейман I. За привържениците му най-общо се казва, че не правят задължителните
пет молитви на ден и жените не носят шамии. За планинските орли и тяхното място
на балканите – в следващата част на репортажа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар