Най-после нещата си дойдоха на мястото – разнолика България
е на път да си избере нов парламент във вид на разплетен чорап, тупнат небрежно
върху стара шарена черга. На всичко отгоре с доста нескопосан вид – правен ту с едно
наопаки, ту – с две, тук там е с права плетка, някъде е тип пчелна клетка. А,
казват, чорапите били първите плетени
неща на този свят, следователно не се е очаквало да има толкова брак, ама…явно майсторите са
за гъби в гората или за риба край реката. На всичко отгоре чергата по краищата е
малко поизядена от молците – явно дълго е стояла без нафталин в раклата на
баба. А отколе е ясно - проветряване трябва – вятър да духне, за да изпъди гадините. Само преференциалният вот не стига. Освен ако не се окаже, че драстично не е нарушил партийни и лични интереси.
Проблемът
е, че както казват някои политолози – големите партии се поизложиха на тези
извънредни избори, а никой не може да твърди със сигурност, че „малките“ са
пораснали достатъчно, за да играят сигурно за властовия джакпот. Повод за скоростен
извод „Хайде на избори отново: я през януари, я през април/май…“, още преди
кръчмарят в образа на ЦИК да е наплюнчил калема, за да подпише сметката от
авантюрата на 5 октомври.
Току
виж обаче някой кривоглед партиец се полакомил да заграби всичко наесен,
настоявайки за „2 в 1“ – местен и парламентарен вот заедно. Така може някой да
спечели всичко, за сметка на губещите, които да се окажат безбройни, за да има
безкрайно много недоволни. Тогава на фона на международното положение и на
вътрешните проблеми взривът в Горни Лом ще ни се стори единичен новогодишен
фойерверк…
На
времето имаше един съветски филм с многозначителното заглавие „Да доживеем до
понеделник!“ Възможно е да сме се оказали на заветното място – „на марта в
сряда“, т.е. на Куковден или на „Връбница в петък“. Това за финал от речника на
улицата, която не припозна водачите си към розовия хоризонт, зад който се крие
поредният есенен залез в разгара на циганското лято.
Няма коментари:
Публикуване на коментар