Отчетоха резултатите от проучване за круизния туризъм по Дунава от Видин до Силистра

Отчетоха резултатите от проучване за круизния туризъм по Дунава

Преобладаващата възраст на туристите е над 55 години

akcent.bg | 02.10.2014 г.

Резултати от проучване на състоянието на туризма по Българското Дунавско крайбрежие бяха представени днес в Русе. То е извършено от учени от катедра „География на туризма“ на СУ „Св.Климент Охридски“ - проф. Васил Маринов, доц. Марияна Асенова и доц.Вера Николова.

Проучването е осъществено съвместно с Министерство на икономиката и енергетиката и е възложено от Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ), като част от проекта „Насърчаване на икономиката и заетостта“, стартирал през 2013 г. Основната цел на проекта е  да стимулира развитието на туризма по поречието на р. Дунав като окаже техническа и експертна помощ за администрациите (национални и местни). Изследването включва два аспекта на туристическото развитие: състояние и проблеми на круизния туризъм в българското поречие на р. Дунав; прилагане на Европейската система от индикатори за устойчиво развитие на туризма.

Съществен момент в изследователския процес е активното включване на студенти от бакалавърската и магистърската програма по туризъм на катедрата. Общо около 60 студенти са посетили общините Видин, Белоградчик, Свищов, Русе, Тутракан и Силистра за провеждане на интервюта с представители на местните власти и пристанищните администрации, на туристическия бизнес, неправителствения сектор и други заинтересовани страни. Анкетното проучване обхваща круизните туристи и другите посетители на туристическите атракции в района, както и местното население. Общият брой на проведените интервюта по 6 вида анкетни карти, ориентирани към всяка от споменатите групи, надхвърля 1100.

Проучването генерира значителна по обем количествена и качествена информация за круизния туризъм по българския участък на р. Дунав, която след приключване на аналитичната фаза ще позволи реална и обективна оценка за степента на неговото развитие и за основните проблеми. Междинните резултати и наблюдения очертават ниската му ефективност в момента, разкриват причините за съвременното състояние и насочват вниманието към необходимите мерки за бъдещото му развитие.

Паралелно е набрана информация за пилотно тестване в Дунавския регион на Европейската система  от показатели за устойчиво развитие на туризма (ETIS) – иновативен инструмент на Европейската комисия в подкрепа на устойчивото управление на туристическите дестинации, която включва данни за посетителите, местното население, предприемачите в туризма и управлението на туристическите дестинации.

 Управление на дестинацията: липсва единна дестинационна организация и обща стратегия за развитие и маркетинг на туризма; на общинско ниво има стратегически документи за устойчиво развитие на туризма, за опазване на културното наследство и стимулиране на използването на местни продукти; сравнително висока удовлетвореност на посетителите от местния туристически продукт и висок дял на повторните посетители; туристическият бизнес не познава или слабо познава и прилага сертификационни схеми и други инструменти за устойчиво опериране. 

       Икономически влияния: висок дял на еднодневните посетители; задоволителен среден разход на ден както на туристите, така и на еднодневните посетители; кратък среден престой на нощуващите туристи; сравнително висок дял на използваните местни продукти, храни и напитки; нисък дял на заетите в туризма, малък обем на туризма. 

      Социални и културни влияния: все още слаб туристически натиск върху местното население; местното население все още не усеща икономическите ползи от туризма, но има положително отношение и отчита ползите за съхраняване на местната идентичност, на културното и природното наследство; туризмът е феминизиран отрасъл, с висок дял на заетите жени, вкл. на управленски позиции; все още значителна част от обектите не са пригодени за използване от хора с ограничена подвижност. 

      Екологични влияния: няма удобен обществен транспорт за достигане до дестинацията, поради което туристите основно използват личен автомобил; много нисък дял на посетителите, които в дестинацията използват за придвижване велосипед, местен обществен транспорт и/или пеша; между 9% (Видин) и 31% (Силистра) от територията на общините е в обхвата на защитени зони по НАТУРА 2000; туристическите предприятия по-масово прилагат мерки за пестене на вода и енергоспестяващо осветление, около половината са въвели разделно събиране на отпадъците, но малко използват възобновяеми източници на енергия и рециклирана вода. Разкрива се съществен потенциал силните страни да се използват за целите на маркетинга на българското поречие на р. Дунав като устойчива дестинация. 

Предварителните резултати от проучването за круизния туризъм позволяват да се направят следните констатации: въпреки че разполага със значителен потенциал, дунавското крайбрежие на България е малко познато като круизна  дестинация, в сравнение с останалите дунавски страни и обемът на круизния туризъм е малък. Ползите за местните общности са ограничени не само заради краткия престой, но и заради липсата на предлагане на подходящи (автентични) продукти, трудностите с обмена на валута и – не на последно място – трудности с комуникацията (местните търговци не говорят чужди езици, особено във Видин).

 Пристанищата, които са предпочитани за акостиране на круизните кораби са Видин, Русе и Свищов (с малки изключения Силистра и Никопол) като само в първите две туристите имат възможност да пребивават за известно време в посочените градове; пристанищната инфраструктура в проучените дестинации не е в добро състояние. Предлагане на допълнителни услуги в района на пристанищата и понтоните почти липсва. Липсата на добра информационна осигуреност - ТИЦ на пристанищата, указателни табели и информационни материали на английски език, рампи и добре поддържани подстъпи към вътрешността на градовете, е част от слабите страни на круизните пристанища.

Навсякъде се декларира желание за активизиране на дейностите по по-активното участие в проекти за подобряване на инфраструктурата и атрактивността на дестинациите, особено на пристанищните зони. Но липсват достатъчно креативни решения за адекватно използване на крайбрежните зони за туризъм и отдих. Почти всички представители на бизнеса и на местното население не виждат реален стремеж за подобряване на състоянието. По-голямата част от местните власти от своя страна се оплакват от проблеми, свързани с периферността, отдалечеността и липсата на интерес от централната власт към тези райони. По-голяма част от местните културни институции не са активни в предлагане на допълнителни услуги, предназначени за туристите и в частност за круизните туристи. Изключение е фолклорен ансамбъл „Дунав“ във Видин.

Наблюдения за структурата и поведението на туристите: преобладават възрастни хора – над 55 г.; значителен е делът на посетителите от страни, които по принцип не са характерни за България (САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия); проявяват силен интерес към религиозни и исторически обекти, както и към обекти от близкото минало, които илюстрират любопитния за тях тоталитарен период; с удоволствие общуват с младите хора; оплакват се от липсата на удобства на пристанищата и подстъпите към градските части, липса на тоалетни, на бюра за обмяна на валута и др. под., както и от липсата на информация на подходящ език; много от туристите смятат, че свободното време на сушата е много ограничено; рядко купуват нещо, но често това е защото няма какво интересно да купят или защото нямат достатъчно време. В отделни случаи се правят разходи от няколкостотин евро;  много държат на качеството на екскурзоводското обслужване и са силно зависими от информацията, която им предоставят екскурзоводите.