От дъжд на вятър
научаваме какво се пише в чуждите медии, главно немските и английските, за
това, което става у нас. А в руските присъства ли България? Попрегледах
информациите на ИТАР-ТАСС и ми направи впечатлениe, че тя е една от честите й
международни теми.
Автор на репортажите и новините от България се
оказа Игор Броварник, кореспондентът у нас на водещата руска агенция. Освен
това той беше и сред отличените с годишната награда на СБЖ. Това стана повод да
се срещнем с Игор и той да сподели за сайта на СБЖ:
Игор, журналистите
винаги ги привличат горещите точки. Вие как се чувствате у нас при тези
събития?
За мен като чуждестранен кореспондент тази година е много интересна за работа
тук. Имаше референдум по ядрената енергетика, правителството беше свалено,
организират се протести за оставка на сегашното. Така че темите са много, по
които мога да работя и да отразявам, да се реализирам като журналист.
Бих казал също, че има и вечни теми, които за руската
аудитория са също много интересни. Това са културните и духовните връзки между
двете страни. Особено са важни културните връзки, защото България има много
побратимени градове с руски, в двете страни се провеждат много взаимни културни
гостувания, които журналистите не бива да пропускаме и трябва да ги отразяваме,
за да могат хората да разберат, че отношенията в тази насока между двата народа
не спират да се развиват.
Другата тема, разбира се, е политиката –
вътрешната и външната. И най-вече външната, която засяга българо-руските
връзки. България е в ЕС и тя се развива по европейски път, но това не пречи да
си сътрудничи с Русия в различни проекти, като енергетиката, селското
стопанство, транспорта.
Казвате, че основният принцип в
работата на кореспондента трябва да бъде: не вреди. Защо? И на кого не трябва
да се вреди?
Искам да подчертая, че този принцип се отнася за журналистите международници.
Защо да не вреди? Всеки журналист има изкушението да бъде субективен в своите
оценки, мнения, а по такъв начин може да направи някои грешни изводи.
Всички сме хора и човешко е да грешим.
За да избегнем това, особено внимателно,
обективно и коректно трябва да отразяваме всички случващи се събития, дали в
България или в някоя друга страна. Дори бих казал, това може да се нарече
журналистическа дипломация. А тя е много важна, особено за държавните медии и
техните кореспонденти.
Някой обаче може да каже, че тогава те губят
свободата си. Ще кажа не. Това е друго, защото всяка една страна има своето
лице.
Русия трябва да бъде представяна обективно, а и
България трябва да бъде представена на руската аудитория също обективно. Много
е важно на руснаците, които живеят в Русия и са идвали само веднъж тук, и то на
море, да им разкажем истината, да им покажем, без да се намесваме лично, как се
развиват общите тенденции в България, да ги запознаем по-подробно с нейната
култура, история, с възможностите за по-тесни икономически връзки. За мен това
е важно.
А как изглежда днешна България през
очите на един руски журналист? Имате ли впечатления и представа за какво
най-много пишат колегите ви от другите руски медии за нас?
В България сме само двама кореспондента от Русия, и то представители на
държавни медии – ИТАР-ТАСС и „Российская газета”. Според мен хората, които
работят тук, отразяват максимално обективно ситуацията. Чета в някои от руските
медии за случващите се тук събития и виждам, че те не виждат ясно какво става в
държавата, общите тенденции, не могат да направят изводи, не виждат корените на
събитията.
Например да вземем студентските събития. Някои пишат, че тук има безредици,
голямо студентско движение както някога във Франция, че полицаите бият и т. н.
А аз, който се намирам тук, виждам с очите си, че има няколко стотин студенти,
които протестират.
Разбира се, те имат това право, имат право да
изразяват мнението си, но не мога да кажа, че има вълнения. Не мога да кажа, че
властта ги притеснява и нарушават правата им. Да, може би имаше конфликт, но аз
съм бил в други европейски западни страни, които също са демократични, но там
властта реагира по друг начин и дори бих казал, че по време на такива събития
има повече насилие.
Това ме кара ди ви попитам: навярно сте
били „в окото на бурята” – сред протестиращите. Как реагират българите, като
усетят, че сте руснак?
Интересно ми беше да общувам с младите хора и студентите, а и с тези, които
подкрепят окупацията. Старая се да бъда максимално неутрален и да не давам
оценките си. Питам ги например, за какво протестират, на което ми отговарят, че
искат повече морал в политиката.
Те не могат да разберат дали за пет месеца това
правителство е направило нещо полезно за страната или не. Сред тях обаче има и
такива, които изобщо не разбират протестите, а искат само да се учат. Така че
се сблъсквам с различни мнения.
А колкото до това, че аз съм руснак, те ме питат
защо съм тук, с какво се занимавам. И аз не крия нищо, защото съм обществена
личност. Според мен точно такъв трябва да бъде журналистът. Казвам им, че и аз
съм бил студент и съм учил български език в МГУ и като повече от колегите им
нямах представа от политика и интригуващите неща в държавата.
Всички са добре настроени към мен и имам вече
много приятели сред тях. Тук хората са много добри и не притежават агресията,
които имат онези от големите мегаполиси, дори бих казал както е и в Москва.
Как стигнахте до България? Откога сте
тук? Споменахте, че в университета сте учила български език? Защо точно този
език?
За мен България е много стара любов, защото в международния отдел на факултета
по журналистика в МГУ е задължително вторият език, който трябва да изучаваме,
да е славянски. А аз след английския избрах българския, защото бях много уморен
от латиницата.
Изборът ми беше много обикновен. Исках да уча нещо, свързано с кирилицата. Вече
знаех, че в България има много слънце и море и си помислих: „Защо пък не. Ще
дойде време и ще отида там и ще видя всички тези красиви места и на живо ще
контактувам с хората”. Така започнах и учението вървеше лесно.
Освен това Великотърновският университет ме
покани да участвам в семинар по български език. За първи път пристигнах в
България през 2007 г. и веднага се влюбих в Балканите, в този регион, в
страната ви, историята и културата й, разбира се и в езика.
Когато се дипломирах, не предполагах, че някога
ще работя с български език, защото е рядък и не се използва често. Две години
не бях го ползвал, докато не започнах работа в ИТАР-ТАСС, където той ми помогна
в работата. А след две години от агенцията ме изпратиха тук като кореспондент.
ИТАР-ТАСС е държавна агенция. В нея
журналистите имат ли свободата да пишат за каквото поискат, или има известни
правила и норми?
Ако ще говорим за свободата на словото, бих казал, че това определение е много
абстрактно.
Например в бизнес изданията дали имат свободата
да пишат, каквото си искат? Съмнявам се. Няма свобода в онази журналистика,
която е подвластна на политиката, на политическите сили.
Смятам, че граници на свобода има всеки
журналист и той трябва да се съобразява с това какво иска аудиторията на
неговата медия и целта му е да отговори на нейните желания.
Ще ви дам пример. Работя в България и слава Богу
ръководството ми се доверява и никой не ме контролира, аз определям темите и
дневния ред на моите публикации. Осъзнавам отговорността си, защото трябва да
избера най-важното и най-интересното, за да го дам на хората. Смятам, че това е
моята свобода и аз определям как ще работя.
Така че ИТАР-ТАСС е може би най-свободната
агенция в Русия и журналистите, които работим там, имаме пълната творческа
свобода. За мен това е най-важното.
А има ли конкуренция между вас и
останалите информационни агенции?
Разбира се, че има между нас, Интерфакс, РИА „Новости”. Те са основните ни
конкуренти, с които трябва да се борим, за да бъдем първи. Това е вечната
конкуренция и тя ми харесва много. А аз като единствен представител на
„агенционната” руска журналистика в България нямам право да губя от останалите.
Как се чувствате с наградата на СБЖ? И
това първо отличие ли е за вас?
В живота ми това е първо отличие и съм много радостен, че то идва от България,
от българските ми колеги, които признаха моето старание и работа. На връчването
на наградата казах, че за мен най-голямото признание е това от колегите ми,
защото те виждат и оценяват как работя тук и как създавам информационния фонд.
Мисля си, че до края на живота ми тази награда
ще е най-важната, защото е първата и защото я смятам за признание на
българските ми колеги, които уважавам и смятам за големи професионалисти.
Удоволствие е да работя с тях. И още нещо. Това за мен е чужда страна, в която
съм работил, и значи усилията ми не са били напразно.
Как реагираха в ИТАР-ТАСС на тази
новина?
Получих много поздрави от колегите ми, а аз им казах, че това е и тяхна
награда, защото ние сме един голям екип и работим като голямо журналистическо
семейство. В Москва имам за образец истински журналисти и се старая да взема
най-доброто от всеки професионалист, с когото контактувам.
Всяко начало си има край. Когато си
тръгнете от България, какво бихте си взели със себе си оттук, от нас?
Първото, което ще взема, е опитът, който съм придобил тук, защото никога не съм
работил като постоянен кореспондент. Тези две години прекарани тук, са
уникални, защото няма къде да намеря такъв безценен опит. Второто, това е
културата, историята на вашата страна. Тук научих много повече неща, отколкото
знаех преди това. Като си тръгна, няма да изгубя това богатство . Мисля си, че
по света има много културни центрове и в тях ще търся своята България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар