Веселина Седларска
Тази година българският живот се разпра по всички шевове. Разпадна се на парчетии, които някои се опитват да съшият, други – да преподредят в нова кройка, трети - да накълцат на дреб, за да си изтъкат чергата. Мъчат се да го правят с думи, само че думите вече не значат себе си. Остана ни само едно общо занимание, едно-единствено нещо, което вършим заедно и едновременно: пишем речник на лъжата.
Ръченица – същ, ж.р., ед.ч. . В 14 ч. министър-председателят Пламен Орешарски ще посети областната управа в Сливен. Към обяд градът вече изглежда така, като че ли ДАНС са установили, че Башар Асад се е маскирал като бежанец, пресякъл е нашата граница, насочил се е към град Сливен, за да устрои щаба си на потайно място и сега се лута из града в търсене на пещерата на Панайот Хитов. Полицаи щъкат, уличките, водещи към областната управа са тройно укрепени – полицейска лента, парапети, кордони. Хората се спират, стряскат, питат какво става, промънкват по едно а-хаа и така научават за посещението, което не че ги интересува. Към два без петнайсет се появяват няколко човека със знамена, плакати и свирки, населението пак пита и така се осведомява, че в града има Реформаторски блок. Към два се появява и самият премиер Орешарски. От едната му страна зад оградите се вее знаме, надуват се свирки и се вика „Оставка!” От другата му страна, пред оградата, танцов състав му играе ръченица, не на музиката на свирките отсреща, на друга музика, народна. Ръченицата е танц за надиграване. Надиграването/подиграването/заиграването/преиграването продължава 20 секунди, докато премиерът влиза в сградата на областната управа.
Мораториум – същ., м.р., ед.ч. Непознати сме си, но имаме един и същ проблем, чакаме пред кабинета на един и същ ендокринолог. Правим се на здрави обаче. Не говорим за инсулини и щитовидни жлези, говорим по значими обществени теми, както е прието у нас. То какво е това мораториум – пита един възрастен човек, - защо измислят нови думи да не ги разбираме? Те не ги измислят – осведомява го придружителката му, - вземат ги от английски. Думата не е нова и е латинска, казва момиче с вид на студентка. „Латинска, английска, цялата работа е направена да лапнат турците българската земя – заключава дядото. – То се видя, че пак ще стане тука турско, ами…” Няма патриоти, нямаааа – потвърждава бабата.
Влизат жена и мъж, запъхтени, извиняват ни се, че са си изпуснали часа за преглед, който ангажирали преди седмица от Бургас, може ли да ги пуснем да влязат. Дядото: „Вий в Бургас ендокринолог нямате ли?” Толкова му трябва на мъжа да почне да разказва. Жена му зазляла с очите. Джипито я пратило на очен лекар, нищо. Обаче тя ставала по-зле, светът й се замъглил, очите й сълзяли, направо си мислела, че ослепява. Пак ходила на очен лекар, друг. И той казал, че не открива нищо обезпокоително. След третия офталмолог някой им казал що не отидете в Истанбул.
Оказало се, че много хора от Бургас ходят на прегледи и изследвания в Истанбул. Нито било сложно, нито било скъпо. Имало там и много очни клиники, тръгнали. Наистина имало много очни клиники, те отишли в тази, която била на най-лесното място, защото Истанбул… Тук човекът започва да разказва какъв е трафикът в Истанбул, обаче студентката го завръща към темата, защото вратата на кабинета може да се отвори всеки момент, разказвачът ще влезе с жена си и иди, че гадай какво станало в Истанбул. „Направиха й всякакви изследвания, за петдесет лири цялата работа, казаха не сте за нас, нищо й няма на очите, проблемът идва от щитовидната жлеза, хашимото и намалена функция. Върнахме се в Бургас с диагноза, отидохме при джипито, той вика как не се сетихме.” Как не се сетихме, вика, тъй ли? – иска да чуе още веднъж бабата. Обаче вратата на кабинета се отваря и двойката от Бургас хлътва вътре.
Мораториум – от латински, „забавяне”. Отсрочка на всички плащания и финансови задължения, даване на правителството поради някои извънредни обстоятелства (наводнение, война, неплодородие).
Забавяне, отсрочка на здравето? На живота? Бабата поглежда часовника си, тревожи се, че опашката върви бавно и ще изпусне сериала. Турски, разбира се. Дядото-патриот ще проследи и тази вечер по новините дали няма опасност, като си продаваме нивите на швейцарци, да станем пак турско.
Морал – от латински, м.р. Единствено число, на български – винаги в единствено число. Възмутена българка, живееща в Англия, ми разказва как някакъв неин колега, лицемерен набожник, я попитал има ли морал, след като одобрява съжителство без брак. „Ще ме пита той мене имам ли морали? Аз дали имам морали?! А той има ли морали, като…” и т.н. В бяса си тя превежда буквално въпроса му от английски на български. Странно, на английски наистина е в множествено число, морали – като комплект от различни морални ценности. Точно те, които имат думата интегритет, означаваща състоянието на цялостност, на съзвучие между действия, ценности, методи, принципи, очаквания и резултати. При нас думата е морал. Моралът не е на части, той е цялостен, единен, личен. Твой и свой.
Една жена се бори за морал в политиката. Тя е на протестите всеки ден. Тя решава кой е морален и кой не, в съответствие с това дали посещавате протестите или не. Пет минути след обявяването на студентската окупация тя пише в мрежата: „Децата ще имат нужда от храна.” Тя е в цялата в бяло. Само че - виждала съм я извън протестите. На съвсем различно място, до колене в морето, пуши, изпушва си цигарата, хвърля фаса в морето. „Децата ще имат нужда от храна” – фас в морето. Гнусен фас в безбрежното море на българската лъжа. Морали…
Контейнер – същ. име, м.р., ед.ч. Без да се наговаряме, оставяме хляба и излишните храни до контейнера. В чисти торбички, понякога в покрити с фолио пластмасови чинийки. Пак там оставяме обувки, дрехи. Напоследък и металните отпадъци. Циганите минават и ги вземат. Една клошарка се застоява повече тези дни. Чака две баби от съседния блок да дойдат да си изхвърлят торбичките с боклук. Бабите нямат излишна храна и дрехи. Обаче имат достатъчно време и следят сериали. Циганката чака да слязат, за да й разкажат вчерашните серии. Циганката вече не може да ги следи, няма пари да си купи декодер. Телевизорът й не работи. Тя е изпаднала от дупките на всички социални мрежи, не е в списъците за никакви ваучери, не й се полага безплатен декодер. Затова чака бабите да дойдат и да кажат коя от кого излезе, че е бременна и разбра ли се какъв подлец е Йомер, Фернандо или Брук. Контейнерът е място за общуване. Той е медиа, пазар, социална служба, работно място, поминък, ксенофобия, интеграция, дискриминация – кажи бе, момче, кажи как да ги свържем всичките тези краища.
Eврофондове – неологизъм, съставно съществително име, м.р., мн.ч. Харесвате ли Силвия Лулчева и Башар Рахал? И аз много ги харесвам, страхотни са. Искате ли да ги видите да играят двойка? Заповядайте в „Рейнбоу плаза” , там ще се състои представлението „Новият програмен период 2014 – 2020 година” със специалното участие на Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието. Въобще не се шегувам. Става дума за изключително делово събитие, от което зависи как ще се впише страната ни в европейския пейзаж, как ще усвояваме фондовете на съюза, как ще си уеднаквяваме стандарта и т.н. Но понеже не ми вярвате, ще цитирам:
„Новият програмен период – 2014 – 2020 г.
8 ноември 2013 г. зала „Рейнбоу плаза”
Модератори: Силвия Лулчева и Башар Рахал.
09,30 – 10,00 ч.:Регистрация на участниците.
10,00 – 10,10 ч.: Откриване на срещата. Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието. 10,10 – 10-20 ч.: Перспективите пред България и през погледа на Европейската комисия – Филип Хат, ръководител на отдел „Румъния, България, Малта” към главна дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване” на Европейската комисия.
10,20 – 10,30 ч.: Представяне на приоритетите на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г. - Петър Киров – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ръководител на УО на ОПТ…
И тъй нататък както му се полага през всичките делови представяния на оперативните програми и още по-делови дискусии под артистичната компетентност на най-подходящите за случая (предвид уникалните си гласови данни) Силвия Лулчева и Башар Рахал. Театър „Еврофондове”! Тъй и тъй пари от еврофондовете не стигат до зрителите, поне по един хонорар за медиаторстване (за тази прекрасна родопска дума – друг път) да стигне до двама добри актьори.
Патриотизъм – също само в ед.ч., в мн. ч. се разлива и размива до ирония и безотговорност.“Камбаните на Айнщайн” на Лайош Грендел е истинско събитие за любителите на горчивата наслада, каквато е сатирата. Искаше ми се тази книга да не свършва, затова си купих още унгарски книги, в момента на щандовете има няколко заглавия. Как стигат унгарските книги до българските читатели? – чрез държавна политика за субсидиране. Пет институции в Унгария финансират превеждането на унгарски книги и издаването им в чужбина. Четири от тях от държавния бюджет: Литературния музей „Петьофи”, Институт „Балаши” (19 унгарски културни института по света), Фондация преводаческа къща „Балатонфюред”, Програма „Да публикуваш Унгария”. Отделно от това Унгарската академия на науките,общини и частни лица спонсорират превеждането на унгарски книги. Между 8 и 10 преведени нови заглавия се появяват на всеки от 12-те международни панаири на книгата, около 100 унгарски заглавия всяка година по света. Унгарските писатели създават образа на Унгария по-добре от всеки Хохегер. Малко неща ми приличат на патриотизъм, това е едно от тях.
Фашизъм – нека да е винаги в ед.ч., един фашизъм беше достатъчен. През последните дни чувам тази дума повече пъти, от сбора на всички случаи, в които я бях чувала през живота си. Когато си отиваше Атанас Славов (дисидентът, писателят, осъденият за книга, човекът с 20-годишен стаж в „Гласът на Америка”, приятелят), каза: „Теб оставям дежурна по този въпрос. Където може и когато може казвай на хората, че една от най-страшните ни заблуди е, че фашизмът не може да се върне. Може, много лесно може да се върне. Нищо по-лесно от това да се върне фашизмът.”
Това беше преди три години, тогава казах „Ти пък, бате Насо, какъв фашизъм, това е все едно да рисуваш крака на змията.” „Фашизмът е толкова близо до човешката природа, колкото демокрацията никога няма да бъде” – каза тогава Атанас Славов. Сега не бих казала „Ти пък…”
Сп. „Тема”
Няма коментари:
Публикуване на коментар