Враца
плюс Г-н
Панайотов, далеч съм от мисълта да променям Вашата ценностна система. Прав сте,
че посоката на развитие на една държава трябва да се определя най-вече от
нейните по-образовани граждани. Но дали тези граждани могат да преодолеят своя
егоизъм и високомерие
и да стигнат до урните, за да гласуват? Защото истинския протест се прави на
избори. Вероятно поне 70% от днес протестиращите не са отишли да гласуват, но
сега имат претенции. Демокрацията дава възможност свободно да направиш своя
политически избор, но демокрацията изисква да приемеш избора на останалите,
особено ако те са мнозинство. Не може през три месеца да си играем на "иди
ми - дойди ми", да се въргаляме по паветата и да искаме нови избори.
Потресена съм от неистовата омраза и обидни квалификации, отправени към
протестиращите в София- те били "цигани, турци, бедни, опърпани, прости,
необразовани, плебей" и пр. Със сигурност имаше и такива, но и те са
български граждани. И точно тези граждани имат нужда държавата да се погрижи за
тях, защото израза "социално слаб" не е изпразнен от съдържание.
Ако
умните и образованите могат сами да се оправят в една пазарна икономика, то
тези хора, които в никакъв случай не са искали да се родят с по-малко умствени
възможности и интелект, нямат шансове. Не случайно във всички държави има
социални министерства. Това са хората, които като мравки копаят и садят земята,
които прибират боклука ни, които метат улиците и паветата, за да можете на
другата сутрин да се въргаляте на чисто. Те също са част от България и заслужават
уважение за своя непривлекателен и ниско платен труд. Нито едно общество не
може без такива хора. Ако всички бяхме образовани, умни и красиви - кой щеше да
ни създава този битов комфорт? Затова не се чудете, че тези хора са дошли да
подкрепят правителството на Орешарски. И бъдете сигурни, че те не са отишли на
протеста принудитело. И не спорете за бройката - те са поне 3-4 пъти повече от
тези, които бяха на митинга София.
Не подценявайте тези хора и тяхното
търпение. Въпреки, че живеем във век на високи технологии - един нов
"Жерминал" винаги е възможен, щом чашата прелее. Г-н Панайотов,
позволявам си да Ви препоръчам нещо. Ако можете, излезте от черупката на
жълтите павета. Походете търпеливо някъде из България - минете по грапавите
междуселски пътища, вижте обезкостените фабрики и заводи, заключените училища,
опустелите къщи, изсечените гори. Пийте по една ракия в някоя селска кръчма
заедно с мъдрите старци и отчаяните безработни млади мъже. Заслушайте се в
приказките на жените, които седят на пейките и докато чакат да докарат хляба -
тъжат за децата си, отишли на гурбет. И това е България.
Вижте безкрайните поля
и планината на хоризонта, зад която слънцето се скрива. И това е България. И
ако тогава, г-н Панайотов, на гърлото Ви не заседне онази голяма буца, която ни
прави човеци, то аз искрено Ви бих съжалила. Г-н Панайотов, извинете за
емоционалното отклонение. Искам да уточня, че аз не съм член на никаква партия,
не съм била и няма да бъда. Освен това, съм бяла, руса и синеока. И за разлика
от Вас - живея в реалния живот и обичам този живот.
Емилия
Няма коментари:
Публикуване на коментар