Тамара Спасова, главен редактор на регионален седмичен вестник „Напредък” – Тутракан: Без нотка патриотични чувства вестникът в малкия град е обречен на провал

„Как си, колега?”

Тутракан е малък град, но в него вестникарската традиция е започнала още в първите години след освобождението през 1878 г., продължава и до днес. Два вестника делят мегдан всяка седмица на пазара на пресата с местен произход. За единия от тях - „Тутракански глас”, вече стана дума при предишна публикация в сайта на СБЖ. Наред е да отворим приказка за още един тутракански вестник – „Напредък”, с неговия главен редактор Тамара Николаевна Спасова, член на СБЖ, възпитаник на университета „Тарас Шевченко” в Киев и на ВКШ в Москва. „От 24 септември 1981 г. та досега – вече 32 години – по-голямата част от живота ми, живея и работя в България; през 1997 г. станах българска гражданка, пълноценно упражнявам правата си във втората ми родина, която обичам”, заявява нашата събеседничка.

         - Как се прави вестник в малък град?

       - С желание. На този, който го списва, и на този, който го издава. С подкрепа на читателите, които го търсят, и на рекламодателите, които не смятат за ненужно да рекламират своите продукти или услуги чрез местен вестник, макар те да са познати на местните им клиенти. Без нотка патриотични чувства вестникът в малкия град е обречен на провал. С такива чувства съм изпълнена и аз, макар да не съм тукашна, но живея в Тутракан вече 29 години. Обикнах този град и не по-малко от кореняците тутраканци съм привързана към неговите красоти и хора, както и не съм равнодушна към недъзите на този край. 

         - Какво печели народът от един седмичник?

        - Първосигнално - пари не печели. Но печели информация. А казват, че вярната информация е най-ценният източник за печелене и на пари, и за откриване на пътя към своя бизнес, професия, позиция в живота...    

         - Как се вписва вестник „Напредък” във вестникарската традиция на Тутракан, датираща още в годините след Освобождението?

       - Вестник „Напредък” чудесно се вписва в историята на първите печатни издания в Тутракан, защото е основан през 1909 година с излизането на първия му брой на Димитровден. Той е частен вестник с издател Владимир Кр. Стоянов, с първия редактор и основател на вестника Андрей Чернев. Излиза 4 години – вкл. през 2012 г. Прекъсва поради финансови затруднения на издателя. Второто издание връща вестник „Напредък” сред тутраканския периодичен печат през 1940 г. и продължава до 1944 г. включително. В този период няма други вестници в Тутракан. С промяната на политическата система в България като частно издание в. „Напредък” приключва съществуването си. Но на 4 октомври 2007 г., благодарение родолюбието на американския предприемач с тутракански корени Стив Хараламбиев и желанието му да възроди един от най-старите вестници в родния му град, вестник „Напредък” отново се възражда и излиза първият брой на третото му издание. През есента на 2009 г. чествахме 100-годишния юбилей от основаването на вестник „Напредък”, за което имаше поздрав и от централата на СБЖ. И ето, че вестникът вече надхвърли 6 години от обновеното му издание, започна 7-та си година и е търсен от читателите на Тутракан, общината, региона и страната.       

       - Какво разказват 7 пана за 100-годишнината на вестника?

        - По повод вековния юбилей на вестника направихме 7 пана. В 4 от тях е историята му през двата периода на издаването: 1909 – 1912 г. и 1940 – 1944 г. Едно от останалите три пана в снимки и текст /както и първите четири/, разказва за настоящия издател на в. „Напредък” Стив Харламбиев, който, освен издаването на вестника, стана известен и с построяването на параклиса „Св. Георги Победоносец” на Мемориалния комплекс „Военна гробница – Шуменци, 1916 г.”; с модернизирането на икономиката в Тутракан; с откриването на много работни места за местните хора, най-вече за младите сред тях. Две други пана свидетелстват, че в. „Напредък” следи събитията отблизо и често е в центъра им.

       - Три най-големи трудности пред един главен редактор?

          - Трудностите на един главен редактор основно са свързани с физическата и психическата му издръжливост, иначе опитът и рутината ги има. При нас в малкия град главен редактор е като шест в едно: и главен редактор, и отговорен редактор, и репортер, и фотограф, и коректор, и рекламотърсач... И може би е най-универсалният редактор от всички останали редактори по отношение на тематиката. За краткото време (два дни) за подготовка на публикациите за новия брой се налага да пишеш еднакво информирано и компетентно на много теми: и за икономика, и за политика, и за култура,  и за образование, и за местните власти...Току-що си правил интервю с артиста, и веднага преминаваш на тема зелените площи или кучета, и т.н.  Но за нас, старите „пушки”, като мен и колежката от другия местен вестник („Тутракански глас”), това вече не са проблеми. Познавам Тутракан и общината, както и района, и хората тук много добре. Работих 23 години във вестник „Тутракански глас” (1984 – 2007), а преди това две години във в. „Устрем” в град Главиница.  

       - С една дума – най-голямото удовлетворение?

         - Ще го кажа с две думи – творческият процес. А с повече думи -  когато съм налучкала болната тема на местните хора и съм успяла да я разгърна, да потърся решение и то да се реализира. В полза за конкретните хора по конкретните проблеми, а не някакви общи и обтекаеми. Приятно е, когато хората се обаждат и благодарят за това, че вестник „Напредък” им е бил в помощ. Но дори да ме наругаят (най-вече засегнатите), пак се чувствам добре – значи вестникът си е свършил работата. 

          - Как без скандали се поддържа тираж?

           - Скандалът винаги провокира интереса на читателя, макар да се възмущава от него. Но лошата новина по- се търси, дори и в малкия град. Но не е задължително да се случи убийство, макар и това понякога се случва, за да се изчерпи броят на вестника. Хората търсят местен печат най-вече заради своите неволи или хубави събития в града и селото, и които се отразяват на страниците на местния вестник.

          - Бизнесмен - издател: формулата на успеха?

           - В нашия случай именно бизнесменът е издателят, както вече споменах. Формулата на успеха сигурно не е еднаква за всеки местен вестник. При нас надежoната подкрепа на издателя е важна за редовната периодичност на вестник „Напредък” и за свободата му в избора на редакционната политика. Освен това, съвместно с фирмата-издател вестник „Напредък” вече пета година подред поощрява развитието на творческите таланти на деца и младежи от град Тутракан и региона. Това става чрез традиционното провеждане на коледни конкурси на различни теми в разделите за литературно и изобразително изкуство. Авторите на най-добрите творби се награждават с материални награди и грамоти, а самите творби се отпечатват на страниците на вестник „Напредък”. Така вестникът намира и новите си автори.

С колегата Любомир Добрев от бТВ  някога - в края на 80-те г. - работихме заедно във вестник "Тутракански глас"/ и с Петър Бойчевq директор на Исторически музей - Тутракан . 

        - Прогнозата за бъдещето на регионалната и местната „преса”.

          - Според мен, местната преса (не я слагам в кавички, защото си е сериозен периодичен печат) има бъдеще, независимо от прогреса на информационните технологии и интернета. Местните хора повече се интересуват от местните медии, отколкото от централните, защото те са огледало на техния живот.