Назаем от АРТ Силистра: за някогашното лятно кино в Силистра

            Някога в Силистра имаше няколко кина - цели 3, та даже и 5 - "Москва", "Доростол" и "лятното кино" със своята атракция - комарите. През 90-те години се "роди" кино "Дом на учителя", а в новия век и кино "Градска художествена галерия". Днес в Силистра има три киносалона и нито едно кино. Липсват на силистренеца "двата чаша кино на бял чаршаф", както казваха за "белия екран". А иначе в Силистра кино има от 1942 г.

           За ЛЯТНО КИНО - СИЛИСТРА назаем от от Марин Минев от АРТ Силистра: "С носталгия и умиление си спомням за лятното кино в Силистра,което за съжаление отдавна го няма. Открито е в началото на 60-те години на миналия век, то допълваше комплекса от кина в Дунавската градина. До лятното кино бяха кино Доростол и кино Култура, а между тях Военния клуб, където събота и неделя военните провеждаха големи вечеринки. Лятното кино отваряше врати за 24 май та чак до късна есен. Там се прожектираха много и най-различни по жанр филми - любовни, военни от втората световна война, предимно съветски, и сръбски партизански. В сръбските филми много се стреляше. Повечето от тях бяха партизански. Спомням си за няколко забравени днес филма за югославската съпротива - "Саша", "Мостът на кота 612", "Капитан Леши", "Козара", "Единствен изход" и мн. др. Нашите западни съседи успяха успешно да съчетаят антифашистката героика с Балканска душевност и тази сплав се изля в култовата фраза на Бата Живойнович"Е... ти майку фашистичку". 

           Преди време попаднах на някакъв преглед на балканските филми. В тях продължаваше да се пуца, само че този път жертвите не бяха фашисти, а граждани на бивша Югославия. А какво да кажа за индианските филми ,производство на ДЕФА студио от бившата ГДР - с Гойко Митич, индианеца от Черна гора. Участвал в "Синовете на Великата мечка"," Оцеола", "Текумзе", "Кръвни братя", "Апахи". Гледахме ги по няколко пъти. Няма да забравя една весела история от лятното кино с бате Гойко. Той прегръща една индианка, а тя се дърпа. На първите редове, седнали на земята, имаше много циганета и едното се провикна към индианката "Дай му ма, не го мъчи", а другото го сръгва и му се скара "Мълчи, бе, Сали, бате Гойко си знае работата"...

       А индийските филми бяха безкрайни. Като се почне от "Майка Индия", "Двете ваксаджийчета", Господин 420", "Бродяга", та се стигне до "Слонът, моят приятел". Цялото кино ревеше и се сополяваше по време на прожекциите. Кинооператор бе Дануц. Той беше толкова слаб, че коремът му се здрависваше с гръбнака. Страстен любител на чашката, той ходеше със закачен поглед на миглите из града. Не помня да е имал приятели, защото беше с отвратителен характер. Стар ерген.Н о иначе беше добър радиотехник и поправяше радиоапаритите и телевизорите на познати и си докарваше по някой лев, който директно отиваше за мента и мастика. Та тоя Дануц имаше навика да яде диня или семки по време на прожекция и през малкото прозорче да плюе върху гърбовете на зрителите, като предизвикваше огромното им възмущение. В лятното кино си правихме своите любовни срещи, като черпехме гаджетата с по едно кино - 0.25 лв. 

          Ех, няма го вече доброто,старо лятно кино в Силистра.С тия съвременни мултимедийни технологии всеки си има кино в къщи и си гледа филм, опънал се на дивана с чаша питие в ръка. На кого му е до кино... Но има един голям киноман в Силистра - Гечо Гечев,к ойто е гледал 11 000 филма!!! И всеки един от тях е описан най-подробно в 53 тетрадки.