За алфатареца Стефан Боздуганов - смелия войвода,
поборник и борец за освобождението на Южна Добруджа, почти не се знаеше в
миналото, или се подценяваше неговата дейност. Изворови материали и подробности
намираме в т. 4 на „История на Добруджа”, издадена през 2007 г. Там
е посочено, че в състава на първия ЦК на ВДРО (Вътрешна Добруджанска
Революционна Организация), са участвали родените в Алфатар Стефан Боздуганов (безпартиен) и поручик Иван Донешки (комунист).
Между осемте членове на ЦК на ВДРО е цитирано името и на Дочо Михайлов. От
посочената книга научаваме също, че „В Задграничното бюро са
включени В. Петров, Ив. Маринополски, Ив. Хаджииванов, а Дочо Михайлов,
Слави Алексиев и Стефан Боздуганов представляват ЦК на ВДРО в Добруджа”. Информацията продължава: Междувременно ВДРО успява да
сформира 4 чети от по 10-20 четници, комплектувани от средите на добруджанската
емиграция, добре въоръжени и екипирани със специална униформа. Те са
разпределени за Тутраканска, Силистренска, Тервелска и Добричка околии. Четите
се предвождат от съответните водачи (войводи) – Кольо Янков, Стефан Боздуганов, Рашко Чорбаджиев, Стайко Колев. Сумите за
издръжка на четите се осигуряват от ЦК на ВДРО и от „родолюбиви хора”.
Свидетелства за идеите и борбата на Стефан Боздуганов намираме и в други източници. Това е книгата на Любомир Златев, издадена през 2009 г. в град Русе под заглавие „Вътрешната добруджанска революционна организация – ВДРО – 1923-1924 г.”: „През 1922 г. се формира „Таен секретариат” със задача да осъществява оперативно ръководство на нелегалната организация. За негов ръководител е определен Сл. Алексиев (б. м.-от с. Калипетрово). „Дясна ръка на Алексиев в Добруджа става Стефан Ив. Атанасов (Боздуганов) от с. Алфатар, Силистренско, който в края на на ноември 1920 г. емигрира в Исперих. Тук той пребивава до 1 август 1921 г. като секретар на местното дружество „Добруджа”. След това се установява на постоянно местожителство в Русе. В полицейско дознание от 26 октомври 1933 г. той твърди, че в началото на 1923 г. със своята чета е обикалял близо два месеца района си. Обходил всички села в Силистренска околия, като в тях и в Силистра е създал „тайни комитети”. „В края на 1923 г. Дочо Михайлов основава местен комитет на ВДРО в с. Алфатар, подчинен на районния комитет в Тервел под ръководството на Д. Дончев и на Р. Чорбаджиев”, като се подчертава „Алфатарската структура на ВДРО има доста силно влияние сред местното население, което улеснява придвижването на четата, организацията и снабдяването й с храна и облекло”. На 10 ноември 1925 г. Боздуганов представя доклад на ЦК на ВДРО за поредната си обиколка в „I-ви Силистренски окръг” В същото време събиитяата продължават да следват своя неумолим ход. Известно е, че на фаталната дата 26 август 1926 г. в района на с. Никола Козлево Дочо Михайлов с още трима четници загиват в престрелка сн българската полиция.. Вина за смъртта им левицата на ДРО приписва на ЦК на ВДРО. Знае се, че между загиналите е и алфатарецът Тодор Господжаков, заедно с Гено Друмев, който също е с алфатарски корени от Сивковия род.
Свидетелства за идеите и борбата на Стефан Боздуганов намираме и в други източници. Това е книгата на Любомир Златев, издадена през 2009 г. в град Русе под заглавие „Вътрешната добруджанска революционна организация – ВДРО – 1923-1924 г.”: „През 1922 г. се формира „Таен секретариат” със задача да осъществява оперативно ръководство на нелегалната организация. За негов ръководител е определен Сл. Алексиев (б. м.-от с. Калипетрово). „Дясна ръка на Алексиев в Добруджа става Стефан Ив. Атанасов (Боздуганов) от с. Алфатар, Силистренско, който в края на на ноември 1920 г. емигрира в Исперих. Тук той пребивава до 1 август 1921 г. като секретар на местното дружество „Добруджа”. След това се установява на постоянно местожителство в Русе. В полицейско дознание от 26 октомври 1933 г. той твърди, че в началото на 1923 г. със своята чета е обикалял близо два месеца района си. Обходил всички села в Силистренска околия, като в тях и в Силистра е създал „тайни комитети”. „В края на 1923 г. Дочо Михайлов основава местен комитет на ВДРО в с. Алфатар, подчинен на районния комитет в Тервел под ръководството на Д. Дончев и на Р. Чорбаджиев”, като се подчертава „Алфатарската структура на ВДРО има доста силно влияние сред местното население, което улеснява придвижването на четата, организацията и снабдяването й с храна и облекло”. На 10 ноември 1925 г. Боздуганов представя доклад на ЦК на ВДРО за поредната си обиколка в „I-ви Силистренски окръг” В същото време събиитяата продължават да следват своя неумолим ход. Известно е, че на фаталната дата 26 август 1926 г. в района на с. Никола Козлево Дочо Михайлов с още трима четници загиват в престрелка сн българската полиция.. Вина за смъртта им левицата на ДРО приписва на ЦК на ВДРО. Знае се, че между загиналите е и алфатарецът Тодор Господжаков, заедно с Гено Друмев, който също е с алфатарски корени от Сивковия род.
Освен готовността за саможертва в името на
Майка България, добруджанските дейци са имали и друга не по-малка цел – ограмотяването
на населението. Подложено не само на физически, но и на духовен геноцид, то се
нуждаело от грамотност, знание и просвета. По този повод четем в „Протокол на
полицейското дознание.../Русе/, 26 октомври 1933 г. Именувам се Ст. Ив.
Боздуганов....Минаването на четата....беше със задача да прехвърлят 3 000
буквара, които съюзът „Добруджа” в София събра и които ние занесохме и
пръснахме из българското население в Добруджа.Даже преди няколко месеца една
група като се връщаше в България беше заловена от нашата административна власт
и момчетата бяха интернирани за това си деяние...”
През настоящата година с гордост
отбелязваме и честваме 100-годишнината от Балканската овйна. В тази връзка в
интернет научаваме нещо много любопитно и това, че Стефан Боздуганов – още едва
20-годишен младеж се записал доброволец и е участвал в Македоно-одринското
опълчение през 1912-1913 г. Сведението е на Дирекция „Централен военен архив” –
Велико Търново.
Ето накратко още някои данни за
родословието на героя. Стефан Боздуганов е трето-четвърто поколение от
наследниците на знатен и героичен род. Пра-прадядодо – Атанас /1815-1868 г. / е
от град Лясковец, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След
разбиването й е заловен жив и обесен от турците в град Русе през 1868 г. Бащата
на Стефан – Иван Боздуганов, е живял в Алфатар със семейството си. Като
образован и активен общественик, той заема отговорни длъжности – касиер на
първата кооперация „Нива” (1894 г.),
бил е кмет на селото, а по-късно и зам.-председател на първата земеделска
дружинка в окръга. Стефан е имал сестра на име Иванка, омъжена в Силистра.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар