На 13 септември 13 състава пяха в 13-ия фестивал на старите градски песни в Силистра

На фаталния 13 септември с 13 състава в Силистра бе проведен 13-ият национален фестивал на старата градска песен „Дунавски спомени”, който е един от първите в Североизточна България. Участваха състави от Силистра („Златна есен”, „Чар”, „Обич”, „Синтез”, „Ретро” и др.), Казанлък („Севтополис”), Горна Оряховица („Три плюс едно”), Търговище („Златни зари”),), Бяла („Мелодия”) и Обзор („Блян”), някои от които за пръв път уважиха поканата на силистренци. С фестивала на практика започна програмата за Празника на Силистра, която на Кръстовден продължава с тържествена сесия на ОбС-Силистра, при това за пръв път на открито в Дунавския парк. Пак там по-късно е поредният „Дунавски събор” на самодейците от клубовете на инвалида и пенсионера. В късния следобед е прощапалникът на кулинарното изложение „Даровете на Добруджа”, в което като на истински гурме фестивал 12 фирми ще покажат продуктите си от жито, мляко, месо и вино. На финала е предвидена дегустация за стотици граждани. Вечерта са тържеството с поздрава на кмета д-р Юлиян Найденов, празничният концерт на оркестър „Орфей”-Пловдив, музикално-визуалното лазерно шоу „Честит празник, Силистра!”. Заедно с празнични фенери и ефекти над река Дунав под надслов „Светлина срещу насилието”.

По традиция фестивалът започна с дефиле от Паметника на песента до река Дунав, който е единствен по рода си в страната. Там през 1910 г. се е провел първият Събор на хоровете от крайдунавските градове. За какво пяха съставите от Силистра, Казанлък, Горна Оряховица, Търговище, Бяла и Обзор? Песни за „Свидна България” и „...за Силистра”. На метри от залеза над река Дунав „звъня танго” в „нежна вечер теменужна”, почти „лунна нощ”. Както преди „1001 години”, когато „малкото моряче” с „тамбурата” край свидното „бащино огнище” запя подобно на „нетактичен господин” „Палома аз обичам да мечтая”. „Вече горят светлините” – „отвори ми, навън е студено”, нали знаеш – „прекрасна тайна е жената”, отговори му „Маргарита”. Само „тази нощ чакай ме..., месечко”, защото предстои „един нощен дъжд”, продължи след нея „Анастасия”. „Шуми, шуми, яворе”. „Зора е”. В „красивите ти очи” „светилникът” блести „непозната тъга” като „лудите млади години”. „Някога, но не сега”. Празникът на страта градска песен свърши. До следващия, когато отново ще има „настроение за...всички”.