България
влезе в обмен на практики в борбата срещу расизма и дискриминацията
В София с домакинството на СБЖ се проведе първата у
нас международна проява, посветена на расизма в спорта и на различните видове
дискриминации в съвременното общество. Конференцията бе организирана от
Европейската федерация на журналистите по проект на специализираната програма MARS, финансирана от Съвета на Европа. „Конференцията е
15-ата по ред, като предстои още една в Испания преди финалната в края на м.
ноември в град Бордо, Франция”, каза Райнолд Брион, представител на дирекцията
в СЕ, осъществяваща проекта. В българската конференция участваха близо 30
журналисти, представители на СУ-София (Е. Ефремов),
НСА (С.
Бакалова), ВСУ-Варна (Г. Калагларски), СБЖ (Сн. Тодорова)
и на Националния съвет за журналистическа
етика в лицето на изпълнителния директор Димитрана Александрова. Целта на
серията от форуми е да направи снимка по темата за расизма и дискримrнdцията,
за да се набележат актуални форми за борба срещу тях. „Етичният журналисти е
професионалист, „другият” е аматьор; етичният код иска практикуване и критичност
повече към себе си, отколкото към другите; трябва да се дава по-често
възможност на тези социални групи, които не „говорят”, да изразят гласно себе
си”, заяви Юк Лан Уонг, представител на Европейската организация на
журналистите. „В България за етични правила при журналистите говорим от 1905
г., по-късно в София дори сме имали т.нар. „Оплаквателно бюро”, преди 30 години
са първите български журналистнически „етични правила”, утвърдени през 1994 г.
и актуализирани многократно, както и Независим съвет за журналистическа етика
от 2006 г. насам”, обясни Петя Миронова, председател на Етичната комисия в СБЖ
и председател на Комисия „Печат” в Съвета. Средно по 150 били всяка година
входираните жалби в НСЖЕ, разглеждани в двете комисии (за печат и за електронни медии),
по които имало предписания до съответните издания. Годишно по 80 са жалбите по
различни проблеми в медийната среда у нас в комисията при СБЖ. Отчита се, че
тези правила са малко познати. Те не са пресъздадени като вътрешни правила в
редакционните колегии и не се протежират от издателите и от главните редактори.
Общото заключение е, че съществуващите етични правила се нуждаят от нов модерен
прочит, съобразен с актуалните икономически условия, издателска конюнктура,
съществуващите морални ценности и основните характеристики на медийната среда,
вкл. т.нар. гражданска журналистика. Говори се за необходимост от промяна на
вялата правна рамка, както и за нейното по-детайлно познаване от страна на
журналистите. Прокрадва се идея за създаване на нов професионален лексикон на
хората от медиите, вкл. и с въвеждане на новите понятия за противпоставяне
срещу расизма в различните му проявления у нас и по света. Направено е
предложение по възможност редакциите да бъдат убедени, че има нужда етичният
кодекс да бъде вписан в трудовите договори като неотменна част от тях.
Констатира се също, че има нужда от обучение на различни нива: редакциони,
браншови (СБЖ), чрез НПО, за да бъдат
посветени все повече журналисти в проблемите за расизма и многообразието на дискриминационните
процеси като антидемокрактично поведение в отразяването на живота в България в медиите.
Какви проблеми по темата
за расизма и дискриминацията забелязаха участниците в конференцията в България?
Преди всичко – темата е актуална и дискусионна. Открит е въпросът – дали е
първо проблем на обществото и после на медиите, или е обратното. Констатира се,
че от десетилетия насам расовата дискриминация е заменена с т.нар. етноцентризъм,
тъй като е психологическа характеристика на отношенията между една личност и
цяла група от хора и от група от хора към отделна личност. Българските
журналисти смятат, че при разглеждането на темата отсъства социалният аспект,
както и че медиите избягват задълбоченото му изследване. Причината се търси в
обвиненията за корпоративна и рекламна зависимост на медиите. В съшото време се
отбелязва, че нашата журналистика, вкл. и в сферата на спорта, е по-толерантна
в сравнение с колегиите в Азия, Арабския свят и Латинска Америка.
Защо първо в спорта се търсят
следите на расизма и дискриминацията? Отговорът: спортът е външната, публичната
и видимата им проява, при това и най-отразяваната, тъй като той е арена на
страсти, на агресия и на насилие. Вкл. и в отразяването на спорта се твърди, че
са и едни от най-големите дискриминационни практики. Например, 90% от писанията
във вестници са на тема футбол, а се пренебрегват спортове, гледани и
отразявани от жени; спортове за ветерани, деца и хора с увреждания. Прави
впечатление обаче, че за разлика от ниските стандарти в Европа, в България е
голям броят на жените, отразяващи спорта в различните видове медии – печатни,
електронни и интернет. Отбелязва се също, че у нас спортните журналисти са
относително по-млади от европейските си колеги. Главният извод от конференцията
в София е, че предстои обмяна на практики за борба срещу расизма и
дискриминацията, тъй като те са част от социално-икономическите процеси, а те
все повече изискват балансирано отразяване в медиите.
www.24 chasa.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар