За българската Омирка Баба Васила и за сборниците с народни песни от Крайдунавска Добруджа от края на XIX в. до най-ново време

 Певческите традиции в Добруджа, включително и крайдунавската част, не са сред най-тиражираните в медиите, включително в електронните, и една от причините е периферното спрямо столицата разположение на територията, както и отсъствието ѝ в продължение на десетилетия от рамките на възстановената в края на XIX в. българска държава, предвид това, че Южна Добруджа бе окупирана от Кралство Румъния за близо четвърт век. В днешно време широката общественост знае най-много за действащи народни певици от две последователни поколения, родом от Добруджа, като Калинка Вълчева и Галина Дурмушлийска – и двете от Добрич, както и на по-младата от тях Ивелина Димова от Силистра, която близо 20 години бе солист в Държавен ансамбъл „Филип Кутев“, а в момента е диригент на народния хор на АНТП „Силистра“ при НЧ „Доростол“ в родния си град. Жив е обаче споменът за техните посестрими – ненадминати гласове от Добруджа: Верка Сидерова, Димитрина Кунева, Добра Савова, Соня Кънчева, Георги Жеков и много други. Сред легендите на добруджанското певческо изкуство обаче е Васила Вълчева от село Калипетрово и не е случайно, че българската фолклорна и музиковедска наука ѝ е обърнала заслужено внимание приживе, резултатът от което е останал за поколенията като ненадминат образец.

В предишно издание на Форум „Българско наследство“ представихме един забравен сборник с народни песни, изпълнявани в Силистренско в края на по-миналия век, събрани в две издания през 1898 и 1899 г. от народния певец Юрдан Николов-Слепия, също родом от село Калипетрово. Тогава обърнахме внимание на творбата му в знак на уважение към необикновената за времето си инициатива. Книгата е сред примерите за съхраняване на непреходно народно наследство, в случая от песенен характер. Тя има продължение и в днешно време, най-често благодарение на проявено отношение отново от обикновени хора – изпълнители на песни, които не са натоварени с държавническа мисия, а следват своето вътрешно усещане да оставят след себе си нещо ценно с духовно съдържание.

През м. юни т.г. от печат в Издателство ТИБО Силистра излезе в бутиков тираж сборник с песни на „българската Омирка“, както е наречена славната калипетровка Васила Вълчева, заедно с творби на 80-годишната ѝ племенница Митанка Петрова, която е също известна в своята общност народна певица. Книгата е определена за „Сборник от старинни и авторски песни“, като в него са използвани и текстове на други „автори“, отбелязани отделно. За уникалната книга с песни за пръв път стана дума по време на представянето на друг сборник със 130 авторски народни песни, дело на друга калипетровка – Милка Трендафилова, в който всяка песен има свое заглавие в духа на песенната традиция на българите.  В част от тях има повторяемост на мотиви, сюжетни линии и форми на изразяване, което е характерно по принцип за опитите за съвременно подражание на вече наложен стил на изразяване в песни, измислени от автори. В същото време обаче те са доказателство, че в песенното ни творчество има стил, който е запазена марка, без да е задължително всеки стихотворец да съумява да я следва.

В „Отзив“-а за книгата етнологът д-р Йордан Касабов отбелязва: „Трендафилова много добре познава народното творчество в моногамна група, която представлява, излязла от ендогамията на своето усещане, поради което често в сборника се наблюдава изригването на характерни белези на човешки съдби, предадени с изключителна душевност, резултат от това, че авторката е наясно с народопсихологията на своята общност, която е с конкретен белег в родното ѝ село“.

В рамките на литературната вечер, посветена на сборника песнопойка, именуван „Иван Тодорка думаше“ Митанка Петрова прецени да заяви пред аудиторията: „На преклонна възраст съм и изпълних завета на Баба Васила, която ми остави 2 000 свои песни“. Васила Вълчева е родена на 20 май 1906 г. в с. Калипетрово, Силистренско, в един от най-старите родове в Добруджа, дошли още през 17 век от Сливенско. Умира през 1981 г. Баба ѝ Бойка Курдуманова е била най-прочутата народна певица в селото и околията, славела се е като изключително паметлива и природно интелигентна. На 7 години Васила запява за пръв път – по нейни признания първата ѝ песен е „Я изгрей, слънчо“. През 1962 г. в съпровод на Странджанската група записва първите си 5 песни в Българско национално радио. 

Благодарение на видния изследовател и фолклорист  Михаил Букурещлиев и на други негови сътрудници за поколенията са запазени над 1 400 автентични текстове и мелодии на нейни песни, както и описание на  40 празници, обичаи и обреди, детски игри, пословици, гатанки и поговорки, съхранени в Института по фолклористика и музикознание при БАН.  През 1988 г. той издава 333 песни на Васила Вълчева в сборника „Народни песни от Добруджа“. По повод 100-годишнината от рождението на певицата, през 2006 г. в родното ѝ село е основан певчески конкурс в нейна чест, а понастоящем в Калипетрово има клуб, наречен на името на Васила Вълчева. Наличен е оформен кът с нейни снимки във фоайето на читалището, а на входа на сградата през 2018 г. по време на 11-ия конкурс за млади добруджански изпълнители бе открита паметна плоча.

Родовата певческа традиция продължава племенницата ѝ Митанка Петрова. Подобно на своята славна родственица, тя също има записи в БНР – София и Шумен, както и в РТВЦ Русе към БНТ, но в битийността си е била преди всичко дългогодишна учителка по география, самодейка в местното Народно читалище „Пробуда“, а в момента ръководи църковния хор при Православен храм „Св. Великомъченик Димитрий“ в село Калипетрово.

Фамилен спомен е, че сред предците на Баба Васила е войводата Кара Танас, на когото е посветена и специална песен. Както и, че тя е едно от 7 братя и сестри с родители, посветени в музиката – нейният баща е бил кавалджия, а майка ѝ – певица. Отглежда 8 деца, от които три свои от първия си брак, четири – деца на втория ѝ мъж, и едно преродено. Като дете и подрастващо момиче две години от живота ѝ в края на първото десетилетие на миналия век преминават в Молдовата, заедно с хиляди други добруджанци, отвлечени от румънските власти след повторната окупация на Добруджа. Певческият ѝ талант е забелязан през 1960 г. на първия добруджански събор в Тервел, когато впрочем изгрява звездата и на съвсем младата тогава Калинка Вълчева. 60-годишният ѝ юбилей е честван тържествено в столицата. Наградена е с орден „Кирил и Методий“ – II степен. Прозвището ѝ „Омирка“ е дадено от Елена Огнянова – писател, фолклорист и етнограф.

Сборникът, съставен от Митанка Петрова с нейни и на леля ѝ песни, както и на други като тях, е с разнообразно съдържание. Включени са песни за мирогледа на българина – митични, баладни,  легендарни; обредни и празнични песни според народния календар. Срещат се песни за бита и характера на добруджанеца, свързани пряко с живота на човека от люлката до гроба – исторически, хайдушко-юнашко-войнишки. Има също за робството, царе, герои и войводи; любовни, седенкарски, сватбарски, семейни, трудови; хумористични; детски. Не повече от 10 са нотираните песни. В текстовете срещаме от вече споменатите гатанки, скороговорки, детски игри и стари думи. Наличен е и богат снимков материал от семейния архив.

През далечната вече 1980 г. по поръчка на Окръжен народен съвет – Силистра в печатната база на Творчески фонд на Съюз на архитектите в България е издадена книгата „Народни песни от Силистренски окръг с обработка за народни хорове“. В изданието екип от фолклористи начело със съставителя Петър Льондев – български композитор, педагог, етномузиколог и общественик, е публикувал 65 песни.

За детски и женски хорове те са обработени освен от него и от други светила, като Михаил Букурещлиев, Николай Кауфман, Красимир Кюркчийски, Филип Кутев, Елена Карастоянова, Живка Клинкова и от познатия на силистренци и добричлии Петър Крумов, който известно време бе и главен художествен ръководител на АНПТ „Силистра“. Автор на предговора е музикалната фолклористка Елена Стоин, тогава старши научен сътрудник в Института по музикознание при БАН.

В предговора към издадената преди 43 години книга с нотирани народни песни от Добруджа Елена Стоин казва: „Добруджанският музикален фолклор е добре запазен и до днес с много от неговите разнообразни видове и форми. Силно впечатление пра­ви устойчивостта на добруджанското народно музикално и танцово изкуство срещу чуждо влияние. Дори и дългогодишното съжителство с румънците не се е отразило върху неговата национална самобитност и чистота. Ако в танцувалната практика се наблюдават някои взаимодействия, в инстру­менталната музика те са незначителни, а в народните песни напълно липсват“.  

И още: „Добруджанската народна песен се характеризира с голямо разнообразие, което се дължи на различните етнически групи, заселили се в тази плодородна и гостоприемна земя през различно време от последните два века. Сред местните „гребенци“ се настаняват „шиковци” и „полен­ци” от Североизточна България; балканджии от Габровско, Търновско, Дряновско, Еленско и Котелско; тракийци от Одринско, Ямболско, Старо­загорско, Елховско и Тополовградско. За всички пришълци Добруджа става втора родина и люлка на техните потомци, които днес ние признаваме за добруджанци.  

Народната музика на отделните етнически групи пази особености­те на инструменталните мелодии, хора́та и обичаите на техните предци. В отделни райони или селища намираме характерни местни, бал­кански или тракийски елементи на народната практика. Но съжителството и взаимното влияние на различните музикални диалекти, присъщи на от­делните етнически групи, довеждат добруджанския музикален фолклор до развитие и обогатяване, поради което той се проявява с някои свои характерни черти като отделен фолклорно-музикален диалект.  

Народната песен в Добруджа притежава цялото разнообразие, характерно за общобългарската народна музика с очебийно родство с народнопесенната практика на цяла Източна България“. Проверката показа, че няколко екземпляра от книгата има в Регионална библиотека „Партений Павлович” в Силистра, а вероятно и в други библиотеки в страната. Преди 4 години със съдействието на Областна администрация в печатница ТИБО в Силистра книгата като стойностен и ценен уникален фолклорен материал е възстановена в електронен вариант и може да бъде превърната в хартиено издание, за да стане настолна на певци и на ръководители на състави.

Налични са и други два сборника с песни, издадени през последните години в Силистренския край. Единият е на журналиста и общественик от Дулово Андрей Христов, който през 2020 г. в навечерието на 90-ия си юбилей издаде книгата „Добруджа пее“, представяща 700 песни, изпълнени в различните издания на Пенсионерски събор „Върбино пее“ в продължение на близо четвърт век – от създаването му до 2018 г.

 

Проявата, проведена за пръв път през 1994 г., е посветена на Илинденско-Преображенското въстание, което обяснява и патриотичната ѝ нотка. Изданието е дело на община Дулово, в чийто културен календар е съответният фолклорен празник на хората от Третата възраст, провеждан в м. „Канагьол“ (превежда се като „Кървава река“).  

 

За финал на разработката оставям анонс към книгата на Елена Койчева от село Проф. Иширково, озаглавена „Мари Радо, бяла Радо“, представляваща сборник с над 350 иширковски песни, събирани от 1964 г. насам, голяма част от които самата авторка на книгата изпълнява. В заключение считам за необходимо да отбележа, че от представените в разработката 7 сборника, само един е, така да се каже, е поръчка от държавата чрез местната власт, при това на издание в приличен за времето си тираж – 1 000 броя: става дума за сборника от 1980 г. с поръчител тогавашният Общински народен съвет – Силистра. Друг един е със съдействието на община Дулово, а третият, който е издаден преди 35 години, е дело на БАН.

 

Останалите четири са частна инициатива, финансирана със собствени или с привлечени като дарения средства. По тази причина тиражите им са скромни, поради което по всяка вероятност ще останат предимно за семейна употреба, а в най-добрия случай малък брой екземпляри ще достигнат до библиотеки и читалища. Сигурно е, че тя няма да бъдат забелязани в публичното пространство, но дано специалистите проявят интерес към тях, за да проследят развитието в тази насока.