Псевдонимите на Васил Левски – код към мисията му на революционер

В рамките на няколко дни в последната десетдневка на м. август 2023 г. в ТИЦ „Мелницата“ и в салона на НЧ „Паисий Хилендарски в град Балчик бе проведено деветото издание на Международен форум „Българско наследство“ с директор Маруся Костова - председател на едноименното сдружение - инициатор на събитието, което е единствено по рода си в Североизточна България. Конференцията в частта за етнологията на българите бе с водещ доц. д-р Елена Рацеева от Кишиневския университет в Молдова. Представени бяха над 20 доклада, разнообразни по съдържание. Сред тях бе и разработката за прякорите на Апостола на свободата, провокирана от едно пусещение преди десет години в Национален музей „Васил Левски“ в град Карлово, където на видно място бяха изписани тайните имена на Васил Левски (Васил Иванов Кунчев).

Както е известно, псевдонимът е измислено име, използвано от някого като алтернатива на неговото официално име. Филологическа разшифровка на псевдонимите на българската историческа икона Васил Левски показа, че „преводът” им е своеобразен код към мисията му на революционер. Половината от 24-те тайни имена на Апостола са с турски произход, 11 са с български и едно е румънско.

Прави впечатление, че част от българските му „определения” са почти еднотипни и се допълват взаимно: Драгню, Драган Мирчов, Драгойчо, Драгомирчо, Драгойчо Иванов. От тях научаваме, че Левски е „страдащ човек” , „за когото светът е мил”. Интересен привкус внася името му Вълчо Драгньов, т.е. „стопиращият злите сили, за да дойде добрина”. Този момент се потвърждава и от името Никола Раанелов, тъй като прочитът му може да звучи като „побеждаващият раните (злото)”.

Румънският псевдоним Станкулеску добавя още едно ценно човешко качество към представата за Апостола: „бодрият, будещият се рано”. Към него прибавяме и българското Тропчо („пъргав, мобилен, скитащ, неуловим, ведър”). Приличащият на чиновнически подпис псевдоним И. Ив. Марков би звучал така: „този, който прати (описа) благото евангелие”. Защото само Евангелието на Марко проповядва 8-те благини, докато в останалите три евангелия иде реч повече за апокалипсиса.

Турските тайни именни описания на Васил Левски по традиция са по-описателни, поетични и заредени с възхищение. С помощна при превода от турски и персийски езици на специалиста по източни езици Огнян Георгиев от Силистра – дългогодишен специалист в „Държавен архив“, научаваме по нещо от тях за личността, битността и ореола на Левски.Те извървяват пътя от определението „добрият
батко”, „умният батко” (Асан ага и Афъз ага) и „баткото на Ибрям, т.е. на скромния (турски) човечец (Ибрямаа Адонлу). При турците Ибрям е все Иванчо за българите и Костика за румънците. „Знаещият Корана” е Афъз ефенди), „прославеният отшелник” е Дервиш Мехмет Кърджалъ, „могъщият пратеник от синьото море” е Аамудая Дирнели). Така стигаме до „сина на видинския лъв” (Асланоглу Видинли),  „сина на монаха, силен като лъв” (Аслан Дервишоглу) и „сина на странстващия отшелник, носещ най красивото име (Мустафа)”.

Специално внимание заслужават имената, съдържащи определението „хаджи”: Хаджи Ахмет съръ Азис Рашидоглу („драгият и нежен монах с волна душа, сторил поклонение, т.е. хаджилък)”), Хаджи Ахмед саръ чизмели кърмъзъ („посетилият светите места странстващ монах, изработващ жълто-червени чизми”, т.е. готовият да пролее кръвта си в името на пълната всеотдайност към идеята). Естествена комбинация към най-дългото име на славния карловец на турски е и псевдонимът му Небол чизмели кърмъзъ, т.е. господин пъстър ботуш.

Васил Левски (на стария правопис Василъ Лѣвскій) е най-известният псевдоним на всепризнатия символ на Българското възраждане от края на 19 в. Заедно с Джингиби (Неуловимият), станал популярен преди близо 50 години чрез сериала „Демонът на империята”. И редом с най-тиражираните – Апостола  (от гр. „пратеник“) – една алюзия с учениците на Христос, призвани да разпространяват мисията му на духовен водач. Също и Дякона (от гр. „служител“) – духовно лице от низшата степен на клира, което обаче своето запазено място при провеждане на богослуженията, в случая в участието в голямата революционна борба за освобождението на България.