Да разчетем тайните, скрити зад имена, номера и слогани за президентските и парламентарните избори

 

В най-изборната за България година – вероятно в цялата й история след възстановяването на държавността ни по изконните български земи в резултат на Освобождението през 1878-1879 г., отново сме на финалната права – за трети път в рамките на 9 месеца, преди да се изправим пред електронната бюлетина, подадена ни любезно, но виртуално от Нейно Величество машината – в по-големите секции, и пред прастарата й сестра – хартиената бюлетина – във всички останали места за гласуване.

За да решим с няколко плавни последователни клика два въпроса – кой ще е държавният глава на Република България за 2022-2027 г., заедно със своя „вице“, разбира се, и кои ще са 240-те народни представители в 47-ото НС – без да е сигурно и този път, че ще бъдат дълго време в този си състав, за да решават държавните дела.

Защото, нали си спомняте какво се случи през м. април и през м. юли т.г. – както влязоха – повечето преодолявайки големи, а някои и неимоверни трудности, за да станат депутати, така и набързо излязоха – на неколцина, та и за повече от тях дори не стигна времето да разберат за какво става дума. Иначе от парламентарната трибуна се изприказваха куп излишни приказки, някои от които изобщо не са за пред хората, а най-малко за пред микрофоните, за да достигнат в автентичен кръчмарски вид в ефира за цяла България. Защото, да не заблуждаваме, след изборите „Цяла България вази гледа, парламентаристи нашенски“.

И така: заветният трети за годината изборен ден е ясен – 14 ноември, при това в уникалния модел „2 в 1“. Остана време за последен напън всеки да измисли дали и за кого да гласува: за своя дългогодишен любимец, на когото няма как да изневери (това е народната любов!); за някоя поредна нова загребна „вълна“, породена от необходимостта да се обере новопоявил се луфт между партии, загубили се в пространството по една или друга причина; защо не и за някоя малка партия, макар и не особено известна на широката общественост, нищо, че няма никакви шансове, освен за прескачането на единия процент, осигуряващ субсидия за относителен изборен успех. Разбира се, има и опция „Не подкрепям никого“, но тя не е от най-популярните. А и нали, уж, българинът е голям политикан, защото разбира не само от футбол, секс и софри?

Тъй като изборите през настоящата година са в рамките на няколко етапа в общо време, колкото да се зачене и роди едно бебе, основните герои в листите за народни представители са до болка познати в повечето региони, в случая и в 20-и МИР Силистра. Става дума за основните играчи като цяло в листите и най-вече за техните водачи. Накратко: в Силистренско в челото на коалициите „ГЕРБ-СДС“ и „ДБ-обединение“, както също при ПП „Има такъв народ“ и ПП „ДПС“ положението е като едно време в рубриката за нивото на река Дунав по радиото, т.е. „без промяна“, съответно това са бизнесменът, политик и дарител Тодор Тодоров, адвокатът и общественик Златко Куртев, младият юрист Петър Димитров, лекарят и дългогодишен депутат от различни райони, а вече повторил и в Крайдунавска Добруджа – д-р Джевдет Чакъров, записал в кариерата си и министерски пост.

В някои от коалициите има смяна на водачите: „БСП за България“ заложи на политика Атанас Костадинов – депутат в три поредни НС и два пъти зам-министър в МОСВ, който добре познава Северозапада,  вероятно зареден с желанието да опознае и Североизтока; в „Изправи се БГ! Ние идваме“ имаме за трети път ново име – през април бе мъж софиянец, през юли – жена силистренка, през ноември – дойде ред за тутраканеца Кристиян Калчев – общински съветник в родния си град и председател на ННЕК ЮНЕСКО в София. Претендиращата за прощъпулник в парламента ПП „Продължаваме промяната“ има за водач летеца Стоян Георгиев, познат като фактор в селскостопанската авиация на регионално ниво и с училището си за пилоти „Ребус“.

Любознателните читатели могат да си припомнят „кой кой е“ в останалите листи на адрес в интернет: https://jordansilistra.blogspot.com/2021/10/blog-post_2.html в материала „По имена ги различаваме, по дела ги познаваме, по номера ги избираме“. Акцент в него е и кабалистичната картина, описана по повод номерацията в интегралната бюлетина за парламентарния вот, която, предвид някои обстоятелства, също създава предизвикателства, но пред избирателите.

Защото става дума за любопитни съседства в списъка, от който трябва да се избира: ПП „Има такъв народ“ е с №24 и веднага с №25 е ПП „Промяната идва“; Коалиция „ДБ-обединение“ е с №30 и – хоп, Коалиция „Изправи се БГ! Ние идваме“ е тутакси наредена до нея с №31; Коалиция „ГЕРБ-СДС“ е с №32 в бюлетина и видите ли, Коалиция „БСП за Българи“ не изостава много назад и се долепя с №33. Допълнителна подробност в същия смисъл: три поредни номера на патриотични формации – от 2 до 4 (отделно с подобно съдържание са поне още 2 партии).

Както винаги, повод за кратък коментар заслужават и слоганите на кандидатстващите за парламента. Да хвърлим по едно око на най-големите мераклии, съответно и с възможности да преминат Рубикон, чийто бряг е висок 4%:

* Гербо-седесарската коалиция залага този път на „По-силни от хаоса“ – дано народът се сети какво искат да му кажат авторите на мотото с това съдържание; 

* за бесепарите и партньорите им в пространството на левицата сега най-важни са „Разумните решения“ – ако електоратът ги е открил в посланията, може и да им осигури желаната до една степен подкрепа; 

* депесарите и подкрепящите ги стискат палци да се случи „Рестарт на държавността“, за което настояват; 

* за избухналата с небивал успех преди няколко месеца в публичното пространство партия на Слави Трифонов е важно хората да осъзнаят, че „Държавата – това си ти“]

* за коалицията „ИБГНИ“ самото й име звучи като слоган – като обещание, но и като заплаха; 

* дясно-центристко-зелената коалиция си е избрала заклинанието „Време е да спечели България“. 

* Интересни специфики има при патриотичните формации, които и този път са половин дузина, но корелацията между тях по отношение на изречените думи не е голяма, но както винаги е атрактивна и словесно-експресивна (примерно „Време е за Възраждане“ – „Възраждане“; „Браним България“ – ВМРО, и др.)

Да надникнем зад призивните слова от плакатите на основните кандидати и за президентството, повечето от които този път не са тясно партийно обвързани, тъй като са приютени от широко спектърния формат „Издигнат от Инициативен комитет“, но по традиция има и партийно обагрени: 

* „С Вас съм/сме“ (Радев-Йотова); 

* „Наистина обединени“ (Герджиков-Митева); 

* „За единство на нацията“ (Карадайъ-Михайлова); 

* „На страната на истината“ (Панов-Касимова-Моасе); 

* „Браним България“ (Михов-Цветкова); 

* има и директни изстрели без увъртания, като „Веселин Марешки президент“ и „Луна президент“ (според специалисти политолози, това е неоригинално повторение на „Той е“ на Петър Стоянов и „Президентът“ на Георги Първанов).

От кореспонденция до БТА от Велико Търново научаваме интересни неща по темата за лозунгите, а именно, че „Те имат място при значими исторически събития, когато се трасира нов път на развитие. Поради тази причина бяха актуални у нас през 90-те години на ХХ в. докъм началото на управлението на ГЕРБ“ (твърдението е на доц. Личев от Институт за философски науки към БАН). Според проф. Росен Стоянов, от Нов български университет: „Съчетаването в едно „рекламно“ изречение на цяла идеология, визия, конкретна идея или решение на даден проблем е нелека задача. Често не се получава и на най-добрите специалисти“. По теорията и практиката на лозунга (наричан още слоган, мото) може да се прочете повече в материала „Реторически особености на предизборните слогани, представени в онлайн медии и социални мрежи в България“ на Десислава Антова от СУ „Св. Климент Охридски“ на адрес в интернет: www.rhetoric.bg.

За финал: има една българска поговорка, че „Пилците се броят наесен“, с уговорката, че тази година ги броихме през пролетта и през лятото, но събраното ято от депутати – случайно или нарочно, не успя да се обедини около авторитетни петли и оперени ярки, които да поемат отговорността дейността на кокошарника България да тръгне, за да бъдат решени реалните и хипотетичните кризи. Имаме, разбира се, и друга популярна поговорка – за третата стомна, но нея най-добре е да не я споменаваме на този етап. Ако стане актуална – тогава ще я мислим. И все пак да не забравяме – есента се изтърколва, а след зимата винаги ни навестява пролетта.