България е сравнително малка по територия страна, притежаваща разнообразна природа – няколко и различни по възможности за походи и екскурзионни преходи планини, десетки язовири, природни и исторически забележителности, както и морска ивица с все повече бетонирани комплекси, но и с все още девствени пространства.
В допълнение – почти във всеки по-голям град има средища на
туристите, обединени от туристически дружества, които все още организират
прояви, достъпни за своите членове, но и за всички желаещи да изпитат
удоволствие от общуването с природата по познат от предишни поколения начин. Примерно, с нормално
незабързано вървене по определен маршрут и с парти вечеря във вид на приятелски
банкет.
По известни причини – организационни, времеви и финансови, дружествата
си взаимодействат предимно на регионален принцип, включително и заради поддържани
междуличностни познанства в минали години. Някои от тях продължават започнати в
миналото традиции, други начеват нови, за да има разнообразие в дейността на
туристическите среди. Пандемията от преди година и половина осуети някои от
инициативите, но „прозорецът“ след т.нар. трета вълна на коронавируса позволи
възстановяване на някои от замразените прояви.
Една от тях – походът „Добруджа и морето“, която в някаква
степен е неповторима по своя характер и форма на провеждане, имаше своето
поредно 19-о издание на 5-6 юни 2021 г. За радост на близо 250-те участници от 13
дружества от Североизточна, Централна и в малка степен от Южна България,
времето се „отвори“ и позволи на всички да изпитат прелестта на крайморския
въздух по тазгодишния маршрут „Село Тюленово – село Камен бряг - Балчик“.
Домакините от Туристическо дружество „Добротица“ Добрич (председател Мирослав Кескинов) – организатор на похода, спазиха ритуала за достойно добруджанско посрещане – с няколко дъхави пити и с по глътка вино
от медено менче за всеки желаещ.
22-ма членове на ТД Дочо Михайлов Силистра начело със своя
председател Виолета Атанасова участваха в традиционната морска проява и бяха
няколко часа сред красотите на Северното Черноморие със свои приятели от Варна,
Добрич, Габрово, Велико Търново, Разград, Павликени, Велики Преслав, Шумен,
Стара Загора, Лозница, Исперих, Дряново.
Походът започна с развято знаме и с разказ за изходната точка
– село, носещо от 1942 г. насам име на морски обитател (тюлен
монах). Финалът на проявата в ресторанта на комплекс „Виктория“ в
Балчик също беше запомнящ се – 233 туристи от дружества от градове в Добруджа,
Тракия, Мизия и Балкана пяха заедно с пълно гърло и с вдъхновение химна на
туристите „Хубава си, моя горо“.
А защо Тюленово? Разказват, че през 30-те години на миналия
век румънската кралица Мария – от нейното време великолепен спомен е Дворецът в
Балчик с уникалната градина към него, получава като подарък двойка тюлени.
Първоначално те плували в заградена територия край бреговете на Белия град, но после ги пуснали
на свобода. Обитавайки подводните пещери на Тюленово, те се адаптирали и създали
поколения.
Според някои хора, последно са виждани през 1978 г., други
смятат обаче, че още обикалят наоколо. Според публикация в интернет, „Средиземноморският тюлен монах, познат
още като белокоремен, е считан за най-рядкото перконого и за един от
най-застрашените бозайници в света“.
Селото се намира на 30 км от град Шабла и за него в
едноименния сайт в интернет четем, че е забележително с „пещери, чист въздух, прозрачна морска вода и неповторима
природа“. Старото име на селото по гагаузки е Калъч кьой („село на сабята”) и в него
постоянно живеят под 50 души – повечето от които наследници на преселници от
Котленския край.
Близо 3 часа продължава пътешествието
покрай морето до Камен бряг, но не по самия бряг, защото той е стръмен и
скалист – има отвеси от по 30-40 м, което прави някои от местата особено опасни. В същото
време те са живописни, което ги прави подходящи за невероятни със своето внушение фотографски сесии,
уникални селфита и запомнящи се групови снимки за спомен. Тук всяко местенце си има име: „Ашалък” („мястото най-долу”), „Киприя” („мост“), „Дупката” и др. Най-дълбоки
са дупките в местностите „Мартина“, „Самотника“ и „Самотната канара“.
Районът е чудесен като място за риболов, но е любима
територия и за почитатели на екстремни спортове – скално катерене и подводно
гмуркане, за професионалисти или опитни в тези сфери майстори. Подобни на тях
екстремали разпъват палатки по най-големите височини, за да бъде погледът им
над морето, а и да прекарват под звездите нощи без аналог. И, разбира се, маршрутът
е рай за любителите на цветя и често туристите прекрачват правилата и си берат
билки за вкъщи.
Още на излизане от село Тюленово туристът се натъква на
необикновен паметник: каменна пирамида и в подножието й мини съоръжение. На
31.05.1951 г. или точно преди 70 години, тук е открито първото нефтено находище
в България, а три години по-късно е създадено предприятие „Течни горива” за
добив на нефт и газ. По първоначални проучвания, добивът е трябвало да продължи
15-20 години, но и до днес в близост до
Тюленово са разположени нефтени сонди.
При добива на петрол помпите вадят и лековита сярна минерална вода – горещата течност е полезна срещу невралгии и бъбречни заболявания, но е изливана в морето. Сред забележителните места е т.нар. Тюленова пещера, за която казват, че със своите 107 м тя е най-дълга по Българското Черноморие. Описват я като едноетажна проходна пещера с девствено чисто море и прекрасен плаж; известна е и с колониите си от корморани.
Крайна „спирка“ на похода – село Камен бряг, придобил преди време култова слава за посрещане на слънцето в навечерието на един празник със запазена от 1986 г. насам българска марка, озвучена с много рок – става дума за т.нар. Джулай в нощта срещу 1 юли по едноименна песен на „Ролинг Стоунс“. И за този празник има описание в интернет: „Символичното посрещане на изгрева на слънцето е осмисляно като посрещане на ново начало и очакване на по-добро бъдеще от участниците, но в по-широк смисъл това е просто начало на лятото“. С уточнението – българите сме слънцепоклонници по линия на езическото ни наследство. Впрочем същите са били траките, египтяните, римляните и прочие други народи.
Та, преди да стане столица на твърдия рок, па макар и за една нощ, Камен бряг е с история от древни времена, включително и в османския период, когато се казва Кая бей кьой, т.е. селото на каменния господар, повод за което е самотната скала пред „Малката яйла“ на морския бряг пред селото. В периода 1919-1940, когато районът е под румънска окупация, селото е наричано Стънка (канара). В района е и местността „Яйлата“, чието име в превод означава „високо пасище“, представляваща огромно каменно образувание, наследие с множество гробници, каменни жилища и ранновизантийска крепостна стена.
Походът „Добруджа и морето“ приключва с тържество на духа и кулинарията в ресторанта на комплекс „Виктория“ край Балчик – знаков град за „добрата земя“. Достатъчно е да припомним: „Значими забележителности в града, носещ името на Балик, брат на деспот Добротица – виден български феодален владетел в Добруджа, чиято столица е бил, са архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“, състоящ се от комплекс вили, изграден в периода 1924-1934 г. като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в най-южната точка на новоокупираните земи. Както и създадената през 1955 г. от академик Даки Йорданов Ботаническа градина, простираща се днес на площ от 194 декара“.
В началото на юни край нея е само дъх на рози, чиито цветове галят очите и те предизвикват да се снимаш на фона на уникалните сгради, нашепващи легенди за тайния живот на кралски особи и на техни гости от различни националности. Отделно е възможността човек да повърви, а при добро желание и да покара колело или кънки, по широката променада от няколко километра чак до курорта „Албена“.
За плаж е рано, но и в този период на годината всеки може да си накваси краката със солената морска вода и да си обещае, че пак ще дойде, за да изкара поредната незабравима почивка. Ако има време може да бъде посетен в събота и фермерският пазар, където винаги чцоже да се намери нещо интересно и полезно за трапезата, защото е домашно - вино, мед, сирене, сладкарски изделия. И нещо за разкрасяване - кремове, лосиони и др.
Когато добруджанецът тръгне на път някъде със специална задача – в случая участие във въпросния добруджанско-черноморски поход, има и естествено продължение на пътешествието. Районът позволява различни дестинации – примерно мидената ферма до Каварна, както и самият град с неговите забележителности от не една или две цивилизации.
Разбира се, алтернативата е пътьом за
Силистра – преминаване през град Добрич – най-голям град в Добруджа и негова
необявена столица. С желанието да бъдат посетени музеите в града, както и Архитектурно-етнографския музей на открито „Старият Добрич“ (друг е въпросът, че на неговата територия от години не се
случва нещо ново). За съжаление, в неделен ден нито едно от тези места не работи, така че
остава удоволствието от разходка в градската градина.
И отново мехлем за сетивата: рози, зеленина и приятното усещане, че си на място чисто и просторно. Още в подлеза – подход към градината, на очи се набива огромен надпис „Свети Георги“, изписан по модела на графитите, за да разбереш малко по-нататък, че така е наречен паркът, обозначен на входа си с интересна скулптурна композиция на светията, символ на победата.
Понякога съдбата ти поднася и изненада, която е своеобразна „черешка“, заела величествена поза върху тортата от спомени от едно пътуване. В точно такава се превърна случка с участието на силистренските туристи, срещнали при необикновени обстоятелства своя някогашен съграждани Петко Д. Петков в градската градина в Добрич, в който град той живее от десетилетия, но с умиление помни своето родно място.
Повод за срещата с възрастния господин бе направеното от него непредизвикано добро по адрес на силистренка, забравила до алея с рози свой пакет със стоки и документи. Като всеки възпитан добруджанец, той чинно го прибира на съхранение, зачаквайки на близка пейка собственикът да се върне да го потърси.
Достолепният добричлия със силистренска жилка – съпругата му също, е бил преди десетилетия учител по математика в ОУ „Отец Паисий“, в гимназия „Димитър Благоев“ и в гимназията, предшественик на днешната ПМГ „Св. Климент Охридски“ в Силистра, на която е бил две години зам.-директор. Работил е в Силистра и като инспектор по математика в образователния отдел - на общината или на окръжния съвет – това не стана ясно. После заминава за Добрич да преподава в тамошния учителски институт. Предаде много поздрави на своя колега химик Николай Манолов, попита и за други учители от своето поколение - на родените преди и малко след 40-ата година на миналия век.
Славно и с настроение приключи поредната проява, в която се включиха туристите от ТД „Дочо Михайлов“. На последната права преди града – пътуване покрай шпалир от поля с избуяващи жита, насред които безброй макове махат с окриляващ размах. Като че и те се радват на вниманието, което им се оказва през прозореца на микробуса. И сигурно за подкана за подготовка за ново пътешествие – най-близкото от които е до съседен Разград в Лудогорието, където за началото на м. юли се готви друга традиционна проява – този път на Туристическо дружество „Буйна кръв“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар