От Амстердам - силистренец родом, пред БНР : "Повечето българи зад граница успяват да се интегрират"

Преди две години роденият в Силистра Димитър Русков (завършил е тукашния ТМТ), който работи в библиотека в Нидерландия (в Амстердам), където живее от години, защити в Софийския университет дисертационен труд.

Той е в професионално направление "Обществени комуникации и информационни науки (Книгознание, библиотекознание и библиография)" на тема "РОЛЯТА НА ОБЩЕСТВЕНАТА БИБЛИОТЕКА В КОНТЕКСТА НА ИМИГРАЦИОННАТА И ИНТЕГРАЦИОННА ПОЛИТИКА НА ХОЛАНДИЯ".  

Той получи благословията за докторската си научна степен от жури с председател проф. дфн Боряна Владимирова Христова. 

През м. август т.г. в Силистра предстои в родния му град представяане и на първия му роман  „На четири метра под водата“. Редактор на книгата е Георги Бърдаров.

В сайта на БНР ( www.bnr.bg/post/101481736?fbclid=IwAR3R1KQNOt-zzSxCGcKVix3B9oYv8yk7VAqUjn4Rj77d7-FweAza5awiE98  има интервю със силистренеца, библиотекар в Нидерландия.

От разговора с него научаваме:  „Беше прекрасно пътуване, прекрасна игра – да направя, да сглобя тази история.  Русков е  създател на Клуб за емигранти „Втора родина“ в Амстердам. Заглавието използва надморската височина, на която е построен Амстердам и която се движи между 2.5 и 4 м.

„Затова избрах това заглавие. Беше доста трудно да намеря това заглавие. Как се живее на тази надморска височина? Това звучи доста странно за всички хора по света, които чуят, че една страна се намира под морското равнище. Холандия е доказателство, че и под морското равнище може да се построи прекрасен живот. Исках да разкажа за този живот, за българските емигранти, които живеят в тази страна. Исках да покажа не само добрите, но и някои лоши страни на този живот тук, в тази страна“, сподели Димитър Русков в предаването „Преди всички“.

През един от тримата главни герои в книгата той разказва и собствени преживявания като емигрант. Една от темите, които Русков засяга, е за невъзможната любов между хора от различни религии. Той е бил вдъхновен за това от реални събития и отношения на малкия му син с негова турска приятелка.

„Холандците като хора са малко по-дистанцирани от балканските народи или от други южни народи. Пътят е дълъг. Много хора нямат търпение, възможност и желание да се интегрират. Носталгията мъчи емигранта в първите 3-4 години. След това тази болка не изчезва, но става по-малка“, смята силистренецът.

„Има хора, които виждам как се движат цял живот в един омагьосан кръг. Не могат да излязат, защото не се опитват достатъчно сериозно да се интегрират, не контактуват достатъчно с местните хора, заживяват в един малък свят – малка България, малка Турция, малкото Мароко. Но повечето българи успяват да се интегрират“.

„Ние, българите, си пазим традициите, но за разлика от други балкански народи – сърби, гърци, не сме толкова крайни в упражняването на този патриотизъм“, отбеляза още Русков. 

Като равносметка той посочи, че всичките му усилия да устрои живота си далеч от България са си заслужавали: „Не съжалявам, честно казано, ако направя едно сравнение на това, което съм успял да постигна и това, което евентуално щях да постигна в България по онова време, когато заминах.“