Нашата съгражданка и бизнес дама Димитричка Георгиева,
известна в литературния свят като Дими Борисова, издаде поредната си книга , наречена „Пробуждането на будните“. Така след първите две книги от трилогията, започната
с романа „Само по пътя“ и продължена с „Оживях, защото много видях“, както и със
стихосбирките си, този път тя ни представя разкази, приказки и новели, в някои
от които читателят може да познае нея самата, близките ѝ и дори цели общности. В Силистра предстои
представянето на новата ѝ книга, а за нея и предшественичките ѝ става дума в
интервюто за медиите.
- Г-жо
Борисова, най кой етап от творческото си развитие един автор усеща, че
преживените мигове в живота му са основа за добър резултат на написаното от
него?
На този въпрос не съм се замисляла. В първите ми
творби аз лично не съм имала това усещане,
че преживените мигове са основа в моето скромно творчество. Там може би излезе друго
- това, което не съм изживяла и споделила или пък онова, което съм искала да
кажа и да изживея. Несподелени чувства, може би, кой знае... Мисля, че това е
било основа на първите ми творби. Но конкретно в романите ми (трилогията -
„Сама по пътя“ - „Оживях, защото много видях“, чиято трета част не е довършена) - са мигове и случки от моя живот, преживени с всичките им дълбоки чувства.
Нищо измислено няма, просто е оформено литературно, като много е спестеното. Не
зная дали читателите ги намират за добре написани, но това е истината. В творчеството ми е вградена моята философия на база на
житейския ми опит, който е твърде богат. Хиляди хора съм срещала в моя живот и
всеки е бил със своя характер и навици, със свой интелект и философия.
Имам
дарбата при срещите и разговорите си с хората да наблюдавам, опитвайки се да опозная
за кратко време човека срещу мен. Или, грубо казано, да му направя, доколкото
мога, дисекция на характера. Може би от дългите години в частния бизнес се е
наложило това, което е изключително важно за успеха.
Всичко сътворено си има „закачка“. Било то дума, природна
картина, разкази от близки и непознати хора, и след това преминава през моите
чувствата и съждения, през погледа на твореца, и така през моята лична
философия се ражда творбата.
- В каква
степен при Вас паметта от проведени разговори с хора от семейния и приятелския
кръгове Ви помага да съберете нишките на случка и да изведете от нея творба?
Разказаното трябва да ми направи силно впечатление, да го
усетя, да го почувствам, да мине през мене, било то една дума или едно действие
от цялата случка - несрещано често, различно от света, в който живеем, или пък
да пресъздам моите наблюдения върху определена личност, която познавам по-отблизо. И тогава се ражда разказът.
- На кого
разчитате за финалния щрих на своите съчинения – на интуицията, на „случая“ или
на професионални литератори?
Не бих
казала, че разчитам на финалния щрих, макар че той е най-важният. Позволявам си
понякога в заключението на творбата да изкажа моето житейско мнение - навик,
може би. Мисля, че всяка творба трябва да ангажира читателя от увода до края,
да го завладее, да му бъде интересно. Когато пиша всичко заедно върви - моите
съчинения и моята интуиция, моят вътрешен глас, моите чувства и моето мнение.
Не
разчитам и не съм разчитала на професионални литератури. Нямам нищо пипнато от
чужда ръка по моите творби. Важно е мнението на човек, на когото вярвам и знам,
че има опит в литературата, но нищо повече, за да ме окуражи ли пък да изкаже
мнението си, да зададе въпрос, свързан с творбата, и тогава намирам пропуска
си. Разчитам на технически редактори и на коректори.
- Има ли
във Вашия житейски фонд още интересни моменти, които ще пресъздадете под една
или друга литературна форма?
Още в отговора на първият въпрос казах, че имам изключително
богат житейски опит; имам много, безкрайно много случки за разказване, но дали
ще имам време, не мога да кажа. Все пак съм си планирала две големи творби -
„Сама по пътя“ чрез третата ѝ част, а след нея иде ред на един любовен роман.
Стиховете, разказите и приказките са между другото, и, когато се съберат
повече, ще ги издавам в сборник, подобно на последната ми засега книга
„Пробуждането на будните“ или в стихосбирка.
- Писането
на приказки е нещо различно и в същото време близо до ума и сърцето на читателя
– как се ражда при Вас този жанр?
Приказките
са вид разкази, но по-занимателни и леки. В тях трябва по деликатен начин да се
покаже добрата страна на един герой и лошата на друг или пък как героят от
добър е станал лош, и обратно. Идват пак от наблюдение на отделни личности, с
които се срещам, и тогава допълвам малко фантазия и интуиция, малко философия и се така ражда
приказката.
Понякога хората ги оприличавам на дървета, на цветя, на животни, но
във всички приказки е човекът с неговите действия и постъпки. На мен ми е
приятно и лесно да напиша приказка, стига да съм хванала сърцето или края на
случката, Да си създам мнение, да създам литературния образ на героите в
приказката.
- Преди
години питаха „Какви са Вашите творчески планове?“, сега е модерно да се прояви
интерес към….новата Ви книга, защото е по-лесно издаването им като процедура,
макар и да е по-трудно по финансови съображения?
Издаването на книга е
лесно, макар че в печатниците в България не съм срещала редактори или
анализатори, както и коректори. Няма цензура, която открито да каже - това е
добро, това не. Всеки може да издаде с парите си и за пари, разбира се..., и там
куца някак си. Трудно е да се напише една книга или един роман. Освен
концентрация, фантазия, интуиция и време, изисква се и да пишеш бързо на
компютъра, защото у твореца вътрешният глас диктува и не чака, после сам си
го коригираш, редактираш, правиш
оформление на кориците – всичко, за да се получи очакваният от теб резултат,
който да достигне до читателя и да го впечатли, за да остане доволен от
прочетеното.
Кратка творческа биография на Дими
Борисова
Започва да пише стихове, разкази,
приказки, новели и романи през 2014 г., макар да е имала творчески период и
през младите си години. За 5 години е издала четири книги със стихове:
„Божествен дар“ , „Нека ти бъда Вселена“, „Мисия-жена“ и „Пъстра есен“. В проза
са романите „Сама по пътя“ „Оживях, защото много видях“ (първа и втора част на трилогия, на която
третата предстои да бъде издадена в близките месеци).
Наскоро Конфедерацията на българските
писатели, в която авторката членува, издаде сборника „Пробуждането на будните“.
Участвала в няколко конкурса от м. декември 2016 г. насам, в които има различни
номинации и награди: лауреат на конкурса „Голямата книга на малкия град -2016“
за романа „Сама по пътя” - Оживях, защото много видях“; втори награди за „Приказка
за чинара“ от Международен конкурс „Златно перо 2017“ в САЩ и от Национален
конкурс „Вино и любов, Любов и вино 2018”.
Първа награда за стихотворението „Какво
е България?“ в Национален конкурс за рецитали 2017 г.; разказът „Обратен път“ е
номиниран през 2018 г. в Международен конкурс „Пътят към Итака“ в Гърция; разказът
„Престолнината“ е номиниран в Национален конкурс „Мечта за книга“ през 2018 г.
от Фондация „Буквите“ и Военно-исторически форум „История БГ” в раздел „Пътеписи“. М.г. Борисова дари книги и алманаси на Регионалната библиотека в Силистра.
Сърдечно благодаря!
ОтговорИзтриване