Най-гледаните и обсъждани експонати от изложбата „ДИМ: Историите на тютюна” бяха 560-те кутии от невероятната колекция на ретро марки цигари на Димитър Георгиев от Силистра. Изложбата бе открита в четири зали на два етажа за ЕСК в пространството СКЛАД в Тютюневия град в Пловдив. 
42-годишният мъж е най-големият колекционер в България. Съпругата му го подкрепя напълно, въпреки че често се налага да инвестира много средства в хобито си. 

Димитър е обикновен българин с необикновено хоби. Вади си хляба като гумаджия в автосервиз. Там е наемен работник. Когато излезе от сервиза, влиза в друг свят - в някой от електронните продавалници. Там търси стари цигарени кутии. Вече е събрал около 700 бройки, като 560 от тях бяха показани в Пловдив. Марките цигари, които притежава, носят имена на български царе, герои от освободителните войни, изгледи от наши градове, карикатури... А някои носят и абсурдни имена, като марката „Селянка”. 

Димитър се запалил случайно по събирането на цигарени кутии. Разглеждал обявите в сайт за електронна търговия и си харесал две кутии. Едната била пловдивската марка „Президентъ”. „Не се бях замислял дотогава, че е имало такива марки, и ми стана интересно. Бях млад и зелен, и купих „Президентъ” за 50 лева. Сега вече знам, че не струва толкова. Тогава не знаех и че има още стотици марки български цигари”, разказва Димитър Георгиев. Грабнали го кутиите от марка „Картелъ”. Сега най-старата му кутия е от 1904 година. Тя пази оригиналния си бандерол и е „Марка” на фабриканта Димитър Марбас. 

Събрал 100 кутии, после 200 и осъзнал, че хобито му няма край. Съществували са стотици марки български цигари - и то по време, когато в магазините имало 1-2 вида мляко или масло. Служител от цигарената фабрика в Плевен му се обадил и му подарил 350 кутии. 

„Събирам и истории, свързани с марките. Този човек ми разказа, че по времето на соца е имало цигари за Иран - „Азади”. И в тировете с кашони нашите хора са вкарвали видеокасети с концерти на Лили Иванова. Така са рекламирали българското в чужбина”, разказва Димитър. Той разказва различните моди в цигарения дизайн. През 20-те години на миналия век има патриотична вълна в тютюнопушенето - само цигарите марка „Левски” са няколко вида. Има цигари „Ботев”, „Цар Иван Асен Втори”. Появява се картонена табакера с лика на Панайот Волов на капака. 

Тогава по кутиите има невероятни карикатури или рекламни текстове. Като тази с пафкащ сред природата турист, който се хвали, че на този чист въздух най върви цигара „Картелъ”. Или карикатурата с рибаря, който е напълнил коша си и се хвали: „Чак и рибите повече се навъртат, щом усетят миризмата на „Картел”-а”. 

През зимните месеци окачва три стъклени витрини с цигарени кутии в автосервиза, където работи. И веднага клиентите, които чакат да им смени гумите, се редят на опашка да ги гледат. „Забелязал съм, че при хората носталгията е водеща. Един сочи пакета „Арда” и разказва как баща му го е пушил, друг - кутията „Слънце”, която била любима на дядо му. Трети разказва как с „Феникс” станал пушач. По-малко ги интересуват ретро марките от началото на века”, обяснява силистренецът. 

И в Пловдив всички обсъждаха марките от соца по времето на откриването на изложбата. Димитър бе показал всички разновидности БТ, включително специалните издания, като това за полета на Георги Иванов или това за 12-ия конгрес на партията. На витрината бяха всички вариации на Арда, Феникс и Стюардеса. Липсваше само марка Алфа. „Има я в интернет - скоро ще имам и нея”, обясни Димитър Георгиев.

Колекционерът Димитър се радва на две прекрасни момчета - Георги и Йоан. Единият е в 10. клас, а другият - в 5-и. Децата му не проявяват интерес към хобито, на което отдава свободното си време. „Само малкият ми син винаги забелязва кога съм се сдобил с нова кутия”, казва силистренецът. Съпругата му Мария го поддържа и нито веднъж не е стигала до класиката: „Няма ли по-важни работи, та харчиш пари за това!”
Димитър е яркото доказателството за това, че никой не е пророк в родния си град. В Силистра се прави рали със стари автомобили през септември. „Реших, че ще е невероятно и аз да извадя стативи и да покажа част от колекцията си. Ретро коли - ретро цигари! Платих 150 лева за специални стъклени стативи и отидох в общината за разрешение. Щях да си платя тротоарното право. И една лелка на гише отсече: „Не, не може!”. Дотам - без никакви обяснения”, разказва Димитър Георгиев. След изложбата си в Пловдив се обадил на силистренското сайтче и обяснил, че техен съгражданин участва с колекцията си в ЕСК. „Никакъв интерес - за тях това не е новина”, разказва Димитър.