Силистренската станция по кайсията съхранява над 250 сорта

Създадената през 1953 г. Станция по кайсията Силистра бе преструктурирана 40 години по-късно и заедно с други 13 подобни на нея структури в страната вече е част от държавно предприятие към Селскостопанска академия София.

 

Това стана ясно по време на работната среща с директора на станцията Александър Любенов, проведена по инициатива на областния управител Ивелин Статев, преминала с участието на заместника му Илиян Великов.

 

Станцията е към държавното предприятие след министерско постановление в резултат на промени в законодателството, отнасящо се до Селскостопанска академия, и от м. юли се работи по устройствен правилник.

 

Представителите на държавната власт за пореден път през последните месеци проявиха интерес към работата на единствената по рода си българска станция, занимаваща се с един от емблематичните добруджански плодове, от който се съхраняват и развиват в момента образци от над 250 сорта.

 

По предварителна информация между 10 и 15 от тях се използват най-активно от българските овощари, които все по-често се снабдяват с нови сортове и благодарение на контакти в чужбина.

 

„Екипът ми е от 7 души, като основно това е администрация и работещи по основните дейности на станцията“, заяви г-н Любенов, който в момента е докторант към Селскостопанска академия с тема, свързана с мулекулярни и генетични изследвания на кайсията.

 

Той запозна представителите на Областна администрация и със специализираната в сферата на лозарството модерна лаборатория, намираща се на територията на Станцията, без да е под нейно управление.

 

Създадена е преди няколко години при осъществяването на румъно-български проект  „Трансграничен център по винопроизводство и лозарство. Терасите на Дунав“, финансиран по програма Трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., в който партньор е Асоциация на лозарите и винопроизводителите Силистра.

 

Наскоро от румънска страна отново е проявена инициатива за съвместно използване на съоръжението, за работата на което обаче няма щатен лаборант, какъвто е имало за кратко време в началото на проект, но при други обстоятелства.