В Художествена галерия Силистра директорът й Йордан Колев откри поредната за годината изложба, този път на един от най-големите български творци на 20-ия век - универсалист в изобразителното изкуство - ретроспекция на родения в Казанлък, но израснал в Стара Загора Никола Кожухаров. Колев отбеляза, че тракийският художник е учител на поколения български художници. Той представи поздравителен адрес на областния управител Ивелин Статев до директора на ХГ Стара Загора, благодарение на когото се осъществява забележителната художествено-творческа проява.
При откриването на експозицията - една от най-мащабните, гостували в Силистра през последните години директорът на ХГ Стара Загора, от чийто фонд са творбите (част от тях са от Казанлък), директорът на Художествена галерия Стара Загора Марин Добрев, който е доктор по изкуствоведство, сподели: "С творчеството на Никола Кожухаров българската история откри илюстратора на най-важните събития в оформянето и развитието на нашата нация. Заедно с Димитър Гюдженов те преминаха през 13-те века с убеждението, че оставят галерия от образи и композиции, чрез които българинът ще формира по-видима представа за своето далечно или по-близко минало (бел. Версинаж - неведнъж техни картини от българската история са намирали място в учебниците по история).
Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък, но е израсъл в Стара Загора. Умира през 1971 г. Баща му е дългогодишен гимназиален директор и една от основните фигури при учредяване на Археологическо дружество “Августа Траяна“. През 1910 год. Кожухаров завършва Старозагорската гимназия и през есента е приет в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис в ателиетата на професорите Иван Мърквичка и Цено Тодоров. Една година по-късно, през м. август, реди свои творби в салона на старозагорската девическа гимназия заедно с Гюдженов и Васил Маринов.
През 1914 г. печели конкурс на Театрално дружество “Театър“ в Стара Загора и реализирана завеса, изгоряла през 1991 г. при пожар в Операта. С Димитър Гюдженов заминават за Франция, където специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. След завръщането си в България Кожухаров постъпва в дружество “Съвременно изкуство“. По време на Първата световна война изпълнява функциите на военен художник. Както и по-голямата част от мобилизираните си колеги, той възприема събитията откъм човешко-артистичната им страна.
Още през 1916 г. негови картини, заедно с творби на още 24 български художника, са включени в голяма изложба в Берлин. През 1917 г. заедно с Гюдженов проектират и изпълняват декорите за театралните постановки “Борислав“ и “Към пропаст“ по Иван Вазов в Старозагорския театър. Скоро става ясно,че го привличат събитията с по-легендарна окраска, тези, които в историята на България възбуждат усещането за достойнството на българския дух, за героиката. Движението за родно изкуство задълбочава тези пристрастия. Отношението му към митовете, фолклора и мистичността на обредите от една страна и подкупващият въображението символизъм от друга го обсебват през цялото следващо десетилетие.
С картини от войната и от фолклора той устройва през 1922 г. заедно с Гюдженов голямата си изложба в Стара Загора. През 1924 г. Кожухаров печели конкурс за сценографията на “Змейова сватба“ по Петко Тодоров, която Хрисан Цанков поставя на сцената на Народния театър. През същата паметна за Кожухаров година той е назначен за преподавател, а от 1929 г е професор в Художествената академия. Разширявайки кръга на сюжетите, разширява и сферите на изява. През този период разкрива качествата си и на илюстратор. Особена популярност добива творческата му дейност в областта на детската книга. И до ден днешен се препечатват илюстрациите му към “Златка златното момиче“, “Майстор Манол“, “ Крали Марко“ и др. Не остава чужд и на пластиката. Негови скулптурни произведения има в Пловдив и Видин, а за Стара Загора прави надгробното релефното изображение на Митрополит Методий Кусев.
През 30-те години Кожухаров създава цяла галерия от композиции на битова тематика, за картината “Майстори“ е удостоен със златен медал за изкуство на световното изложение в Париж през 1937 г. Следва преходът от фолклорно-митологичните сюжети към големите събития от българската история. В периода между 40-те и 60-те години създава голямата част от ония композиции, посветени на Средновековието и Възраждането, които му спечелват името на майстор на историческата тема. Обзет от амбицията да пресъздаде в картини най-драматичните и героични събития в развитието на българската нация, той рисува десетки платна. 
В тази му активна и продуктивна творческа дейност не всички исторически композиции ще бъдат на високото художествено равнище от 30-те години, но като цяло периодът е показателен пример за творческо отдаване. Освен споменатата тематика в края на 30-те и началото на 40-те години Никола Кожухаров създава една интересна в художествено отношение серия от голи женски тела. През 40-те и 50-те години проявява и активен интерес към пейзажа и рисува с повишена цветност и артистична четка редица импресии от Бачково, Земен, Карлово, Троян, Кратово, Кавала, Охрид и т.н.
За изключителните му заслуги към българската култура през 1962 г. е удостоен с орден “Кирил и Методий” I-ва степен. От 1962 до 1967 г. Никола Кожухаров завежда катедра “Рисуване“ към Великотърновския университет. През 1965 г. представя голямата си изложба в София, съвместно с Невена Кожухарова. За периода 1928 – 1969 г. стенописва 27 църкви в страната. През 1959 д. създава част от стенописите на катедралната църква “Св. Димитър“ в Стара Загора.
Творчеството на Кожухаров е показвано на множество международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк и т.н. Негови произведения се намират в президентство на Република България, Министерски съвет, Министерство на образованието, Министерство на външните работи, Военно-исторически музей, НХГ, СГХГ, галериите в страната, както и в редица частни колекции у нас и по света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар