Проявата бе открита с делова част в зала 13 на ХГ Силистра с участието на кмета на общината д-р Юлиян Найденов. Задочно поздрави със специални послания поднесоха евродепутатът Емил Радев, който като посланик на библиотеките в Европейския парламент е патрон на конференцията; еврокомисарят Мария Габриел, народният представител Милена Дамянова – председател на постоянна комисия в НС, областният управител Ивелин Статев, РЕКИЦ ЧИТАЛИЩА Силистра и др. Първият доклад бе на доц. д-р Венцислав Велев, съветник в Министерство на културата: „На конференцията в Силистра представяме визията на библиотеките за бъдещето, което е тема и на националното събиране в София след един месец, където ще участват 500 души по покана на „Глобални библиотеки – България“, на която съм председател“.
Според него читалището е уникална институция, която неслучайно от м.г. е в регистъра на добрите практики в ЮНЕСКО, защото заедно с библиотеката е място за събиране и за общуване. В момента в страната има 3 321 читалища, но според наличната статистика през 2006 г. само 47 са библиотеките с по над 200 хил. тома. За сравнение – през 1990 г. е имало 5 000 читалища с 4 500 библиотеки в тях на различни нива, снабдявани от т.нар. библиотечен колектор. Иначе с всички останали общият брой е бил над 10 хил. През 1980 г. е най-големият размер от средства – 2 млн. лева, заделени от държавата за библиотеките в страната, вероятно свързано с честването на 1 300 година българска държава, чиято кулминация бе през 1981 г. По отношение на законодателство в тази сфера – първият закон е от 1927 г. ПРез 1941 г. се явява желанието за по-голяма държавна намеса, което като промяна настъпва през 1944 и 1945 г. (тогава за пръв път има специализиран отдел, наблюдаващ работата и на библиотеките в Комитета за наука, изкуство и култура). Представянето на част от 15-те разработки е в зала 13 на ХГ Силистра, а останалите са във втория ден в зала „Диоген Вичев“ на регионалната библиотека.
Според него читалището е уникална институция, която неслучайно от м.г. е в регистъра на добрите практики в ЮНЕСКО, защото заедно с библиотеката е място за събиране и за общуване. В момента в страната има 3 321 читалища, но според наличната статистика през 2006 г. само 47 са библиотеките с по над 200 хил. тома. За сравнение – през 1990 г. е имало 5 000 читалища с 4 500 библиотеки в тях на различни нива, снабдявани от т.нар. библиотечен колектор. Иначе с всички останали общият брой е бил над 10 хил. През 1980 г. е най-големият размер от средства – 2 млн. лева, заделени от държавата за библиотеките в страната, вероятно свързано с честването на 1 300 година българска държава, чиято кулминация бе през 1981 г. По отношение на законодателство в тази сфера – първият закон е от 1927 г. ПРез 1941 г. се явява желанието за по-голяма държавна намеса, което като промяна настъпва през 1944 и 1945 г. (тогава за пръв път има специализиран отдел, наблюдаващ работата и на библиотеките в Комитета за наука, изкуство и култура). Представянето на част от 15-те разработки е в зала 13 на ХГ Силистра, а останалите са във втория ден в зала „Диоген Вичев“ на регионалната библиотека.
В предварителната програма лектори са представители на УниБИТ, Софийски университет и на библиотеки от областите София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Силистра (доц. д-р Илияна Горанова - Клуб на учителя пенсионер „Иван Байчев“, доц. д-р Тодорка Георгиева - Филиал Силистра на РУ „А. Кънчев“, д-р Николай Тодоров - директор на РИМ Силистра, Сезер Нихат от община Дулово), както и на Фондация НАБИС и др. Сред тях има 6 хабилитирани лица, които са и доктори на науките, както и докторанти. Материалите, представени на научната конференция, ще влязат в сборник, чието отпечатване е финансовото съдействие на Фондация „Глобални библиотеки – България“, по чиято програма РБ „П. Павлович“ работи от преди десет години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар