В област Силистра започват събития в читалища, посветени на спасението на българските евреи

В област Силистра, както навсякъде в страната, тази седмица започват инициативи за отбелязване на приноса на България в спасяването на евреите от холокоста. Поредицата от културно-информационни събития са организирани със съдействието на Областна администрация в Силистра по предварителен график и с домакинството на различни читалища. В края на седмицата са две от тези събития: първото от тях е на 18 октомври от 15 ч. в салона на читалището в Кайнарджа и е включено в програмата за честване на 40-ата година от обявяването на селото за център на община.

Включени са кратка мултимедийна презентация за историческите събития, свързани със спасението преди 75 години на българските евреи по време на Втората световна война, придружена с текст по темата, представящ акцията, както и исторически преглед за евреите в Европа и конкретно в България, вкл. и в Силистра.

По подобен начин в село Зафирово ще има събитие на 19 октомври от 15 ч. Всяка община, респективно всяко читалище избира с какво още да попълни проявата, за да добие завършен вид.

Останалите населени места, където ще има събития, посветени на холокоста, са населените места Старо село в община Тутракан, Алеково в община Алфатар и Черник в община Дулово. 

Събитията са свързани с инициативата „Провеждане на комуникационни инициативи за отбелязване на приноса на република България в спасяването на евреите от холокоста“ и са част от работна програма за 2018 г. – дейност 2 в приоритет 2, от Комуникационна стратегия на Република България“.

Спасяването на евреите в България през Втората световна война е едно от събитията от световно значение в България, което вече 75 години е обект на дискусия, защото е свързано с холокоста ((б.а.-думата произлиза от гръцките думи „напълно“ и „изгаряне“) и с различните гледни точки към него.

Какво представлява събитието? То е предотвратяване на депортацията в нацистки концлагери на евреи от довоенните граници на България. Депортациите са спрени след силна обществена реакция, в която основни действащи лица са Светият Синод на БПЦ и лично софийският митрополит Стехан I екзарх Български, както и пловдивският митрополит Кирил – бъдещ патриарх на БПЦ; депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както още на синдикални лидери, политически дейци, журналисти и обикновени граждани. 

Спирането на депортациите спасява от вероятна гибел близо 48 000 евреи, живеещи на територията на България отпреди влизането на страната в Тристранния пакт. Ето защо поведението на българския народ и на част от неговите тогавашни водачи е достоен повод да се споменат навръх 10 март, когато е Деня на жертвите от холокоста. 

Редица от българите, участвали в този безпрецедентен акт на защита, са обявени в Израел за "праведници на народите на света", което е израелско държавно почетно звание съгласно Закона за паметта за Катастрофата (1951).

Първите сведения за еврейския народ датират от 13 в. пр. н.е. и са населявали земите на днешен Израел. Там те развиват монотеистична религия юдаизъм. През 11 в. пр. н.е.  израилтяните се обединяват в обединено царство, което съществува от 1050 до 920 г. пр.н.е., когато се разделя на две – Царство на Израел (северната част от страната) и Царство на Юдея (южната част). През 722 г. пр. н.е. асирийците завладяват северното царство и разгонват част от населението. Южното царство пада под ударите на Вавилон през 586 г. пр. н.е.

Първите археологически разкопки находки свързани с еврейски поселения в българските земи са от местност в близост до село Гиген край град Николопл река Дунав, където е разкрит надгробен паметник (мраморен стълб) от II век. Във Филипопол е разкрита Аантична синагога от началото на III век.

Най-голямото заселване на евреи по българските земи обаче датира след изгонването им от Испания и това е във вековете на Османската империя. По времето на Баязид II по българските земи се заселват сефарадите, които впоследствие са над 90% от българските евреи. По-късно тук се преселват и евреи ашкенадззи, идващи предимно от германските земи.

След Втората световна война въпреки че влиянието на Германия върху България е ликвидирано и Законът за защита на нацията отменен, собствеността на евреите у нас не е възстановявана. След 1948 г. по-голямата част от тях заминават в новосъздадената държава Израел.

Българските евреи в Израел и техните потомци, живеещи понастоящем в рамките на държавата Израел, наброяват около 50 000 души. Известно е, че те носят присъщия на българския народ висок патриотичен дух и жертвоготовност за родината, почтеност и трудолюбие. Българските евреи живеят на територията на Палестина и основните групи са концентрирани в градовете Тел Авив – Яфо, Бат-Ям, Ришон ле–Цион, Лод, Хайфа, Ейлат и др.  

Сред тях са и евреи, живели в Силистра. По неофициална информация от духовната столица на Крайдунавска Добруджа преди 70 години са се изселили около 500 души, сметнати на 80 фамилии. В града е останала сградата, използвана за синагога, сега отдадена под наем на протестантска църква, а в социалистическия период е била физкултурен салон.

Сред обектите за религиозен туризъм в града обаче е създаденият в началото на новия век частен комплекс до река Дунав, обособен около гроба на евреина Елиезер Папо. Той е един от 12-те най-почитани по света равини, т.е. духовни лица, и е повод за масови поклоннически събития в дните около еврейската нова година – „рош хашана“, когато идват ортодоксални евреи от целия свят. За целта пристига и високопоставен духовник заедно с музикална програма.

Заедно със средновековната джамия „Куршумлу“, която е паметник на културата, с православната църква „Св. св. първоапостоли Петър и Павел“ – градена в средата на 19 в. и с близо 400-годишвия арменски апостолически храм – най-старият по рода си в България, еврейският обект е повод да се говори за Силистра като град, подходящ за поклоннически туризъм.

В София е построена най-голямата в Европа сефарадска синагога, открита на д септември 1944 г. Град Йерусалим е свещен за трите световни религии – юдаизъм, християнство и ислям. Определя се като историческа и неделима столица на еврейската държава.