За младите добруджанци „барман и сервитьор е никаква работа“

На 19 октомври на открит форум в Силистра, организиран по идея на евродепутата Момчил Неков, който е родом от Силистра, РУО на МОН и Силистренската търговско-промишлена палата участваха с презентации, посветени на темата „Образованието и бизнесът заедно за развитие на регионите“.

Представените тези кореспондират с европейското изискване за по-добро взаимодействие между бизнеса и образователната система за намаляване на дефицита от кадри в определени професионални направления във връзка с реализацията на средни и висши специалисти.

Проблемът неведнъж е разглеждан на форуми в Областна администрация Силистра, вкл. и по повод план приема на ученици в професионалните и общообразователните гимназии.

Проф. Михаил Мирчев от УНСС София (и преподавател в още два ВУЗ-а), представи провеждащо в момента пилотно проучване в област Силистра 146 активно работещи фирми, по-малко от половината от които в областния град, а останалите - в другите 6 общини от региона. Сред първоначалните изводи - да си барман и сервитьор за младите добруджанци е "никаква работа". Прави впечатление, също, че съвременната младеж иска да направи кариера не за 15-20 години, както е било при предишните поколения, а за 2-3 години иска издигане в йерархията, съответно и в заплащането.

Изводи: бизнесът е с претенция, че кадрите, които получава след училището и университета са неподготвени, а "децата" твърдят, че у нас са отрязани от правене на кариера в условия на наличие на контингент с високи претенции, но непоеман от пазара на труда. Направен е междувременно и друг важен извод: има нужда в училището и във ВУЗ да се учи законово-институционална култура

И още: емиграцията е стимулирана по няколко актуални причини: от здравословен характер, със семейни мотиви, поради непоносимост към човешките отношения, политическия образ и постоянното мрънкане в обществото, както и в търсене на по-добър живот...на децата.

Резултатът: "отивам за три години в чужбина - връщам се след 30". Планира се 3-5 години емиграция, но после се свиква в условията на западен консерватизъм, настъпва отчуждение от родното, а чуждото става свое. Нататък е ясно - плуване по течението, действащото поколение се жертва в името на бъдещото. настъпва вакуум за изсмукване на наши кадри, поради което час по-скоро в България трябва да се създадат условия за "обратна помпа" за връщането им с техните нови знания, мотивация и умения за интеграция.

В работата на форума със свои доклради участваха също: проф. Борислав Борисов и проф. Маргарита Богданова от Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ Свищов, проф. Маруся Любчева от Черноморски институт в Бургас, полковник доц. Николай Ничев и майор доц. Даниел Манолов от Национален военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. 

Неков: „През последните няколко години проектите за дуално образование показаха, че сътрудничеството между образованието и бизнеса е от ключово значение за постепенното внедряване на дуалната форма на обучение у нас. Без прякото участие на бизнеса този процес няма как да се случи. Споделям виждането, че бизнесът и образованието трябва да носят споделена отговорност за обучението и развитието на кадри“.

  

Според Европейски център за развитие на професионалното обучение до 2025 г. 49 % от всички нови работни места в ЕС ще изискват високо ниво на квалификация, 40 % — средно ниво на квалификация, а само 11 % — ниско ниво на квалификация или никакви квалификации. В ЕС 40 % от работодателите изпитват трудности при намирането на служители с правилни умения, в България 54% от българските работодатели имат този проблем. В ЕС 66% от компаниите осигуряват обучение за своите служители, докато в България това правят 31% от компаниите.

И в общоевропейски мащаб „статистиките говорят за несъответствие между кадрите, които образователната система възпроизвежда и това, което се търси на пазара. Този феномен засяга както физическите лица, така и предприятията, като създава недостиг на кандидати и съответно безработица. В контекста на тези данни една от основните препоръки в резолюцията на Европарламента, по която работих, е да се обърне специално внимание на пограничните и отдалечените райони на Съюза, които са изправени пред специфични предизвикателства що се отнася до несъответствията между умения и заетост“.

Изграждането на гъвкави модели за взаимодействие между бизнеса и образованието, съобразени с потребностите на регионалната и местна икономика, както и прогнозирането по региони и общини трябва да бъдат приоритетни.

„Завършилите Бакалавър и Магистър  получават по-добро заплащане и това е стимул да се стремим към по-добро образование..., икономическото развитие на регионите, дори и инфраструктурата оказват влияние върху образователната система...В Силистра образованието е незадоволително. То е застрашено от демографската криза“, заяви по време на форума проф. Борислав Борисов, преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов, Свищов

Той представи кратко състояние на образователната система в Силистренска област. През 2016 г. делът на записаните в училище деца в V–VIII клас в областта намалява и вече е по-нисък от средния за страната – 76,6% при 78,2% за страната. Дяловете на второгодниците и на отпадналите от основното и средното образование обаче продължават да са по-ниски от средните за страната. 

Резултатите от зрелостните изпити в областта се повишават през 2017 г. и Силистра вече не е областта с най-ниски оценки. Средният успех от матурата по БЕЛ в област Силистра е 3,95 при 4,22 за страната. Близо двойно по-висок пък е делът на двойките в областта – 13,25% при 7,98% за страната. Учителите в областта се увеличават, но също остават под средния за страната брой спрямо учениците. Броят на студентите в областта пък намалява в унисон с тенденциите в страната.

Данни за образованието в Силистра представи и Марин Ботев от РУО на МОН, Силистра. Обучение по професии има в 14 училища в Силистра. 64 % са в професионални гимназии, 22 % СУ с професионални паралелки и 14 % в СпУ „Дръстър“ и ОбУ Иширково. Учениците във всички форми на обучение са 2603, от тях в дневна форма - 2 144, задочна форма - 326 и самостоятелна форма -133.

По време на форума беше представен проект на проучване на общественото мнение „Прогнозиране на бъдещите нужди от умения и кадри в Силистренска област за периода 2018-2028 г.“ Проучването ще обхване професионалния статус и нагласи, уменията и мотивите за трудова реализация на трудово активното население от 16 до 45 години за Силистренска област, което да послужи като основа за прогнозиране на потребностите на пазара на труда.

Акцентът е върху нуждата от по-добро взаимодействие между бизнеса и образованието, което може да намали дефицитите в определени професионални направления и да насочи подготовката на специалисти в съответствие с възможностите за реализация, коментира проф. Мирчев.  Съществува голяма полярност в образованието в България. Много образовани, които напускат България, за да се реализират и ниско образовани и малограмотни, които са в страната и работят нископлатена работа. Има полярност и в търсенето на кадри. Работодатели, които предлагат работа на ниско образовани хора и ниско заплащане и работодатели, предлагащи работни оазиси – високи технологии, комфорт, високо заплащане“, заяви проф. Мирчев.

„Имам изключителни очаквания от това проучване, за да можем да разпространим модела и на други места в България“, каза доц. Маруся Любчева, модератор на събитието.

„Обезлюдяването на граничните райони е основен проблем в България и това основно засяга Дунавския район. Заплаха за националната сигурност е демографската криза и обезлюдяването на тези райони. За развитие на граничните райони основна роля има образованието, а насочването на инвестиции, финансови и данъчни облекчения би имало стимулиращ ефект за развитието на тези региони.“, каза  М-р доц. Даниел Манолев, катедра “Логистика на сигурността” във факултет „Общовойскови” на НВУ „В. Левски”, гр. Велико Търново.

Проф. Венелин Терзиев, редовен професор в Национален военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново и Русенски университет „Ангел Кънчев“ говори за възможностите за по-добри работни места в граничните региони.

„Взаимодействието между бизнеса и образованието е в основата на развитието на уменията  и компетентностите, нужни за всяка икономическа или социална дейност“ ,каза доц. Маруся Любчева, модератор на Форум „Образованието и бизнесът заедно за развитието на регионите“ в Силистра.

Според нея в повечето случаи бизнесът предпочита да получи „готови“ кадри и не е особено ентусиазиран от това да финансира образованието.

В края на форума участниците приеха заключителен документ, с който:

Препоръчват изработване на стратегически регионални икономически приоритети за всеки регион и регулярно изследване на прогнозните потребности на бизнеса във всеки регион; адаптиране на националното законодателство в областта на съответствието между професионалната подготовка и професионалната реализация и създаването на целенасочени национални програми за преодоляване на дефицитите в определени професионалните направления.

Настояват за създаване на гъвкави модели за определяне на нуждите от нови умения и квалификация. Предлагат изработването на инструменти за оценка на съответствието на подготовката на специалисти с изискванията на бизнеса. Настояват държавата да подкрепя и да  осигурява  финансово образователни структури в инициативи за разкриване на специалности в профилираните и професионалните гимназии, както  и създаване на професионални колежи,  отговарящи на доказани потребности от кадри в дефицитни зони.