В навечерието на 24 май в Силистра бяха проведени още две културни събития, уважени с присъствие и внимание от страна на Областна администрация – областният управител Ивелин Статев изпрати поздравителен адрес до екипа на Етнографски музей Силистра начело с неговия ръководител Маргаритка Миланова във връзка с откриването на уникалната изложба „Сватба в Добруджа“ – един проект, реализиран от Регионален исторически музей Силистра.
Проявата е част от тазгодишната европейска инициатива „Нощ в музея“, реализирана неизменно и в Силистра през последните години. Нейното естествено продължение бе в Археологическия музей, чийто ръководител проф. дин Георги Атанасов представи два акцента на поредната изложба.
Първият от тях бе свързан с резултата от работата на екип, включващ още археолога Кристиян Михайлов и Веселин Петров като ефект от най-забележимото откритие по време на проекта за воден цикъл през 2015 година. Тогава са разкопани локализираните в пространство до Дунавския парк катедрален епископски (за еп. Николай) и патриаршески (за патриарх Дамян) храмове на Средновековната крепост „Дръстър“, разположени един на друг (по-ранният е ритуално замазан, а поновият е гордост за българското православие). 
Става дума за най-големия кръстокуполен храм (разкошен, раздвижен и с големи прозорци, с 30% по-голям по обем от подобен в Бодрум, изграден по волята на тогавашен император) в Средновековна Европа - истински архитектурен шедьовър. Той е един от 30-те паметника, разкрити по време на т.нар. стрес тест, в какъвто се превърна реализацията на проекта за воден цикъл и пречиствателна станция. Но, както се изрази професор Атанасов: „Археология се прави не само с върха на лопатата, а и с върха на писалката“
Възстановен е пълният план на трикорабна триабсидна базилика с необичайно големи размери (32 х 21 м), чийто макет в мащаб 1:100 вече е част от общата триизмерна разработка на силистренската крепост. За пръв път силистренската публика видя аранжирани и над 700 предмета (монети, фибули, пръстени, кръстове и др.) от Античността и Средновековието, намерени от иманяри, и предадени на РИМ Силистра от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Варна и от Министерство на културата. Сред тях са стотина фигури със забележително тракийско присъствие от 5-2 в. пр. Хр. - реално най-голямата по рода си колекция в България. С нея археологическата експозиция в Силистра става още по-представителна.
Проф. Атанасов отбеляза, че за втори път през последните 3 години е пресечена възможността иманяри да изнесат зад граница ценно културно наследство, и то благодарение на общите действия на полиция, съд, прокуратура и държавна администрация. Да припомним, че предишното дарение е от уникални медни сечива на по 5 000 г., които тепърва ще бъдат проучвани.
В началото на археологичния вариант на силистренската „Нощ в музея“ директорът на РИМ Силистра д-р Никола Тодоров заяви: „Съвсем не случайно нашата среща започва с химна на светите братя Кирил и Методий. В навечерието на техния празник 24 май, когато българският народ изразява своята признателност към тяхното дело, ние отбелязваме международния ден на музеите, хранителите на българската културна идентичност, която не само има своето подобаващо място в европейското културно наследство, но и в самото начало на своето изграждане представлява неразделна част от европейската съкровищница на духа.
Българският народ твърде рано осъзнава нуждата от опазването и съхраняването на своето минало. Макар и националната свобода да е все още мечтана, наред с гърмежите на кремаклийките, които трябваше да срутят султановата държава, възрожденските българи обръщат внимание на запазването на своите старини. През 1859 г. Георги Стойков Раковски издава своят „Показалец или ръководство“ как да се издирят и съхранят всички следи за славното ни минало, които да послужат на идните поколения като образец на поведение и вдъхновение. Това по безспорен начин показва, че връзката с историята не само е нужна, но тя е тази, която ни запазва от превратностите на времето.
Музеят в Силистра не е традиционният средностатистически български музей. Създаден през 1898 г. с личния подпис на тогавашния министър на просвещението Иван Вазов цел да приюти величавото минало на Силистра, той става свидетел на драматичната историческа съдба на Добруджа. И вече 119 години изпълнява безупречно основното си предназначение.
...Опазването на културното наследство е мисия, а не задължение, вменено от закон. Неговото съществуване е осъзната потребност, а не рутинна работа. Днешната изложба е резултат именно от такава потребност. Изказвам искрена благодарност на всички, които чрез своите професионални действия допринесоха най-много за това: изложените археологически ценности да станат част от фонда на РИМ Силистра и чрез тях да се обогати историята на нашия древен град“.
В същия ден, когато в Силистра бе чествана международната музейна инициатива, в друг традиционен културен обект – Художествена галерия Силистра, бе открит Клуб на художника в едно от подземните помещения на сградата – архитектурна емблема на града. Заместник областният управител Стоян Бонев поздрави инициатора – директора на галерията Йордан Колев, както и автора на изложбата „Силистрия“ – фотографа Петко Герасимов.
Той пръв от силистренските творци представи свои разработки, свързани със стари фотографии на крепостта – през последните няколко века, и на града през първите 40 години на миналия век. Някои от тях са представили България на международното търговско изложение ЕКСПО в Париж през 1900 г. Зрителят сред тях ще се диви на силистренски класни стаи (както още физкултурен салон и работилница), пълни с ученици, изглеждащи тържествено и със самочувствие, а техните учители - натъкмени с костюми и папионки.
Прелестни са и гагантските снимки на крепостта от преди 2-3 века, когато не била съборена крайдунавската крепостна стена, за да стане ясно защо Дуросторум - Дръстър е била винаги важен в стратегическо, административно и културно отношение както при римляните, така при старите българи и при османците. На две от снимките се вижда възстановка на боевете при Силистра при една от руско-турските войни, играна с 20 000 души в Париж, където е показвана като пример за военно действие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар