Започна походът от добруджанския "Козлодуй" до лудогорската "Околчица" - по пътя на четата на Таньо Войвода

В поредния 32-ри четиридневен тур от р. Дунав при с. Пожарево, Тутраканско, до м. Керчан баир, Поповско, започна Националният поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“. Той се провежда от Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“ с председател д-р Анатолий Кънев, част е от календара на МОН и за пръв път е под патронажа на Румен Радев – президент на Република България.

Откриването на похода бе пред паметника на славния сливналия в Тутракан, който заедно със своите 28 четници потвърждава подвига на поета революционер  Христо Ботев и неговите другари, за да имаме днес 141 години по-късно живия спомен за добруджанския „Козлодуй“ и лудогорската „Околчица“.

В тържеството по покана на кмета на община Тутракан д-р Димитър Стефанов и на организаторите на похода се включиха народните представители Пламен Манушев, Алтимир Адамов, Пламен Нунев и Александър Сабанов, областният управител на Силистра Ивелин Статев и колегата му от Разград Гюнай Хюсмен, консултантът на проявата проф. Христо Матанов, представители на военните отдели в Силистра и Търговище, популярният певец Володя Стоянов, изнесъл предната вечер двучасов концерт в Тутракан, и др.

Официалните лица и походниците от Силистра, Тутракан, Исперих и Попово поднесоха венци пред паметници в града, сред които и на руския пълководец Суворов, на Апостола на Свободата Васил Левски, на войводата Панайот Хитов и на ген. Пантелей Киселов – герой от Добруджанския фронт през 1916 г.

По традиция в крайдунавския град бяха проведени първият от серията прегледи на строевата и маршовата песен, запазена марка на похода от години, както и военизирани игри в м. „Дълбока“.  Между тях бе вместен и е един друг традиционен и вълнуващ ритуал – възстановката на посрещането на четата на Таньо войвода при с. Пожарево с участието на отряд четници от Тутракан, произнесли клетва с целуване на знамето на четата.

В следващите дни, когато към похода ще се включат и групи от други градове на страната, участниците в него ще преминат през 31 населени места в Добруджа и Лудогорието. Във всяко от тях те ще сведат глави пред други светини, свързани с паметници, изградени в чест на загинали за страната ни български войници и офицери от различни поколения.

В програмата са предвидени срещи с местни краеведи и самодейци, както и с професионални изпълнители като кавалджията на планетата Теодосий Спасов. Ще има и още възстановки на сражения, прегледи на строевата и маршовата песен, концерти и други разнообразни прояви с патриотично, но и със забавно съдържание.

Националният поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“ е най-голямата по рода си проява в Североизточна България и към не са съпричастни регионалните държавни и местните власти, както и музеите в Силистра, Тутракан, Исперих, Разград и  Попово.

Проф. Христо Матанов за похода с думи, изречени пред паметната плоча край р. Дунав в с. Пожарево: „Таньо Стоянов все още стои в сянката на своя съвременник, войводата Христо Ботев, защото не е бил като него поет, публицист и председател на БРЦК. Бил е един от стотиците революционери и не може да измести Ботев от пиедестала, на който е поставен от нас, българите.

Но Вие, хората от този район (бел.ред.-Добруджа и Лудогорието) трябва да го знаете и да почитате неговата памет, разпространявайки познание за  личността му и в другите краища на страната. Често си мисля как са виждали своето бъдеще Таньо и неговите четници. Наскоро отново прочетох „Записките…“ на Захари Стоянов. На едно място той разсъждава  какво е можело да стане…и в най-добрите си мечти той е очаквал въстанието от 1876 г. да издържи най-много до два месеца, след което да бъде потушено. И при това само при положение, че всички революционни окръзи въстанат едновременно  срещу поробителя.

За Таньо Стоянов и неговите хора е ясно – те не биха могли да очакват нещо повече от героична смърт. Ние честваме техния принос към Освобождението (бел. ред-от 1878 г.), но трябва да знаем, че той минава през саможертвата, жертвайки лесно своя живот и живота на другите българи, само и само т.нар. български въпрос да застане на вниманието на световната общественост и да предизвика освобождението на България.

Можем да продължим да спорим кои от революционерите са били прави: тези, които са искали подготовката на въстанието да продължи още 20-30 години и да избухне тогава, когато е готово, за да победи; или тези, смятащи, че трябва да се осъществи на всяка цена, за да изпълни мисията си – външната намеса. Ако сме на мястото на нашите деди бихме избрали отново втория път, представител на който са Таньо Стоянов и неговите „хора“, по стъпките на които за пореден път тръгват ученици от цялата страна“.