Побратимаване между училищата в Правда, Дуловско, и Изник, Бурса

В четвъртък – 11 май, когато в православния календар е денят на двамата брата български първоучители Кирил и Методий, в дуловското село Правда бе проведен годишният училищен концерт на местното основно училище, носещо имената на двамата светци. Той бе организиран от директора на училището Сениха Ниязи и от нейния екип, със специалното участие на самодейците от НЧ „Светлина” и на най-малките от детската градина. Участници в тържеството бяха представители на ПГСС Ситово, на общината и на кметството, както и на Младен Минчев – зам. областен управител.

Специален гост бе екип от ръководители и учители, както и трима изявени ученици от училище „Селчук” (226 ученици) от град Изник, област Бурса. В кратък ритуал г-жа Ниязи подписа със своя турски колега Исмет Ертурк протокол за побратимяване между двете учебни заведения, с идеята да си партнират в учебния процес и в опознаването между децата и преподавателите.

Възможно е двете училища да напишат и общи проекти, примерно към програмата „Еразъм+”, за да дадат възможност на учители да участват на разменни начала в различни изяви. „През м. юни-юли най-вероятно наша делегация ще върне визитата в южната ни съседка”, заяви г-жа Ниязи, за която настоящата учебна година е първа като директор в с. Правда.

Училището в селото, едно от най-големите в община Дулово, е изцяло с местни деца, като учениците са общо 128, някои от които след завършване на основно образование отиват в силистренските средни училища и гимназии, а други – в дуловската общообразователна и в тамошната професионална гимназии. Домакините и гостите бяха на посещение при кмета на община Дулово д-р Юксел Ахмед, в ОУ „Христо Смирненски” Дуелово, както и на откриването на изложбата на учителя по рисуване Сечкин Хаджисюлюш.

Село Правда се намира по средата между градовете Дулово и Главиница,  и към 2014 г. наброява 1 743 жители, докато град Изник е основан като Антигонея и в древността като главен град на някогашната средновековна област Витиния е носел името Ниокея; по времето на император Тедоор I Ласкарис през 1204 година е бил център на Никейската империя; намира се на малоазийския бряг срещу мегаполиса Истанбул край едноименно езеро и е с над 20 хил. жители.