Човешки истории в зоната на преспите и виелиците

Ако не всяка година, то поне през една, за по няколко дни т.нар. най-северен север, разбирай Крайдунавска Добруджа се превръща в зона на преспите и виелиците. В резултат на това - който пътувал - пътувал, време е да се кротне за неопределен брой дни. За да разбере, че има и друг живот - без пресен хляб, телевизор, интернет, понякога на свещи, най-добре край камина с питие в ръка - ама това е екстра! И т.н.

Е, за доста хора в днешните модерни времена тази ситуация е тегоба, защото пропускаш любимия сериал, нямаш възможност да си направиш любимото експресо, не си вземаш задължителния вечерен душ, губиш връзката с информационния свят - накратко, променяш си режима, а оттам и мисленето, респективно настроението. 

И постоянно като дрогиран питаш - кога ще отворят пътищата, за да тръгнат автобусите, защо тези или онези в "щаба" не си вършат работата...Макар че само семействата на членовете на екипите знаят, че не се прибират с дни, работейки на студ и в тревога...

А всъщност междувременно се случват и много човешки истории: силистренски огнеборци са спасили човек, премръзнал в преспите в района на водоем по пътя между Силистра и Орехова гора (Мръсния язовир). Заради труднодостъпния терен се е наложило огнеборците да пренесат човека с носилка на разстояние от около 1 км през преспите, след което той е бил транспортиран с линейка в ЦСМП.

В трите тежки за добруджански дни, когато екипите имаха за задача да възстановяват пътните връзки и снабдяването с електричество, вода и хранителни запаси, бяха решавани и различни случаи със закъсали по пътищата, както и с хора, попаднали в беда. Помогнато е на родилка от Паисиево, за да стигне до Исперих, където е настанена в болница, както и на друга от Поройно, превозена до Дулово.

Болна жена от Брадвари също бе превозена по спешност до болницата в Дулово. И още една родилка е имала нужда от помощ – от Средище, за да стигне до Силистра. Тя, казват, напуснала по своя воля болничното легло и отишла при роднини в крайдунавския град, после поживо поздраво се върнала да роди, както си му е редът. В сложната обстановка от района на същото село още в първата нощ бяха извозени 8 души, сред които и деца, чиито джипове останаха в преспите.

Със свои сили се справиха съселяните на мъж от село Шуменци, починал по нова година в Москва, тъй като работел в Русия, но нямал семейство и волята на брат му била да бъде погребан в родното му село, но за целта е трябвало да бъде превозен ковчегът от Русе.

В хан „Дълбока“ край Тутракан бяха настанени хора от пътнически автобус, тръгнал от София за Силистра. В района на разклона за Бабук е закъса микробус на хлебопроизводителна фирма и на шофьора също бе помогнато да бъде прибран под подслон. Български граждани, работещи в Белгия, също намериха подкрепа в чуждо село – в Добротица.

И накрая: хиляди наши съграждани издържаха дотук и продължават да преодоляват предизвикателствата, което времето ни предложи за пореден път в тежките добруджански зими. В повечето случаи под ръководството на местните кметове, на земеделски кооперации и арендатори, както и на много отговорни граждани, те успяха да пробият пътеки в селата, да отворят улиците и да помогнат на всички, нуждаещи се от храна и внимание.

Междувременно всички сврени на топло и тръпнещи в очакване на добри новини за времето, така и не направиха разлика между пробит и отворен път, за да са направят сметка какви са усилията е какъв е резултатът. И, че пробитият път дава надежда, но едва отвореният позволява да излезеш от капана на снега.

И още, този път кметски разкази с автентично съдържание:

Иванка Славова, кмет на село Ветрен: „Хората бяха се снабдили с хляб и стоки от първа необходимост. Пътят се почистваше редовно и улиците в селото, засега удържахме“.

Вилдан Мемиш, кмет на село Искра: „При нас засега всичко е овладяно, пътищата са отворени много по-добре и от Силистра, токът бе възстановен, водата е пусната. Имаме бременна жена, предварително настанена в болница, а припаднала жена в петък заведохме лекар от село Ситово с трактор. Продължават тракторите да разчистват пътищата. Сняг имаме на места 2 и повече метра. Бях в Силистра, там почти няма сняг“.

Ведат Сали, кмет на село Йорданово: „Фрапиращи случаи при нас нямаше. За щастие снегопочистващата фирма се справи доста добре . Като изключим няколко случая, примерно, носихме хляб на едно семейство стари хора, но това са дреболии, които не са за отбелязване! Личното ми мнение е, че всички малко се изнежихме. Помня като дете,  че имаше сняг до покривите и хората не се оплакваха! Били сме със седмици без ток и вода! Станахме максималисти сега: че интернет, че някой пред нас да изчисти. Иначе хубава зима на село – червено вино и мезета бол“.

Разбира се, дните със сняг и преспи, са и време за веселие, вкл. и при направата на снежни човеци, някои от които окарикатурени, както му се полага, когато българинът е в настроение. Е, в някои от случаите в по-голяма степен, отколкото се полага, но няма лошо. Важното е участниците във веселбата да са изпитали достатъчно щурма на адреналина, за да забравят за несгодите от липсата на пътища и на отсъствието на електричество, а оттам и на всички произтичащи екстри.