Васил Левски и Силистренският край

Някои предания свързват комитетската дейност на Васил Левски със Силистра още през 1869 г. Според разказа на тукашния учител Петър Арнаудов Апостолът пристига в града и със съдействието на училищния надзирател Гено Чолаков е условен за учител и църковен певец. 

19 февруари, Тутракан - СОУ "Й. Йовков"

В Силистра обаче той престоява само три дни. Турците узнават за неговото пребиваване и той е принуден да премине предрешен в Румъния. Идването на Левски в Силистра е твърде възможно, но то едва ли трябва да се свързва с решението му да стане учител в града. Това е по скоро претекст за пребиваването му тук, тъй като отдавна и окончателно той се е обрекъл на професионална революционна дейност. Неизвестно е дали в този момент е създаден и революционният комитет в града. Някои данни от следващите години говорят в полза на подобно предположение. Но налице са и други, които много по-точно датират това събитие. 
През 1871-1872г. между Левски и Ф.Тотю (по това той време се намира в Одеса) се завързва кореспонденция, в която са замесени по един все още странен и загадъчен начин и силистренските революционери. Извършената до 1871 г. революционната подготовка дава основание на Левски да очертае вече и плана на предстоящото въстание. 

Поклонение в Силистра
 19 февруари, 11,30 ч.

Най-удобно време за провеждането му според него е зимата, когато младите  и годни за борба сили не се пръскат по чужбина за прехрана, а и условията на сезона ще бъдат във вреда преди всичко за неприятеля. Нашата най-сгодна сполука за захващание е зимно време. – Размислете зряло, че работата ни не е само в Балкана?,  пише Левски на 1 март 1871 г. до Ф. Тотю. Зимният сезон ще затрудни движението на войските и особено на артилерията и конницата, ще затормози тяхното снабдяване с боеприпаси и фураж. 

През зимата на 1871-1872 г. Левски изпраща неколцина  силистренски революционери при Ф. Тотю. Поради несъгласието и отказа на последния Апостола с респект му внушава: "Постъпката ви със силистренци е доста глупава и като на вас лице неприлична. – Ако не можете направи недейте разваля. Това е отбелязано в писмо от 10 януари 1872 г. Месец след това, на 20 февруари, Ф. Тотю му отговаря от Одеса, от който отговор узнаваме и за мисията на силистренци: Вий ми изпровождате хора и по вашето решение, което сте решили, а не мога да се съглася…и както и да кажете вий, че аз съм постъпил глупаво да съм възвърнал силистренчани, аз съм дал по-голям кураж  когато те въсстават да знаят че те невъсстават за себе си, да знаят, че въсстават за един беден и поробен народ…Вий сте съпроводили вашите  планове решени от вас със Силистренчани да решя да ида с тях в Силистренско да заема Силистренско, Добруджанско под команда, когато аз ги поканя по вашите думи в месец Декемврий, когато има най-голяма фартуна и дебел сняг, че не можела тогава да ходи турска войска, тогас да сме биле въсстанели по вашето и да сме заградели селата и да се пазим за да не могат турците да влязат. Аз предвиждам меджу вашето решение като че не е вземал никой участие в бой...По моему...като се развие шумата добре, тогаз да се отберат хора които са способни да управляват пушка и нож,та да не можем да водим противниците та да се борят с нас по горите; а не да затъпчат бедния народ жени и деца ; аз тъй предадох на вашите депутати Силистреченените та да не съгласяват никой път да правят бунт зимно време." 
Приведохме този значителен откъс от писмото на Ф.Тотю не като пояснение  на две съвършено различни концепции по тактиката на освободителната борба, Добре известно е че старите хайдути и войводи като П.Хитов , Ф.Тотю  и др. достигат в своето развитие само до четническата тактика на Г.С. Раковски. Идеята  на В.Левски за изграждан на вътрешна револююционна организация и подготовка на повсеместно народно въстание остава неразбрана и неоценена от тях. Това се вижда и от цитираните по горе редове. Но по-важното за нас в конкретния случай е участието на силистренци в революционните приготовления през този период. Сведенията за това са твърде органичени и те по-скоро предизвикват въпроси , отговорът на които би бил засега непълен и неудовлетворителен. Независимо от това те трябва да бъдат поставени ,,толкова повече че досега те са останали неотбелязани а и изясняването им има значение както за местата история, така и за биографията на Васил Левски. 
Изграждането на революционната организация и нуждите на предстоящото въстание пораждат остро необходимостта от средства, от пари за закупуването преди всичко на оръжие. Грижите на Левски за набавянето на пушки и друго оръжие са всъщност грижи и на неговите най-близки съучастници. В тази връзка е и кореспонденцията между Данаил Попов Иван Кършовски с Филип Тотю от пролетта на 1871г. Последният закупува от Одеса известно количество оръжие, но редица съображения забавят неговото транспортиране със Влашко и България. 

През есента на същата година тези пушки все още не са изпратени. На 24 октомври 1871 г. Филип Тотю съобщава на Д. Попов, че е готов сам да се нагърби с тяхното пренасян, но е въздържан от Николай Миронович Тошков, който впрочем е дал и средствата за закупуването им. Богатият български търговец в Одеса го уверява, че това е излишен риск при положение че не вижда готовност и организация за подобни дела между българските революционери. 

Освен това той заявява, че е съгласен да предостави няколкократно повече средства за тази цел, ако бъде убеден в готовността и съучастието на българите. За да го увери в това  Филип Тотю пише на някои свои приятели в Силистра и им разяснява смисъла на подготвяното дело. "Те се зарадваха и 150 лири турски готови, когато им потрябват за такъв случай, готови са... да ги жертват". Отговора на силистренци Филип Тотю предава на Н. М. Тошков с молба да  посочи къде да внесат печената сума. Последният, зарадван, им изпраща писмо да сторят това в Галац. "Те, българите в Силистра – "В.Т. припознаха сичкото и проводиха писмо назад нему и мене" – продължава Ф. Тотю – в писмата им пишиха тий не за 150 лири турски, но и за 1000 и за 2000 готови да са дадат. Обещават да внесат 150-те лири, а за останалите когато се съберат по-богатите ни турговци тугиц ний можем и по-много биля. Но до датата на Ф.Т отювото писмо, 24 октомври 1871 г., те нищо не са изпратили. Н. М. Тошков остава излъган или по-скоро оправдан в съжденията си, че българите повече говорят и по-малко работят. 
Както посочихме, тази кореспонденция се отнася за края на месец октомври 1871 г. Един месец по-късно Васил Левски изпраща представител на силистренските съзаклятници при Ф. Тотю в Одеса с покана да оглави въстанието в Силистренско и Добруджа, определено за месец декември. По плана на Левски, за който бегло упоменахме, това е най-подходящия сезон. Ф. Тотю  обаче е категоричен в несъгласието си за въстанието изобщо и особено през зимата. Той възразява и против идеята за въстание в конкретен район. "Когато те въстават да знаят, че те не въстават за себе си, да знаят че въстават за един беден и поробен народ." 

Тук обаче естествено възникват въпросите:
1.Възможно ли е най-трезвият и реалистично настроен водител на революционното ни движение да поощрява или инсценира едно, но всичко изглежда, преждевременно  и неорганизирано въстание?
2.Допустимо ли е най-ревностнит радетел на идеята за масово и всенародно въстание да се заеме с организирането на един спонтанен и откъслечен бунт в Добруджанския район?
3. Уместно ли е в момент на организационно укрепване и извисяване на вътрешната революционна организация, на подготовка на общото събрание в представителите на революционните комитети да се мисли и работи и за един непосредствен и спорадичен бунт?
Въпросите биха могли да продължат, но конкретен отговор може  да бъде даден едва след привличането на нов и неизвестен засега доказателствен материал. Приведените по-горе известия документират по един безспорен начин връзките на Левски със съмишлениците на революционното дело в Силистра. Но доколко и какъв организационен израз получават те, е трудно да се определи. 

За създаването на революционен комитет в града разполагаме с изричното свидетелство на Тодор Пеев, с комитетски псевдоним Бучукоглу. На 6 август 1872г. той пише до Левски: "В пътуването си като представител (на общото събрание в Букурещ – В.Т.) аз отворих частни комитети в  Лом, Силистра и Черна вода. За тая работа Ви писах от Турну Мъгурели. Сега Ви повтарям че и тия места требува да се обикалят. Направете и там некое средоточие, което да работи  в името на Централния комитет и да ви облекчава в работите. За тая цел избирайте си учени, важни и влиятелни между народът и деятелни работници. Тогава сама работата ще вземе по-голямо значение." Съветът на Пеев очевидно е взет предвид при създаването на революционните окръзи през есента на 1872 г. 

В началото на месец ноември с.г. е учреден Сливенският революционен окръг, а на 15 с.м.  Левски дава пълномощно  на Кадир Афъз – Йордан Стоянов, сестрин син на Раковски  - за работа в Ескиджумайско, Османпазарско, Котленско и Хаджиоглупазарджишко  и Провадийско. Обособяването на окръг с такъв голям обхват е продиктувано вероятно отсъображението, че това е традиционният път и район за препитание на овчарите и занаятчиите от Котленско, Османпазарско и др. Какво извършва Й. Стоянов в Североизточна България, не може да се установи но в началото на май 1873 г. той се намира в Букурещ и участвува в заседанието на БРЦК. 

Няколко дена след издаването на неговото пълномощно, на 20 декември е дадено подобно пълномощие на Иван Муратооглу Афъза за работа в Тулчанско окръжие. Според Л.Дойчев зад този псевдоним се крие името на Иван Драсов, но други непубликувани още материали показват че по това време то се намира в Чехия. Не е сигурно дали под Тулчанско окръжие трябва да се разбира административно обозначение или създаването на нов революционен окръг. 

Оскъдни са данните и за застава и дейността на комитетите в Добруджа. Може да се предположи че членове на силистренския революционен комитет за Гено Чолаков и учителката Евлампия Стоева Векилова. Последната учителствува тук до 1872 г., но често преминава и в Букурещ, където се намира сестра й Парашкева. Очевидно тогава тя се запознава с Л. Каравелов,  В. Левски и други комитетски дейци, които и възлагат пренасянето на вестници, списания и писма. По време на Априлското въстание Ев. Векилова се намира в родния си град Копривщица и участва в изработването на въстаническото знаме.

По материали на отдел „Краезнание" при Регионална библиотека "Партений Павлович" - Силистра 

http://libsilistra.bg/