В Силистра, Тутракан, Дулово и в други населени места в област Силистра чрез поклонения, изложби, рецитали и пр. най-различни форми бяха проведени събития по повод 143-ата година от обесването на Васил Левски – Апостол на българската Свобода от края на 19-ия век.
Пред паметника на великия карловец в областния град – един от повече от 130-те в цялата страна, за живота и делото му говориха зам. кметът на общината Денка Михайлова и доц. д-р Румяна Лебедова от Филиал Силистра на РУ „Ангел Кънчев“, която е и секретар на Общински клуб „Христо Ботьов“.
 |
| Негово Високопреосвещенство Доростолският митрополит Амвросий сподели мисли за Апостола |
 |
Във Ветрен бе почетен и възрожденецът
Велико Скуртолов,
на чиято семейна къща има
паметна плоча в чест на сподвижника
на Васил Левски.
|
В Дулово пред паметника на Левски в центъра на града също бе организирано поднасяне на венци с участието на Ивелин Статев, главен секретар на Областна администрация Силистра. Рециталът в рамките на програмата бе на ученици от СОУ „Васил Левски“ под ръководството на преподавателката Копринка Калчева, а словото бе на зам. кмета Доротея Тотева.
 |
| На 19 февруари в Община Алфатар беше почетена 143-та годишнина от смъртта на Васил Левски. Кметът на общината Янка Господинова заедно с част от общинската администрация поднесе венец на паметника на Васил Левски в едноименното село на общината, на паметника на загиналите алфатарци и на паметника на загиналите жители от с.Алеково. |
 |
| Поклонение в Тутракан |
В проявата се включиха заместник областните управители Минчев и Томова, които заедно с представители на институциите и на патриотични организации поднесоха венци и цветя. Слово произнесе Екатерина Николова от Исторически музей Тутракан.
От читалището в село Брадвари съобщиха: "Направихме изложба на книги "Подвигът и безсмъртието на Левски", презентация и рецитал "143 г. подвиг и безсмъртие".
Словесен отзвук след минутата мълчание в памет на Апостола на Свободата в Силистра и в Тутракан
 |
| Отмина 19-и февруари – Ден за поклонение пред живота и делото на Апостола на Свободата – Васил Иванов Кунчев – Левски, революционерът живял с 24 тайни имена, за да реализира своята народополезна мисия. И нека покрай максимата, позната с най-различни транскрипции: „По имената…, по делата…, по плодовете…ще ги познаете...“, да кажем 143 години след смъртта на великия карловец: „По словата в негова чест ще ги запомните…" |
В своето слово пред
паметника на Васил Левски в Силистра заместник кметът Денка Михайлова каза: „В
алманаха на българската история има два вида бележити дати – тези, които
честваме, и ония, които отбелязваме с почит и преклонение. Те са еднакво значими
и ни изпълват с възторг. Със златните букви на
вечността сред тези дати стои името на Левски. Не случайно народът ни е избрал
да почита подвига на Левски в деня на неговата гибел - 19-и
февруари. От този ден, през далечната 1873 г. делата се окичват със славата на
безсмъртието. Апостолът на свободата е учител по родолюбие. Неговата
политическа дълновидност положи в олтара на народните дела идеалите за „чиста и
свята република".
За Дякона ще се говори
още стотици години. Неговото слово ще е така истинско, както и делата му в ония
години на гнет. Левски и днес е еталон на почтеност, на сила на духа и
родолюбие. Прекланяме се! Вечна слава на героите! Безсмъртие за Апостола!“
За Дякона ще се говори
още стотици години. Неговото слово ще е така истинско, както и делата му в ония
години на гнет. Левски и днес е еталон на почтеност, на сила на духа и
родолюбие. Прекланяме се! Вечна слава на героите! Безсмъртие за Апостола!“
Слово на доц. д-р Румяна Лебедова, секретар на Общински клуб „Христо Ботьов" в Силистра:
„Уважаеми съграждани, в глобализиращия се и динамичен свят, за да съществува усещането за общност, трябва да има стожери на идентичността – устойчиви и непоклатими пред превратностите на живота. Те живеят във и чрез националната памет.
Паметта е възкресяване на човека и делата му, просветление на идеите и заветите му, които чрез паметта остават непомрачени от рутината на всекидневието. Чрез паметта духовните стожери на нацията пренасят във времето своите послания и своя пример.
Една от личностите, за които нацията ни има памет и се стреми да я пази непокътната, е Васил Левски – ратник за утвърждаване на българското национално съзнание – идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация, посветил духовната си сила и енергия на борбата за национална и духовна свобода. Апостол на свободата – проповедник и двигател на националното съзряване, човек на святото слово и на святото дело.
Васил Левски е един от иконичните образи на нацията. Идеалната същност на неговия образ остава непоклатимо устойчива пред неустойчивия бряг на времето и на променящите се ценности, защото авторитетът му се основава на саможертвата. Защото той е отрицание на примирението, овчедушието и инертността.
Защото неговият път е избран, смисълът на неговия избор е осъзнат, неговата обреченост е изпълнена: „Аз съм посветил себе си на Отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля!“ Какъв блестящ пример за открития промисъл на човешкото съществуване!
Когато търсим вдъхновение, вяра и упование, неизменно, десетилетия наред, се обръщаме към неговата личност. Според ценностните ни критерии той е мяра за достолепие и чест – ключова фигура в темела на националното ни достойнство. За Левски е невъзможно да говорим безстрастно и с категориите на нормативното, може би защото приживе носи изключителното в себе си.
Идеите му, въплътени в слово и дело, доказват, че и в робски години може да си Човек, и че свободата е преди всичко състояние на духа. Защото прозренията и посланията му се основават на хуманност, толерантност, съзнание за лична отговорност и дълг към общото дело...
Да си припомним веруюто му: „За да издигнем храма на „истината и правата свобода”; за да съзидаме „свята и чиста република”, нужни са „дързост и постоянство”, трябва да жертваме „всичко, па и себе си”; да се осланяме на нашите мишци;” „всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение”, да даваме „барем гласа си за доброто” и да се стремим към „съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности”...
Трябва да помним тези думи. И не само...Трябва да ги оплодим с дело, както Той ни показа. Защото създаде мярата за действен патриотизъм, когато за мнозина пространство на себеосъществяването бяха само думите.
Трябва да си припомняме делата и словата му не само по време на ритуалите, които скрепват фрагментите от историческото и духовното ни битие на нация. Не само в уроците по история и литература, когато възпитаваме чрез неговите саможертвеност, безкористност и идеализъм децата си. А всеки ден. И всеки пред себе си.
Защото Левски е нашето изкупление и основание за вяра в човешкото и в българското достойнство. И защото в тишината на съкровеното общуване с изповяданото и завещаното от него – откриваме отзвук на собствените си въпроси, съмнения и тревоги. Което значи, че духовната връзка е ненакърнена от времето. Което значи, че пътят на жадуваната свобода може би още не е извървян докрай...
Левски е един от тези, които Захари Стоянов увековечи, защото са „честни и непорочни като ангели, идеални, каквито България едва ли ще да роди вече втори такива подобни на тях”. Неговият екзистенциален избор посочи
За да живее в безсмъртие!“
Из думите, изречени преди „На многая лета“, от Негово Високопреосвещенство митрополита на Доростолска епархия Амвросий: „Какво значи и как трябва да се служи на българския народ и на майка България? Да престане портретът на йеродякона да бъде за украсяване на кабинетите. Трябва да го чувстваме като свой надзорник – как тези в тях, работят за България…И когато следобед в края на работния ден излязат да гледат към очите на Дякона и да го попитат: „Правилни ли решения взехме или сбъркахме ли някъде?“. И тогава Той ще бъде жив чрез нашите дела. И дай Бог това да стане. А на Него – „Поклон!“ и „Бог да го прости!“.
Пред единия от двата паметника на Левски в Тутракан уредникът в местния Исторически музей Елеонора Николова сподели пред представители на различни поколения тураканци: „Паметниците на Левски в чужбина, там където има компактни маси българи, са над 20: в САЩ, Канад, Куба, Аржентина, Франция, Сърбия, Македония, Украйна. В България паметници на Апостола има в над 130 общини (бел. ред.-вкл. в Силистра, Туракан, Дулово, Алфатар, Главиница). През последните две десетилетия текстовете, писани за Левски, нарастват в геометрична прогресия, което означава, че продължава да е актуален, дори както никога досега.
Писатели, поети, политици, кинорежисьори се опитват да преоткрият човешките черти на този наш герой. През 1933 г. излиза първият озвучен български филм – наречен „Бунтът на робите“, посветен на Левски. Книгите и филмите са ни необходими да си спомним това, което е било в миналото. И да го съотнесем към нашето настояще...
Левски е имал редица качества, сред които голяма отговорност и вяра. Вярвал е, че страхът не е чак толкова увредил генетично българския народ. Страх, трупан със столетия. Вярвал е, че сме способни на действия и на жертви. В момента в музея в града е изложбата, посветена на Иван Кършовски – съратник на Левски, и и един от първите, който настоява за изграждане на паметник на Апостола в София след Освобождението.
143 години след смъртта на Апостола би трябвало да си зададем въпроса: „Какво вградихме в себе си и в държавата си от духа на Левски? И колко от тук присъстващите в момента са по задължение, а не по свое вътрешно убеждение? В минутата мълчание да си дадем отговор на тези въпроси, защото всеки от нас носи отговорност за съграждането на това общество, което е далеко от това, за което е мечтал Апостолът на Свободата.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар