В рамките на няколко дни в Силистра има няколко прояви на вандализъм. Не срещу субекти, т.е. хора, слава Богу, а срещу обекти и светини. Първо бяха поругани венците след ритуала пред паметната плоча за освобождението на града от турско робство, проведен на 10 февруари.
Цветята не са просто окрадени, както се случваше през 90-те години на миналия век на гробищния парк и пред паметниците. За да влязат рози, карамфили и др. букети във втора употреба, да кажем в повторна далавера - разбираемо, но не оправдаемо. Сега китките и венците са раздробени, нарочно явно, и с ярост, която няма обяснение.
Цветята не са просто окрадени, както се случваше през 90-те години на миналия век на гробищния парк и пред паметниците. За да влязат рози, карамфили и др. букети във втора употреба, да кажем в повторна далавера - разбираемо, но не оправдаемо. Сега китките и венците са раздробени, нарочно явно, и с ярост, която няма обяснение.
Няколко дни по-късно пострада - за втори път, и плочата за 50-годишнината на хор "Дунавски славеи, и някогашната чешмичка край нея, и двете в близост до един от символите на Силистра - паметника на песента, изграден преди 50 години по повод годишнината от Събора на хора от крайдунавските страни, проведен за пръв път преди 116 г.
Впоследствие табелката на децата хористи е върната, защото е намерена от...нашего брата. А чешмичката, горката тя, пострадала при инцидент със спортуващ млад човек, говори мълвата. Добрата новина е, че ще я оправи човекът, явно съзнателен.
Едва ли ще научим имената и физиономиите на евентуалните вандали - днешни и предишни,
както не знаем и тези на досегашните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар