Почти половината от избирателите са гласували с преференции за общински съветници

     На 25-ти октомври 2015 г. бяха проведени избори за местна власт в страната. Избрателите имаха право да пренаредят партийните листи за общински съветници във всяка община, използвайки възможността за преференциално гласуване. Екипът на Институт за развитие на публичната среда обобщи данните от официално публикуваните протоколи на всички ОИК, за да анализира преференциалното гласуване в страната. Съгласно тях общият брой на действителните гласове за избор на общински съветници е 2 833 605. Своето право на преференциално гласуване са употребили общо 1 334 200 избиратели. Така, хората предпочели определен кандидат в партийните листи, представляват 47,08 % от действителните гласове за общински съветници.

    В област Силистра в Кайнарджа - 63,09%, са използвали най-много преференциалното гласуване от всички общини в областта! Даже процентът е по-висок от този в Силистра - 56,36%. Най-слабо преференцията е ползвана в Главиница - 19,04%, в Ситово - 27,69%, в община Тутракан - 34,66%, Дулово - 24,02%, в Алфатар - 36,40%. 

    На Евроизборите 2014 г. използвалите преференция бяха 26 %, а на парламентарните избори същата година - 35,16 %. Анализът на данните показва, че в повече от половината общини (139) процентът на използвалите преференция е над средния за страната, а в 14 общини над 70 % от гласоподавателите са гласували преференциално. В община Челопеч (София Област) 88.94 % от действителните гласове са с използвана преференция, следва Златоград (област Смолян) - 87.88 %, Минерални бани (област Хасково) - 79.24 % и Сандански (област Благоевград) - 78.98 %. 

      Най-малко са използвали преференциален вот гласоподавателите от община Черноочене (област Кърджали) - едва 8.75 %. Следват Хитрино (област Шумен) - 10.04 %, Джебел (област Кърджали) - 12.23 % и Венец (област Шумен) - 15.04 %. С пълните резултати от анализа може да се запознаете от интерактивната карта по-долу (с мишката посочвате конкретната община, за която искате да видите данни). 

    Представените данни ясно показват, че употребата на префенциално гласуване има значителен ръст с всеки изминал вид избори. Липсата на активна информационна кампания от политическите централи по отношение на правото на преференциално гласуване на избирателите, е доказателство за страха на партийните играчи от реалната възможност тяхното политическо бъдеще да е в ръцете на гражданите. За пореден път след изборите стана ясно, че вече се надигат гласове против преференциалното гласуване, отново без ясни аргументи, на какво са базирани те.